Ако се съберат мегаломанските проекти и разорителните разходи от последните 10 години, ще засенчат мащабите на АЕЦ „Белене“
Юлиана Бончева, в. „Сега“
.
„Бял слон“ е етикет за скъп и безсмислен проект. Идва от преданието за царица Мая, която сънувала слон албинос, а след 9 месеца родила принц Сидхарта – бъдещия Буда. И белият слон станал свещено животно. В Сиам подарявали тези редки екземпляри на краля. А когато кралят искал да накаже някой благородник, му поверявал издръжката на слон албинос и така го обричал на сигурно разорение. Оттук се родила и метафората за неразумни и мегаломански начинания.
Съвременна България е огромен развъдник за „бели слонове“. Явно страната ни е много богата, щом въпреки това още не е фалирала. Понякога самите проекти са читави, но ги изкористяват. Като АЕЦ „Белене“ например, която главно поради некадърност и алчност на ръководещите държавата и проекта мутира с времето от стратегически проект в „бял мастодонт“. Колко точно са закопани в АЕЦ-а никой не може да каже, но май са поне 3-4 млрд. лева. Напоследък се говори за над 1.3 милиарда, но това са изхарчените само през ХХI век. А фактурите по злополучната АЕЦ се трупат повече от 30 години. Смята се, че между 1981 и 1991 г. в основите на „Белене“ са налети поне 1 млрд. долара. Само консултантите на последните три правителства по проекта са взели над 200 милиона лева. След като бяха похарчени колосални за България пари, а шепа избрани фирми и персони си поделиха легални доходи и нелегални комисиони, слонът бе обявен за мъртвороден.
Българските властимащи факирски превърнаха в „бял слон“ дори електронното управление.
Нашето е-правителство сигурно е най-скъпото в света. През годините всякакви е-експерименти пробиваха джобовете на данъкоплатците, а страната ни продължава да диша праха на отличниците в онлайн услугите за фирми и граждани.
„Бял слон“ под формата на байраци произведе навремето бившият министър на администрацията Николай Василев. Точно преди изборите през 2009 г. той реши да обзаведе граничните пунктове с най-големите на целия континент знамена. Гигантски флагове със сухо тегло 57 кг и двойно повече след дъжд заплющяха и над Варна върху пилони титани с височината на храма „Св. Александър Невски“ в София и така подобрихме рекорда на Мадрид. Разходите също се оказаха гигантски – „ознаменяването“ на Дунав мост, ГКПП Капитан Андреево и др. гранични точки струваше над 3.5 млн. на бюджета – а дори не влязохме в Книгата на рекордите „Гинес“. Поддръжката на колосите също се оказа непосилно скъпа.
И друг министър от предното правителство – Михаил Миков, остави отпечатък в славната алея на разхищенията. Социалистът бе заръчал за нуждите на МВР всемогъщи принтери, за които всяка печатница би могла да мечтае. Само дето цената им не бе „мечта“ за българския данъкоплатец – по над 3 бона парчето.
Огромно прахосничество е т.нар. военно НДК. Жълтото правителство навремето реши да прави лъскав комплекс, в който да се провеждат семинари, конференции и банкети – за да сме достоен член на НАТО. Наскоро се разбра, че за недовършения комплекс вече са похарчени над 32 млн. лв. Военно НДК няма да има, а за преустройване на сградата за други цели бюджетът трябва да се прости с още 10 милиона.
Конкурсът за втори център на София е класика в категорията „бял елефант“
Кабинетът „Станишев“ се засили да прави ново сити (на 4-ти километър), където да премести голяма част от държавните служби. Пръснаха се луди пари за провеждане на състезание за проекти. Явиха се световни и местни архитектурни светила. Победителят бе истинска звезда и поиска 10 милиона лева за творението си. Междувременно се разбра, че за да го има новото сити – с офиси, жилища, молове, градинки, паркинги и т.н., някой трябва да извади няколко милиарда евро. Инвеститорите надушиха „бял слон“ и не се получи опашка от мераклии. Ентусиазмът на Станишевия кабинет помръкна, но успя да лиши бюджета от няколко милиона.
Днешното правителство пък се кани да пръсне чиновниците из страната. Но и сега се чува тътена на белите слонове. Министри ни убеждават, че новодомството на една агенция струва „само“ стотина хиляди лева. Но като умножим по 20 агенции – ето пореден милионен теч за държавната каса. И това са само първи разходи, а колко ще струва намирането на работа за половинките на преместените, пътуванията, компенсациите? Човек би си казал, че хазната прелива и затова властта си прави експерименти.
На бул. „Цариградско шосе“ модерният сграден пейзаж от години се загрозява от престарял „бял слон“ със сини стъкла – редакционния корпус на ИПК „Родина“, замислен някога да приюти органа на БКП в. „Работническо дело“. Много модерната и ужасно скъпа за времето си сграда стърчи недовършена от десетилетия след многократни провали в търсенето на инвеститор. Сега отново се търси купувач, който да довърши съграденото или да го разруши и да направи нещо друго. Милионите левове, похарчени дотук, се пишат в дългата сметка на българските данъкоплатци.
Като валяк напредва идеята на министър Вежди Рашидов за „българския Лувър“. Нищо че първото, което ни дойде наум при първата копка за бъдещия мегакомплекс и предстоящото голямо харчене, е „на гол тумбак чифте пищови“ и „всичко Мара втасала…“.
Странен бетонен чукундур от години посреща влизащите в София от летището към „Цариградско шосе“. Това е „Ключът на София“ – липсващата творба на Вежди Рашидов. Само фундаментът струва 60 000 долара, а трябват още 200 000 евро за довършването, обяснява авторът години преди да стане министър. Днес Рашидов има власт, но не му е до ключове, занимава се с многомилионния бг Лувър.
Кой казва, че България е бедна – нима не са национално богатство дръзките идеи и мечти на управляващите?
През 2007 г., в разгара на строителния бум, бе обявено, че Централна гара-София ще бъде част от огромен модерен комплекс с небостъргачи, стъклени пасажи, подлези, молове, паркове и лунапаркове. За целта се проведе конкурс – с парични награди и поощрения. Случайно в журито бе главният архитект на града Петър Диков, а сред състезателите – неговият брат Калин. Понеже замириса на лобиране и конфликт на интереси, тогавашният министър на транспорта Петър Мутафчиев обяви, че на всичките пет класирали се проекта ще бъдат изплатени награди. „Бял слон“ не се роди, но опитът глътна бюджетни пари.
Днес усилено се говори за реконструкция на самата Централна гара. Акцентът е в крак с модата – не молове и небостъргачи наоколо, а саниране и енергоефективност на гаровия комплекс. Ремонтът щял да излезе 52 милиона лева. Всеки чужденец би казал, че сумата е подозрително голяма, но нас, българите, вече само милиарди ни респектират.
В разгара на шапната истерия
миналата година кабинетът „Борисов“ реши – вдигаме ограда по границата с Турция, за да опазим българския добитък от заразата, идеща от юг. Започнаха се дълги процедури, като че ли ще се прави Китайска стена, а накрая и цената излезе като за китайска стена – десетки милиони. Шапът отшумя и без преградата, а след година правителството обяви, че се отказва от оградата. Скъпият стобор няма да се прави, но проектът за него струва пари и те са платени – над половин милион лева на вятъра.
От дълги години у нас е така – който е на власт, започва да въди свои прахоснически проекти. Ако съберем екземплярите само от последното десетилетие, сигурно ще получим харчове с мащабите на още няколко АЕЦ „Белене“.
По времето на социализма България беше договорила с Либия концесия за проучване и евентуален добив на нефт и газ. След като потроши стотици милиони валутни единици и при соца, и в по-ново време, България не изцеди нито капка от концесионните си права в Либия. Подобна е историята с друга концесия от Живково време – за добив на дървесина в Габон. Опитите да се установи защо са трошени държавни пари и къде е дървесината удариха на камък.
Мислите, че управленците си взимат поуки от белите, които нанасят мегаломанските проекти? Нищо подобно. Кметът на Свиленград поиска да вдигне 133-метров паметник на Васил Левски, който да засенчи Статуята на свободата край Манхатън и Христос край Рио де Жанейро. Апостола щял да вее знаме, в чиято дръжка асансьори ще изкачват посетителите на площадка с панорама към България, Турция и Гърция. Кметът вече обяви, че събира дарения за бъдещия колос, а трябваше първо да проучи чуждия опит. Поддръжката на такива гигантски композиция е скъпа и сложна. Често се налага спиране на туристопотока заради неотложни ремонти. Тогава властите чуват особено ясно тупуркане на бели слонове. Ако дори Ню Йорк се озорва с поддръжката, как ли ще се справи община Свиленград?
Ясно е защо България се превърна в резерват за елефанти албиноси. Както коментира наш читател: „Ако трябва и на ескимосите хладилници ще сложат, и на Конго парно ще уредят – нали бюджетът плаща и комисионите са прибрани“.
Какво могат да сторят данъкоплатците? Много просто – като активни граждани да бдят за появата на „бели слонове“ и да въстават срещу всяка користна и вредоносна идея, докато още е в зародиш. Това помага. Понякога.
