Дим от устата

Дали кампанията срещу тютюнопушенето не е свързана и с нечии икономически интереси?

Калин Терзийски,  Дойче Веле

.

Сигурен съм, че на всеки втори човек, който всеки ден слуша за офанзивата срещу тютюнопушенето, му е хрумвала мисълта: абе кой ли се опитва да съсипе тютюневата индустрия? Става въпрос – в световен мащаб. Или пък: Кой ли има изгода да я съсипе? Производителите на лекарства? На други видове наркотици? На други видове легални наркотици? Производителите на дъвки? На никотинови дъвки? На шоколад?

Непознатото лице на никотина

И така. Нека започна с няколко сведения за никотина.

Никотинът е вещество, което въздейства на мезолимбичната система, тоест – на тези структури в мозъка, които отговарят за удовлетворението. Активирайки N-холино рецептори в мозъчната кора, той определено въздейства и на когницията. Тоест – на паметта и мисленето. Опирайки се на опита на много мои възрастни колеги-психиатри, мога да кажа, че психично болните, развиващи прогресиращ когнитивен дефицит, показват извънредно силна потребност от никотин. Според някои мои опитни колеги тази силна нужда от никотин е резултат именно от развиващия се заради болестта им когнитивен дефицит. Те – шизофренно болните – го усещат и търсят компенсаторни механизми. Тоест, те някак несъзнато се стремят към стимулиране, към самолечение с никотин.

С други думи, никотинът едва ли има само това лице, което ние познаваме – на ужасна отрова.

Това, естествено, е само едно наблюдение. По него има и доста научни разработки, но те едва ли ще представляват интерес за широката публика. В същото време според Американската кардиологична асоциация пристрастяването към никотина може да се приравни с това към хероина и кокаина. А според съвсем нови изследвания никотиновата зависимост е дори по-тежка от хероиновата. Всички тези данни за тежестта на никотиновата зависимост са широко разпространени и добре известни. Те идват от различни независими източници. Въпросът е – кои източници в момента са независими?

Та не сме ли наясно, че живеем в свят на свободния пазар и конкуренцията! В който почти нямат значение други механизми, освен пазарните! Нима не подозираме, че нито здравето, нито благосъстоянието на някакви групи от населението имат решаващо значение, когато става въпрос за финанси? И най-вече, когато става въпрос за грамадни, невъобразимо грамадни икономически интереси!

И така. Нека подхвърля само няколко свои подозрения. За това кой би искал, кой би имал полза тютюнопушенето да бъде инкриминирано. Защото така изтласквано ден след ден, то в най-скоро време ще бъде инкриминирано и подложено на истински сурово преследване.

Тук следва да кажа, че аз съм отказал се пушач, непушещ от четири години и пълен въздържател, йога и аскет. Така че трудно мога да бъда обвинен в пристрастност. Освен в пристрастност към един особено летлив наркотик – истината.

Какво е ВЛИ, респ. СЛИ?

И така. Първият, за когото се сещам, когато мисля за това кой би могъл да иска инкриминиране на тютюнопушенето, е Великата Лекарствена Индустрия. Тя е извънредно мощна и в момента наистина застрашително превзема все повече и повече територии в човешкия живот. Няма възраст и няма състояние, в което съвременният обикновен човек да не е някак неусетно заставен да ползва някой от продуктите на тази огромна и величествена индустрия.

Помислете: колко препарати и консумативи, произведени от фармацевтичната индустрия, ползва едно бебе още в първата една седмица от раждането си?

Огромно количество!

И така – каква би могла да е връзката между цигарките, любимите ни вредни цигарки и интересите на фармацевтичните гиганти?

Ето каква. Контролът върху човешкото съзнание. Тук, за да не бъда съвсем параноик, ще уточня, че не става въпрос за психотронни въздействия или нещо паранормално – а за обичайния и съвсем разбираем контрол. Контрол върху човешкото настроение и да кажем направо – върху човешката зависимост и човешкото щастие. Цигарите са един гигантски наркотик; но също така и регулатор на човешкото настроение, стимулант, антидепресант (редовно използван от традиционната медицина на Ориента!) и средство за подобряване на когницията. Ако този стимулант-антидепресант-мотиватор-анксиолитик (противотревожен медикамент) – бъде отнет от обществото, …то тогава… Кой ще го замести?

Отговорът е: създадени от Свещената Лекарствена Индустрия легални и не-инкриминирани медикаменти.

Нека спра дотук. Подхвърлих достатъчно, на пръв поглед параноични, идеи за размисъл. Искам в заключение да кажа: моята параноя си е моя параноя. Но в същото време аз наистина вече не обичам цигарите. И все пак бих предпочел някое добре изучено хапче, ако съм в депресия. Но истината ми е скъпа и я търся дори с такива въпроси, които може да ви прозвучат шантаво.

–––––––––––––––

Коментар на редактора:

Интересни предположения прави авторът на този текст Калин Терзийски. Но само ги е започнал. Може би си струва да се запитаме, например, и дали от грижа за здравето на пушачите акцизът върху цигарите увеличава десетократно реалната им стойност? (Поне в България е така, но не само.) Или заради, което е къде по-логично – за „здравословно оправдано“, лесно пълнене на държавни бюджети с косвени данъци?

Което, впрочем, особено в страни като България – където има достатъчно пушачи, за които купуването на цигари законно не е посилно за личния бюджет – води до това, че щат на щат, тези пушачи могат да се надяват единствено на контрабандата. (На „милостта“ на управниците, които, и да са пушачи, такъв проблем изобщо нямат, затова и не могат да го разберат, не могат да се надяват. Управниците бодро съобщават ден през ден колко контрабандни мастербокса са хванали, и ни никого изглежда не хрумва, че не добре премерените политически решения – били те национални или наднационални – обикновено имат обратен ефект.)

Невъзможността да си купят спокойно законни цигари е като удар 2 в 1. Тя увеличава едновременно риска и за здравето, и за джоба им. Защото са принудени да купуват цигари с какъв ли не произход само и само, за да им излезе поне малко по-евтино. И защото по-трудното им намиране или тяхната липса заради финансов недоимък не води до отказване от тях в повечето случаи. А, напротив – до психологическо провокиране на по-силна зависимост.