Информацията, включена в статията, е консултация, адресирана до сериозните политици, организаторите на граждански протести, феновете на Фейсбук и гражданите, жадуващи за адекватни реформи и живот в нормална държава.
Елитът на гражданското общество с основание се възмущава от очевадните депутатски недомислия (нелогичности) в нормативите (конституции, закони, правилници, наредби, стандарти) и изработването им чрез примитивния метод “проба/грешка”, който дава задоволителни резултати след множество изменения и допълнения на законите. Приемането на законите става с примитивни дебати и четения на текстовете, водещи до разхищаване на скъпо платен ръководен труд. Депутатите не познават и игнорират съвременната теория (наука) и технологиите за правене на нормативи и стратегии.
Законите са ръководни норми от вида ограничения (рамки), а решенията на изпълнителната власт са стратегии за решаване на проблемите, но при спазени ограничения. Само адекватните ръководни норми хармонизират взаимодействията на спонтанно конфликтуващите големи и малки социални групи. Мнозинството от законите са проблемни и не са хармонизиращи.
Принципно недомислие е включването в Наказателния кодекс на ограничения за размерите на наказанието затвор. Това издава неосъзнаване на престъпленията като видове социални заболявания, а наказанията като средства за лечение, които съдиите дозират в зависимост от статуса на конкретния престъпник, а не в зависимост от качеството на неговото престъпление. Юристите бъркат понятията „възмездие” – което може да бъде справедливо или не, и „наказание”, което може да бъде ефективно или не. Затворът не е възмездие, а наказание, което се изтърпява от престъпници рецидивисти, до пълно “излекуване” на техния рецидивизъм.
Недомислените конституции дават законодателна инициатива на депутатите и правителството, но не и на президента, олицетворяващ държавата, както и отговарящ за сигурността й. На гражданските общества предоставят възможностите да си дебатират и да си правят законодателни предложения до парламента, омбудсмана или чрез медиите, насочени да привлекат някакво обществено и институционално внимание. Част от тях са ефективни решения на проблемите, които остават в архивите на парламента, неанализирани и неприети. Парадокс е представителната власт (депутатите) да бъде над суверена си (гражданското общество).
Влизането в Евросъюза стимулира развитието на гражданските общества. Протестите, стачките, неподчиненията, започнаха да съчетават исканията с адекватни предложения за решаване на проблемите. Гражданските общества осъзнаха, че виновни за бедите на народите са политическите им съсловия, на които в мнозинството си са непочтени, сладкодумни, празнодумци, от които обществата не могат да се изчистят.
Наши политици, осъзнаващи щетите от неправенето на реформи, правят опит да създадат “Гражданско обединение за реформи в държавата”, с манипулативна, но печеливша избори абревиатура, подобна на абревиатурата ГЕРБ. Те имат шанс да спечелят избори, но не с мъгляви идеи – насоки, а с предизборни обещания, съставени от отдавна съществуващи и известни на елита на гражданското общество конкретни решения (реформи) на всички проблеми, които тормозят живота на гражданите и развитието на държавата, в епохата на компютрите, мобивидеофоните, космолетите, атомните централи и пр.
В статията са включени презентации на реформата, решаваща проблема за адекватна конституция, и реформата, решаваща проблема за контролиране на цените на монополите, чрез примера с топлоенергията.
– Проблемът адекватна конституция. Съвременната наука държаворъководене (state management), която е третата наука от рода на науките за ръководене, определя ръководните институции на оптималната държава – парламент, президентство, правителство, министерства, комисарства и агенции – пряко, чрез непризнатия от статистиците адекватен класификатор на обществените дейности. Нормалните държавни институции функционират, опрени на информация, доставяна от адекватна статистика. Отговорностите на ръководителите на ведомствата се определят при спазване на принципа за разделение и специализиране на властите. В нормалната държава данъкоплатците приемат чрез референдуми изменения в конституцията и закони, оспорвани от съсловията, данъкоплатците упълномощават парламента – представителната демокрация, да приема консенсусните закони. Парламентът ръководи ръководните ведомства, президентството ръководи ведомствата на сигурността, а правителството ръководи ведомствата на производствата
В нормалната държава има “Министерство на икономизирането, финансирането и конкурирането”, а не недомисленото – “Министерство на икономиката, енергетиката и туризма”. Няма “Държавна комисия за енергийно и водно регулиране”, има “Държавна агенция за контрол на цените”; няма “Държавна агенция за национална сигурност” има “Държавна агенция за разузнаване и контраразузнаване”. За качествеността на продуктите, сигурностите и ефективността на ръководенията лична отговорност носят мажоритарно избирани от народа премиер, президент и председател. Парламентът има 144 депутата, колкото е броя на подотраслите – разпределени в 12 комисии, колкото е броят на подсекторите. В нормалната държава не се заплаща произвеждан от депутатите законодателен брак.
• Проблемът топлоснабдяване. Гражданското недоволство от монополистите топлоснабдители е достигнало критична точка. ДКЕВР е регистратор на цената на киловатчас топлинна енергия, а не регулатор, защото работи по недомислена методика, за контрол на цените на топлинната енергия.
При адекватната методика себестойността на 1 киловатчас топлоенергия се изчислява по схемата цена = производствени разходи / произведено количество. Производствените разходи за партида енергия са сума от фактическите разходи за: горива и консумативи; амортизации и ремонти; обслужване на абонатните станции; осчетоводяване и пласмент на произведената топлоенергия; заплати на работниците и чиновниците; заплати на ръководителите; погасяване на инвестициите. Всеки разход е зависим от местоположението на топлофикацията, инфлацията и лихвите.
Произведената топлоенергия се дели на: утечка по тръбопроводите + утечка в абонатните станции + постъпила в сградите. Постъпилата в сградите топлоенергия се дели на: утечка от тръбопроводите + излъчена от радиаторите.
Клиентите заплащат енергията, излъчена от радиаторите им и утечката от техните тръбопроводи, пропорционална на излъчената от радиаторите им и тръбопроводите им. Клиент, отказал се от топлоснабдяване, не плаща нищо само, когато изолира топлинно или премахне преминаващите през имота му тръби.
Стоковият пакет на топлофикациите е съставен от продукта топлинна енергия и услугите: отчитане на продукта и събиране на таксите. Фактурите съдържат информация за разходите по компонентите на стоковия пакет и постигнатите себестойности на киловатчас – показателя, по който топлофикациите се конкурират. Такива фактури разсейват съмненията на потребителя за почтеността на неговия снабдител.
Цената на киловатчас се намалява, ако топлофикациите поемат и работата на посредника топлинно счетоводство и отчитането на топлоенергията, излъчвана от радиаторите се прави чрез топломери, собственост на топлофикацията. Клиентите плащат амортизация на топломерите, такса отчитане. Освобождават се от инвестиране в топломери и грижите за тяхната изправност. Изработването на фактурите става чрез закупен програмен продукт. Само събирането на таксите става от външни фирми за плащания на такси и данъци. Много клиенти ще се откажат от хартиените фактури, ако квитанцията при заплащане включва и информация за количеството платена енергия и цената й. Поемането на топлинното счетоводство създава нови работни места и решава ефективно проблема с клиентите, които не си плащат сметките.
Венелин Чалъков
