Книгата „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” ще бъде представена в София

Книгата на Георги Иванов* „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” ще бъде представена в София на 17 май от 18 часа, непосредствено след вечерното богослужение в академичния параклис на Богословския факултет. Представянето ще се състои в библиотеката на факултета на адрес: София 1000, пл. “Св. Неделя” № 19.
Книгата се представя в София със съдействие на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.

Източник:  Focus-news.net

–––––––––––––––

* Георги Иванов е роден в град Неврокоп, сега Гоце Делчев. Там завършва гимназия. Военната си служба отбива в Трудова повинност. Завършва Висшия химико-технологически институт в София, където по-късно защитава дисертация. От доста години живее в Чикаго. Работил е в Illinois Institute оf Technology. Понастоящем работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания.

Из интервю с автора на „Българските църковни общини в Америка и Чикаго“

публикувано преди време в Obshtestvo.net

– Издадохте наскоро книга за българските църкви в САЩ. Какво ви накара да го направите?  

– Книгата излезе със заглавие „Българските църковни общини в Америка и Чикаго”. Много са причините, които ме подтикнаха да пиша по темата. Главното е да се каже истината. Да се знае миналото, да се види настоящето и да се направят изводи за бъдещето. Книгата е документална хроника. Написването й изискваше издирване, прочит и анализ на много документи. Имаше вече и подобни публикации, които съм ползвал.  Документите са от архива на Светия Синод, Държавна Сигурност, МВнР,  частни архиви, включително богатството събирано и съхранявано от д-р Иван Гаджев, мой съгражданин, с когото се познавам от детинство, както и разговори с участници в събитията. Много от документите са приложени към книгата. Това й придава достоверност, на което много държах. От тези документи се вижда например, че в началото около и след 1907 г. образуването на църковните общини се характеризира с изключителен ентусиазъм, патриотизъм и идеализъм. По-късно, за продължителен период от време, църковния живот в САЩ и Канада в голяма степен е бил под влиянието на политиката на българската държава по въпроса за Македония. Това се отнася както за времето преди 9 септември 1944 г., така и след това. Емигрантите, повече от Македония, са били много чувствителни към тази политика. Други доказателства, посочени в книгата са, че причините за разкола от 1963 г. не са политически, а детински. Македонската патриотична организация, която е държала голяма част от църквите ни под свой контрол, поставя условие – или архимандрит Кирил Йончев ще стане епископ и глава на епархията вместо митрополит Андрей, или се отделят от майката – църква в София. Политическите мотиви идват след това, за да придадат на разкола по-приемливо обяснение.
Множество документи разкриват дейността на комунистическата държава и нейните тайни служби върху църковния живот на нашите емигранти. Така например Секретариатът на ЦК на БКП приема решение за работа с църквите извън България, включващо и начина на подбор и подготовка на свещениците, които ще бъдат изпращани. Те трябва да държат „вражеската емиграция” настрана от ръководствата на църквите. Дейността им се координира от посолствата. Длъжни са да изпращат редовно доклади по предварително зададена структура. Инструктирани са да спазват конспиративни методи на работа. Историята на църквата „Света София” е проследена от нейното начало до наши дни. Същото и за църквата „Свети Иван Рилски”, чийто свещеник идва в САЩ през 1982 г. след приемане на решението на Секретариата първо в църквата „Св. София” и повторно през 1995 г.

– Какво е състоянието на нашите църкви в САЩ? По едно време именно вие поставихте въпроса, че има реална опасност  те да загубят българския си характер?

– Бъдещето на българските църкви в САЩ е застрашено. Става дума за онези, които преди около 50 години са имали неблагоразумието да се отделят от Синода в София „временно” и сега са към Православната църква в Америка (ПЦА). Тук трябва да поставя и няколкото от по-ново време насочвани натам от расоносци, дезертирали от майката църква, разпопени от нея, загубили националното си достойнство, водени от лични комерсиални интереси.  В повечето от тези църкви сега Светата литургия не се отслужва на български език, не се празнува Деня на славянската писменост, не се почитат народните будители, не се отправят молитви за здравето и благоденствието на българския народ. Да не изреждам повече. Те са обезбългарени. В няколкото, където това не се е случило още, ще се случи. Това е тенденцията. ПЦА вече променя и имената на църквите ни. Махат определението „българска” или „българо-македонска”. Пример – църквата „Св. Никола” във Форт Уейн, Индиана. Промениха устава на епархията. В него вече липсва духовната връзка с Българската църква и историческите корени с нея. А тези църкви са строени от хора с 100% българско национално самосъзнание.

С книгата си искам да помогна вярващите и невярващи сънародници в САЩ, и най-вече в Чикаго, да осъзнаем синовният си дълг да останем верни чада на Българската православна църква, с нейната повече от 1100-годишна история.