26 регионални български вестника ще отбележат заедно 100 години от Балканската война
26 регионални български вестника ще излязат в един и същ ден с еднакви статии, съобщи председателят на Българската асоциация на регионалните медии Иван Бунков. Инициативата е във връзка с отбелязването на 100 години от Балканската война.
„За много региони в страната това историческо събитие е истинското Освобождение”, коментира Бунков. Той призова и българските медии по света да последват инициативата, като публикуват същия материал.
Инициативата бе обявена на Осмата световна среща на българските медии, която БТА и Асоциацията на българските медии по света провеждат тази година в Букурещ. В нея участват представители над 30 български медии от Канада, САЩ, Чехия, Холандия, Румъния и други.
Източник: Dariknews.bg
Изложба на българския възрожденски печат „Родени свободни“
В рамките на Осмата световна среща на българските медии в Националната библиотека на Румъния бе открита изложба Възрожденски печат „Родени свободни”.
На снимката: Иво Хаджимишев и генералният директор на БТА Максим Минчев. Пресфото – БТА
Нова организация, която да защитава журналистите, поискаха от гилдията по време на Осмата световна среща на българските медии
Да бъде създадена нова организация, която да защитава журналистите. Около тази идея се обединиха участниците в дискусия за нивото на свободата на словото у нас „Накъде след 80-то място?“ в рамките на Осмата световна среща на българските медии, организирана от БТА в румънската столица Букурещ. По думите на медийния експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов това трябва да е нещо като журналистическа камара, която да има сериозно влияние и авторитет. Според него професията се нуждае от обновление, за да се върне във високия елит на градските професии. В момента няма субект, който да защити журналистическата гилдия, заяви той. На форума беше посочено, че Съюзът на българските журналисти има нужда от съживяване. Предложено беше обществените медии, които по думите на Лозанов в момента са най-големият гарант за независимост и свобода на словото, да инициират дебатите за промени. „Гилдийната работа на журналистите в момента е много занемарена“, заяви Георги Лозанов. Според него имаме много повече желание да влезем в конфликт помежду си, отколкото да търсим самозащита. Сега има два медийни съюза, в което няма лошо, но те са организации на собствениците, което е различно от съюз на журналистите, каза Лозанов. Експертът даде пример с Франция, където ако в едно издание се смени собственикът, журналистът може да откаже да работи с него поради съвестта си и затова ще му се изплати компенсация. Според Лозанов българското общество и колегия осъзнават, че има проблем със свободата на словото у нас. Той смята, че от различните аспекти на свободата на словото най-много спада усещането, че журналистиката не върши достатъчно гражданска работа. Медийният експерт открои отново четирите източници на заплаха за журналистиката според него. Това са аудиторията, за която е утопично да се смята, че може да бъде защитник на журналистиката; рекламата и спонсорството, където пък почти е невъзможно медията да си позволи критичност по отношение на собствените си рекламодатели; инвестициите, които Лозанов определи като най-рисков фактор. Според него в момента държавното подпомагане на медиите е най-голямата гаранция за независимост на журналистиката. Той отново даде за пример Франция, която дава 400 млн. евро годишно за подпомагане на качествения печат, който работи по стандарти. Председателят на СЕМ за пореден път посочи идеята си за общ медиен закон и все повече регулацията да преминава чрез саморегулация. Специализиран закон за концентрациите също би довел до промяна на общото усещане на средата, оттам и на свободата на словото, каза Георги Лозанов. Главният редактор на в. „Банкеръ“ Бистра Георгиева отбеляза, че медийната свобода е възможността изданието да каже това, което иска. Тук се получава големият конфликт на интереси – в днешно време сме все по-ограничени от произхода на капитала на медията и от рекламата, каза тя. С навлизането на много хора, които не са в бранша, жаждата за отмъщение ги кара да поставят „задачки“ на подчинените си – репортери и главни редактори. Стояна Георгиева, главен редактор на „Медиапул“, заяви, че самото присъствие на медийния пазар на некачествени продукти разрушава пазара на качествените такива. В момента се наблюдава една деградация на всеки един принцип на независимата журналистика и собствениците на медии, които се опитват да я отстояват, трябва да имат голям ресурс, смята Георгиева. Според Даниела Горчева от сп. „Диалог“ /Холандия/ качеството струва скъпо, но липсата на качество струва много по-скъпо. По думите й българските журналисти страдат от натиск във всичките му форми и липса на солидарност. Ще ни „отстрелват“ един по един, защото си мълчим, заключи тя. Програмата на Осмата световна среща на българските медии продължава с премиерата в Румъния на българския филм „Миграцията на паламуда“ на Людмил Тодоров.
Източник: БТА
