ПЛЕВНЕЛИЕВ УСПЯ ДА НАПРАВИ ОТ ТРИЪГЪЛНИК ОМАГЬОСАН КРЪГ
Първото заседание на Съвета за образование и наука бе открито от президента Плевнелиев. В типичния си дрънкащ стил той започна да съставя триъгълници и да плаче, че българските млади хора започват най-късно от страните на ЕС.
„Триъгълникът на знанието”, според Плевнелиев, бил: наука-бизнес-държава.
Тази смешна фигура, попаднала случайно на висок пост не спира да си измисля глупости. На всичко отгоре се мисли за оригинален.
Триъгълникът, според геометрията има три страни. Едната от тях е основа,а останалите две са бедра. Триъгълниците биват:
1. Равностранни
2. Равнобедрени
3. Разностранни
Шушумигата Плевнелиев не обясни коя страна е основата и какъв вид е триъгълника. Ако науката е основата нищо няма да стане,защото наука без пари, задачи и бързо вкарване в експлоатация не става.
Ако основа е бизнеса, отново нищо няма да стане.У нас всеки знае кой държи бизнеса, кой и как го финансира. Млад човек да започне като Марк Зукърбърг у нас е невъзможно. Нито банката ще му отпусне кредит,нито бизнесът ще го подкрепи, а най-малко държавата, ако я има изобщо, ще го подпомогне. По-скоро става обратното.Държавният чиновник и политиците ще направят максимум усилия да му зачернят живота и в крайна сметка ще го принудят да емигрира и да реализира изобретението, откритието или рационализацията си някъде другаде. Примерите за това са хиляди. Ще дам само няколко по-фрапантни.
В момента в Института по инженерна химия при БАН под ръководството на проф. Венко Бешков, съвместно с Академията на науките на Грузия, се разработва технология за извличане на водорода от сероводорода в Черно море. За сведение на Плевнелиев, държавата изобщо не се интересува от това. Не е дала нито една стотинка и не е разговаряла с екипа. Финансирането е осигурено чрез проект директно от ЕС. Пак за сведение на Плевнелиев тази технология е доста напреднала в Турция, където вече има работеща полупромишлена електроцентрала. След като държавата отпада от триъгълника той остава двуъгълник. Двуъгълникът е доста съмнителна фигура и не може да се закрепи прав. Като се знае,че и бизнесът в България е доста виртуален и съвсем не се нуждае от наука,защото ако се нуждаеше, щеше или да инвестира в собствено развойно звено, или да финансира определени задачи към някое друго научно звено. Достатъчно е да спомена името Валентин Захариев и нещата мигновено се изясняват. А ако продължа и с Николай Банев, Христо Ковачки, Гриша Ганчев, Георги Гергов? А ако спомена и хилядите обезкостени фабрики и заводи нещата стават релефни.Това означава, че от двуъгълникът остана моноъгълник. А моноъгълникът за нищо не става. Но ако си помислим и за третата страна , то неминуемо ще стигнем до извода, че науката без финансиране не представлява нищо, то става ясно, че „Триъгълникът на знанието” съществува единствено в болната главица на Плевнелиев.
Друг пример е изобретението на инж. Тончев за плаващи електроцентрали. След многобройни опити да патентова, строи и монтира такива електроцентрали, той се принуди да отиде във Франция и там да реализира технологията си.
Разговарял съм и с двамата и знам цялата истина.
А сега да погледнем на проблемите истински.
За да се реши един проблем, той трябва да се проучи и анализира спокойно, всестранно и задълбочено. Проблемите с науката и образованието не може и не бива да се свеждат до триъгълник. Ъглите са много повече и няма маловажни страни. Да не би банковите кредити за започване на бизнес и внедряване на нови технологии да е маловажно? Напротив! Без изгодни кредити с ниски лихви не може да се започне никакъв бизнес, дори и технологиите да са върхови. А у нас, за съжаление, нещата са безумно зле. Друг важен фактор е реализацията на новите технологии от бизнеса и общините. И тук стигаме до абсурда, че колкото една технология е по-ефективна, по-производителна и по-евтина, толкова е по-нежелана.
Ето ви няколко примера. С парите, които се дават за извозването и депонирането на боклука в София само за две години може да бъде построен завод, който след 7-8 години се изплаща и започва да работи на печалба. Но тази печалба ще бъде за сметка на печалбата на фирмата превозвач и корумпираните кметове,съветници и администрация. Затова тази технология е нежелана. Тя е американска и се нарича роторно-каскадна пещ. Има я в центъра на Виена.
Технологията за прочистване на отпадни води в биореактори е космическа. Тя е безотпадна, нуждае се от 10 до 30 пъти по-малко място и не излъчва никакви миризми. Единственият недостатък е, че струва значително по-евтино от старата технология. А от нещо, което струва по-евтино можеш да откраднеш по-малко. Затова не се прилага. Немската технология „Ренолит” прави пътищата изключително здрави и устойчиви на влага и температурни промени. Но това е много голям недостатък, защото отпадат кръпките и честите ремонти. А българският управник настоява да има колкото си може повече и по-големи поправки по улиците и шосетата.
Технологията „Дезинтегриране на автомобилни гуми чрез водни струи под високо налягане” е швейцарска. Тя е евтина, безотпадна и безаварийна. При това произвежда…суровини. Но у нас тя е нежелана.
Плевнелиев не е толкова млад,чеда не си спомня за социалистическото чудовище „ИНРА”. Това беше патентния институт на НРБ. Когато някой изобретател или рационализатор занесеше изобретението или рационализациятаси започваше епична битка с предварително известен край. Или се патентоваше новата технология, ноимето на изобретателя или рационализатора беше в края на списъка, или се отказваше патент. Сега, за сведение на Плевнелиев, нещата не са се променили.
Засега ще спра с примерите,защото Плевнелиев няма да иска да разбере за какво става дума. Той си е измислил триъгълник като Бермудския и е паднал окончателно и завинаги в него. Но за разлика от самолетите и корабите, които потъват там неговата глава не потъва,защото законът на Архимед действа дори и в Плевнелиевия триъгълник. По същият начин и министър Мирослав Найденов не потъна при злополучния си риболов в язовир „Домлян”. Оказа се, че Архимед е известен и там. А като прибавим и шамандурите Борисов, Цачева, Сатанишев, Цветанов, Румен Петков, Корнелия Нинова, Симеон Дянков, Мая Манолова, Волен Сидеров, Яне Янев и почти целия съюз на журналистите се получава един цял остров. Много по-голям от остров „Болшевик”. Само дето ще се нарича „Постболшевик”.
Това е положението, другарю Плевнелиев!
Николай Колев-Босия,
Bosia.blog.bg
