Отговор на въпроса „Каква е етимологията и ономастичното значение на фамилното име Плевнелиев?
Български Генеалогичен център, Чикаго ([email protected]), в помощ на българите и медиите в САЩ
Извадки от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (изписване преди 1945 година Плѣвня, на гръцки: Πετρούσσα, Πετρούσα, Петруса, до 1927 Πλεύνα, Плевна) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е около 1 900 души (2001).
Село Плевня (дем Просечен) в 1927 година е прекръстено на Петруса.
Тази статия е за селото в Гърция. За селскостопанската постройка вижте Плевня.
________________________________________
Плевня
Πετρούσσα
Местоположение
Плевня
Плевня на картата на Гърция
Плевня
Плевня на картата на дем Просечен и област Източна Македония и Тракия
Координати: 41.2000, 24.0167 (G)
Координати: 41.2000, 24.0167 (G) (⇓)
Данни
Област
Източна Македония и Тракия
Дем
Просечен
Географска област
Драмско поле
Население
1 900 (2001)
Надм. височина
236 m
Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (изписване преди 1945 година Плѣвня, на гръцки: Πετρούσσα, Πετρούσα, Петруса, до 1927 Πλεύνα, Плевна[1]) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия. Населението му е около 1 900 души (2001).
•
География
Селото се намира на 15 километра северозападно от град Драма, в подножието на Боздаг, на река Суходолица (Сушица), ляв приток на Панега.[2]
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името произхожда от плевня, паянтова сграда за храна на добитъка, от плява, старобългарското плѣва. Жителското име е пля̀внен, пля̀вненка, пля̀внене.[3]
В Османската империя
В селото от 1876 година работи гръцко училище.[4] През декември 1879 година вестник „Марица“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села Волак, Просечен и други. Още преди Руско-турската война Йоаникий Драмски повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник Герман Драмски я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Д. Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител Георги Иванов.[5]
В 1893 година Атанас Шопов пише за Плевня:
„ Много по-уредено [от Просечен] в църковно-училищно и общинско отношение е селото Плевня, дето гъркоманите са няколко само единици, заинтересовани по един или друг начин от агентите на силогосите да не изповядват открито народността си; българите в това село си имат двоица млади и родолюбиви свещеници, които поддържат духа на простите християни.[6]
“
Според Георги Стрезов към 1891 година Плѣвня има около 400 къщи – всички български. Населението се препитава главно от отглеждането на пшеница, тютюн и афион. Има две църкви – българска „Света Богородица“ и гъркоманска „Свети Атанас“. В селото работят българско мъжко и девическо училище с 1 учител, 1 учителка и 70 ученици.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Плѣвня (Плевна) е село в Драмска каза и брои 2 140 жители българи и 12 цигани.[8]
Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плевня (Plevnia) има 1 920 българи екзархисти и 784 българи патриаршисти гъркомани и работят българско училище с 3 учители и 135 ученици и гръцко училище с 2 учители и 50 учевици.[9]
Гръцка статистика от 1906 година показва 418 къщи и 2304 жители, от които 640 „българогласни гърци“, тоест гъркомани патриаршисти, 233 турци и 1431 българи.[10]
По време на Балканската война 19 души от Плевня се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция.
По време на войната селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Плевня (Πλεύνα) живеят 2121 души.[12]
В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи.[10]. След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, повечето жители на Плевня се изселват в България и са настанени в Неврокоп и района, Пловдив, Кричим, Пазарджик и на други места.[10] В 20-те години на тяхно място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители.[13] В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.[14]
Личности
Българските църковни дейци от Плевня: свещеник Партений, Андрей Букурещлиев и Андрей Гяуров[15].
Дядо Печо Хаджиоглу.
Родени в Плевня
• Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), български композитор
• Ангелос Валаванис (Άγγελος Βαλαβάνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за шпионската мрежа за северната част на Драмско[16]
• Ангелос Геникис (Άγγελος Γενίκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, отговорник за шпионажа в Кавала[17]
• Андрей Букурещлиев (1857 – 1925), български офицер
• Андрей Гяуров (1854 – 1910), български просветен деец и историк
• Анещи Узунов (1914 – 1943), комунистически партизанин
• Атанас Арменов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 14 воденска дружина[18]
• Атанас Ченгелев, роден на 27 август 1867, български просветен деец
• Атанасиос Тернекцис (Αθανάσιος Τερνεκτσής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, шпионин за Кавалско[19]
• Георгиос Маринидис (Γεώργιος Μαρινίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от българи през 1906[20]
• Димитриос Волаклис (Δημήτριος Βολακλής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
• Живко Ангелушев (1887 – 1979), американски лекар
• Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, работник, ІV отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина[22]
• Милтядис Калайдзис (Μιλτιάδης Καλαϊτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред между 1903-1908 година, убива (?) екзархийския български свещеник поп Йоан и кмета Бойчо Цянов[23]
• Петрос Валаванис (Πέτρος Βαλαβάνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за доставките и предвижването на четите за северната част на Драмско[24]
• Печо Хаджиоглу, български общественик, борец против гърцизма в Драмско
• Сава Букурещлиев (? – 1876), български революционер, Ботев четник
• Теодорос Котиос (Θεόδωρος Κότιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, шпионин за Кавалско
• Яне (Ангел) Богатинов, български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Плевня
• Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер
Други
• Борис Ангелушев (1902 – 1966), виден български художник, по произход от Плевня
• Росен Плевнелиев (р. 1964), български политик потомък на преселници от Плевня, министър на регионалното развитие и благоустройството (2009 – 2011) и президент на България от 2012 година[25]
•
Литература
• Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј“. Скопје, 1978, 4, стр. 37-46.
• Видоески, Божидар. Плевна (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 817-822.
• Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5-89.
Френгов, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. — Език и лите
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Плевня (дем Просечен)
1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πλεύνα – Πετρούσα
2. ↑ Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 13.
3. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 174.
4. ↑ Δημοτικό Διαμέρισμα Πετρούσας
5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354-355.
6. ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 71.
7. ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 34.
8. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 198.
9. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 204 – 205.
10. ↑ а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 14.
11. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 870 – 871.
12. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Посетен на 2009-05-03.
13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
14. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
15. ↑ Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.134
16. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
17. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
19. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
20. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
21. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
23. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
24. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.27
25. ↑ Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.
