70-годишният юбилей на НСА – празник и за Българското Чикаго!
Вратата се отвори, в блестящата с новата си модна линия зала на Българския православен храм в Чикаго „Света София“ влезе… може би „се втурна“ по-точно, но не е съвсем подходящо за Божи служител, главата на църквата – отец Груьо Попцонков и рече с мощни си глас:
– Съобщиха: Футболният отбор на училище „Света София“ печели първото място във футболния турнир в Палатайн!
Първите, които вече се посъбирахме за спортния бал и среща на възпитаниците на Националната спортна академия „Васил Левски“, организирани в Чикаго, се втурнахме да го поздравяваме!
Не е шега работа! В Чикаго има 9 български училища и конкуренцията си я бива!
А с турнира децата решиха и показаха на „учените спортисти“, че и те знаят от коя страна се рита топката!
След малко започват да прииждат от спортните терени и самите участници в специалния спортен празник – част от програмата на Българската общност в Чикаго – домакин на специалния задграничен 70-годишен юбилей на НСА.
Америка знае и разчита на НСА „Васил Левски“ и нейните възпитаници
Националната спортна академия на България е университет с изключително име и уважение в страната и по света. Тук бяха създадени учители, които направиха грамотни в областта на физическото възпитание милиони български деца. Дори селските ни училища имаха педагози, които бяха на световно ниво по своите познания в спорта. Те откриваха спортни таланти и ги предаваха в ръцете на още по-големи специалисти. Иван Абаджиев при вдигането на тежести и Райко Петров при борбата създадоха фундаментални теории и практики, които за броени години като че издигнаха тези спортове за век напред. Българските треньори по волейбол, възпитаници на НСА, поставиха на крака италианския, кубинския, испанския, френския, и целия Балкански волейбол! Нешка Робева е епоха в художествената гимнастика…
„НСА създаде треньори, на които разчита цял свят“
Генералният консул на България в Чикаго Симеон Стоилов, един спортен човек с много сили и подготовка за маратонска обществена и държавническа дейност, подчерта в своето приветствие връзката между швейцарските учители, донесли в България своя професионален опит, и таланта на техните ученици. „Те надскочиха учителите си, създали над 300 треньори, от които пък сега се учи цял свят. НСА е била винаги не само храм на чистата педагогика и наука, а нещо повече. Защото спортът – това е начин на живот. Забележително е, и това, че всички ние се гордеем с успехите на българския спорт” – каза нашият генералният консул в Чикаго.
Случи се нещо специално!
Никога Чикаго не беше срещало така усмихнато толкова „спортна пролет“, както сега, броени часове пред май 2012-та годна! Откакто гигантското езеро Мичиган е усетило първите български стъпки по брега си, не се е събирал толкова жизнерадостен спортен народ край него и под сянката на тукашните авторитетни небостъргачи!
Случи се нещо специално, което трудно се разгадава от къде е тръгнало и къде ще стигне…
И при Папата в Чикаго беше пълно с народ, като на площада пред Ватикана
Сред адската суматоха на хора от 157 етноси, националности, племена или родове, ако щете, с което сме по-интересни и разнообразни от цяла империя даже, зазвънтя и стоманения трясък на щангите, с които винаги е навсякъде Папата на световните щанги Иван Абаджиев! Той е, който повдигна с още една висота физическите възможности на човека! Да направиш 70 олимпийски и световни шампиони, да имаш състезатели, които само под твое ръководство да надминат 450 световни рекорда? Ето такъв гигант срещна Българското Чикаго пред Първи май в най-трудовия град на Америка – Чикаго! Всички искахме да се видим с него и да го чуем. Малцина от нас са чакали в САЩ така дълго и така чинно, както за трите минути с тринайсет думи от Иван Абаджиев.
Имената им се помнят. И делата.
В Чикаго дойдоха едни от най-видните хора на националната спортна академия „Васил Левски“ в София, като проф д-р Лъчезар Димитров, ректор на Академията от 2003 до 2012 г., а сега вече и почетен ректор; като проф. д-р Лозан Митев, ръководител на катедрата „История на физическата култура и спорта; дойдоха и хора, работещи или работили в научни спортни сектори, като Лъчезар Барзев – ръководител на научна лаборатория в спорта и пр.
От Аризона дойде Искра Велинова, една от повелителките на най-бързите световни и олимпийски лодки на България, сторили безпрецедентен фурор в двора на този академичен спорт. От Калифорния пристигна железният мъж Александър Крайчев, от Орегон гимнастикът Любомир Иванов… Видяхме се с легендарните световни шампиони по фехтовка от близкото минало Христо и Васил Етрополски, с маестрото на ските Митко Хаджиев. Чикаго се изпълни с възпитаници на НСА или добре познати клубни и национални състезатели в различни спортове, като футболистите Цветан Йончев, Димитър Попов, Александър Марков, Олег Вачев, Красимир Иванов, Ангел Бекяров; здравите момчета от борбата, бокса и другите мъжки спортове – Никола Илиев, Стоян Иванов, Кирил Сираков, Стилиян Георгиев, Светлозар Радев, Пепи Емилов, Стоил Стоилов, Иван Йочколовски, Красимир Русев; с Цанко Хантов – медалист от световни първенства по модерен петобой; с великолепните треньорки по художествена гимнастика – сега в САЩ – Ангелина Йовчева и Йорданка Такова…
Защо Чикаго?
Защо Чикаго? И защо през цял океан далече от НСА става този празник? Защото само Чикаго може да си го позволи в един и същи ден и в една и съща вечер да има много прояви на българската диаспора едновременно. Като една малка олимпиада по спортните терени, спортен бал на друго място, съвсем различен концерт с гостуващ изпълнител на трето; да са отворени петнадесетина клуба и български заведения; да си върви на четвърто и пето програмата на Шестнайсетите по ред Български дни в Чикаго; и да има накрая поне още 100-130 хиляди българи, които на другия ден да не закъснеят за работа, за училище, да не си развалят разходката, пазаруването, фитнеса; в никакъв случай да не пропуснат мача или да прекопаят градината под балкона на чикагската си къща…
Аз съм!
…Времето минава неусетно. Часовете отлитат, страх ни е, че ще пропуснем някой познат, не ще може да си кажем всичко… Седя на една маса с правнука на Жак Парадел – Васил-Жак. Знатният му прадядо е един от швейцарските учители, които „внасят безмитно“ най доброто (преди повече от сто години) училищно телесно възпитание – направо от сърцето на Европа в току-що стъпила на краката си свободна България. До Васил е жена му, Пепа Василева, световна шампионка по парашутизъм от „Оклахома ‘72“, с 3 200 парашутни скока; и най-младият Жак (мисля, че Пети?); Ваня Влашка, възпитаничка на ВИФ, баскетболистка и топ-журналистка от в. „Труд“, скитосвала много по разни световни първенства и олимпиади; нашият приятел от Западния бряг, гимнастик и треньор на националните ни гимнастици преди време Любо Имавов; президентът на БАА Динко Динев и д-р Виолета Симов – Динев; и сме се захласнали от разни случки, които си разправяме. По едно време д-р Симов, позната като крайно фин и възпитан човек, започна да се заглежда почти директно в Любо. Настъпих я веднаж-дваж по обувката, а тя ме пита без всякакъв свян:“Кой е този твой приятел?“. „А – гледам да намаля до предел обаянието на гимнастика – едно треньорче по гимнастика… живее някъде из Портланд“… А тя като му се усмихва едно така широко-широко, а и той като я зяпва някак дълбоко, изследователски, и като виква: „Абе, Виле, ти ли си?!“ На което тя си признава изцяло: „Аз съм!“
Е, Любо ѝ е бил треньор в най-първите си години в тая професия – още като стажант, водил младия и невръстен отбор на школата по гимнастика при „Локомотив“ – София, където сегашната наша чикагска докторка се разхождала по греда, премятала се из прътите на смесената успоредка и прескачала кроткия гимнастически кон. А сегашния портлански Любо, тогавашен локомотивец, я инструктирал.
На такива срещи и щастливи случки се нагледахме и насладихме поне по няколко пъти през тази вечер на спортните срещи между рицарите и принцесите на Национална Спортна Академия помежду им или с техните приятели от приключението, наречено „Живот“.
Само това да беше – пак си заслужаваше да стане!
След като Николай Василев, възпитаник на НСА и човекът-комбайн, извърши докрай своя малък подвиг при организаторския маратон на събитието, подкрепен разбира се здраво от ръководството и колегите си от целия екип на вестник „България“, последва едно часово раздаване на призове и награди!
Първи български „Мастерс“ в Чикаго
После си разменихме по стотина телефонни номера и жестоки закани, че каквото и да стане – вече ще си звъним, ще си приказваме, ще си пишем и даже някой ден ще изпием нещо заедно!
А най-накрая неколцина бабаити се събрахме и решихме да подновим идеята един ден да направим в Чикаго и Първи Ветерански Игри на Българите по света! Както се правят вече много такива игри по нашата планета, с по пет или тридесет и пет спорта, като една голяма „Макабиада“, която събира евреите от цял свят, да го наречем условно – Първи Български „Мастерс“ в Чикаго.
Климент Величков,
в. „България Сeга“
