24 май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура, празник, който се чества от много дълго време в нашата история.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост, като този ден не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът започва да се чества на 24 май, което се е запазило и до днес. Този празник е един от най-тържествените и вълнуващи за всички ученици, учители, родители, както и за всички онези хора, свързани по някакъв начин със Словото.
По този повод се събрахме в залата към църквата „Св. Иван Рилски“- да отбележим този важен за всички нас ден както подобава – тържествено, с много стихчета, веселие и песни.
И разбира се, началото поставиха най-малките – нашите мили първокласничета. С много гордост рецитираха те, показвайки на всички присъстващи „…че всички букви знаят, могат да четат…“ Видяхме един много интересен парад на буквите, чухме историята за създаването на славянската азбука, пренесохме се в света на приказките…
Последваха много стихове от по-големите ученици.
След това театралният състав към училището, под вещото ръководство на Добри Карабонев, окончателно разведри атмосферата с драматизацията по приказката за неволята, разказана на всички ни от Надя. Много смях предизвикаха двамата братя представени майсторски от Венци и Александър, умиление будеха притесненията на бабата, в ролята на която видяхме Мария, а съветите на бащата, изигран от Мартин, достигнаха до всички ученици…
Излъчени бяха и победителите за съчинение по тема и продължение на стих. Конкурсът бе обявен на срещата ни с писател и поетеса, провел се преди няколко месеца. Тогава писателят Добри Карабонев и поетесата Райна Недялкова обявиха условията на конкурса, в който участваха много деца. Резултатите бяха обявени на тържеството, като всички участници бяха заслужено оценени и наградени от писателя и поетесата, които прочетоха произведенията пред публиката и за пореден път ни убедиха колко талантливи са нашите деца.
Последва тържественото връчване на дипломите – заслужена награда за целогодишния труд. Много вълнуващо беше изпращането на нашите випускници – осмокласниците. Специален поздрав те получиха от учителите си, от съучениците си, а сестричките Ани и Тина ги поздравиха с народен танц. Бяха им поднесени специални подаръци, а тортата купена в тяхна чест зарадва всички деца…Развълнуваните випускници обещаха, че пак ще посещават своите учители, приятели и любимото училище, в което са прекарали 8 години, изпълнени с много незабравими мигове, които ще ги съпътстват през целия им живот..
Дълго време детските смехове огласяха залата към църквата. Развълнувани учители с огромни букети даваха за последно през тази учебна година своите наставления и напътствия, а родителите с гордост в очите гледаха грейналите личица на децата си.
За пореден път се убедихме колко важна е ролята на българското училище (особено зад граница), как то запълва всички онези празноти и укрепва връзката ни с родината. А всичко това не би било възможно без делото на светите братя Кирил и Методий, което е много важно не само за българския народ, но и за цялата световна цивилизация. Затова смятам, че достоен финал на темата за нашето тържество (както и на тази статия) ще бъде мисълта на професор Роже Бернар:
„Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
Жана Картелян
.
24 май в църквата „Св. Иван Рилски“
Драматизацията по приказката за неволята
Лаура Чуканов посети църквата „Св. Иван Рилски“
