В КГБ средите това се знаеше, особено след смъртта на Висоцки, уверява Крижановски. Не беше тайна – но не се и афишираше специално. За връзката на Висоцки със службите Крижановски научил, докато се обучавал в института “Андропов” при КГБ. Вербуван е, защото след женитбата си през 1970 г. за френската актриса с руски произход Марина Влади той бил най-подходящият източник на информация за КГБ от пътуванията на Запад, без да се ангажират да командироват специален човек от КГБ и да носят излишна отговорност. Псевдонимът му бил “Виктор”.
За да дадат някакво правдоподобно обяснение на този факт, от КГБ пускат политическа партенка. Уж Марина Влади отишла при генералния секретар на Френската компартия – Жорж Марше, а той звъннал по пряката линия на Брежнев и работата се уредила. По същото време Висоцки изведнъж се оказал притежател на валутна сметка в Руската държавна банка, където всеки месец отнякъде се изливали купища пачки.
Трудно е някак си сега да повярваме, че руският бард, когото уж съветската власт е преследвала, е доносничил за писателите
дисиденти Василий Аксьонов, Виктор Ерофеев, Фазил Искандер, Андрей Битов. Наблюдавал също личности като Андрей Вознесенски и Белла Ахмадулина. Всички тези творци са имали проблеми с властите, отказвали са им публикации и дори са ги гонили от родината, какъвто е случаят с Аксьонов. В същото време Висоцки отива на комерчески гастрол в САЩ и се връща оттам с хонорар от 30 000 долара и договор за нов гастрол.
В КГБ били на мнение, че Висоцки чудесно си върши работата и че просто е роден да бъде агент
За други епизоди, свързани със сътрудничеството на Висоцки със спецслужбите, едва ли ще разберем. Оперативните работници от КГБ, които били свързани с него, сега мълчат.
Версията на Крижановски противоречи на целия живот на Висоцки. Цял живот него са го спъвали, не са му позволявали да се изявява. И властите преди всичко. Бившият човек от службите обаче има своето обяснение – официално не са го признавали, защото трябвало да му запазят имиджа на скрития дисидент. В практиката на КГБ, твърди той, има и ще има случаи, когато на агента са му определяли срок, за да стане „свой сред чуждите”. Ще повторя мисълта си – както великият манипулатор, на Висоцки било позволено абсолютно всичко, целият му живот бил безкраен. Шчолоков заповядал да го вкарат в затвора, а Андропов – да му дадат звание “заслужил артист на РСФСР”. Театърът започнал да подготвя документите малко преди неговата смърт.
За истината и недомлъвките, посочени от Крижановски, да отсъди читателят.
“Висоцки и КГБ” е тема, практически затворена за външни очи, възможно е истината никога да не се разбере
Най-страшното, най-загадъчното е това, че ако има дело, в него ще фигурират фамилиите на все още живи хора, така или иначе свързани със съдбата на артиста. А тези хора са били в преки отношения с органите. Може би именно в това се крие цялата пикантна ситуация за така нареченото „Дело на Висоцки”?
Вярно ли е всичко това и на кого е нужно, дори да е вярно, да бъде развенчаван един светъл мит? Никой не казва. Както яростно е защитаван, вероятно също така яростно Висоцки ще бъде оплюван. Посмъртно, на фона на грифовете “строго секретно” в архивите на КГБ. И при положение че той не може да се защити по никакъв начин – освен с песните си.
Кой е Михаил Крижановски
Бивш сътрудник на разузнаването в КГБ на СССР, СБУ, бивш агент на ЦРУ (бил вербуван за следене на конгресмените и сенаторите на САЩ), основател на приложната политология „Професионал” – система на висш политически мениджмънт, създадена по поръчка на ЦРУ за президента на САЩ Бил Клинтън и използвана в Белия дом от 1996 г. 54-годишен, 14 години живее в Ню Йорк. По всичко личи, че човекът, твърдящ, че Висоцки е работил като оперативен източник в 5-о Управление на КГБ на СССР, е напълно запознат с темата, по която говори.
Източник: БЛИЦ
Днес едва ли има някакво значение фактът за принадлежността, респ. непринадлежността, на Владимир Висоцки към прословутото трибуквие КГБ.
Разбира се, масовото съзнание копнее за „информация“ от подобен характер – още един от великите гладиатори, хвърлен за оглозгване от хиените. Има някаква подсъзнателна долнопробна душещипателност, своеобразен садистичен гъдел, обземащ низката душевност при мултиплицирането на гадории от такъв характер.
Всъщност, „участието или неучастието“ няма абсолютно никакво значение в случая. Някой притеснен ли е днес от обстоятелството, че великият Йохан Волфганг Гьоте е бил за известно време и министър на вътрешните работи в една от многобройните германски държавици?
Гьоте си е Гьоте, Висоцки си е Висоцки.
Проблемата е друга.
Както Булат Окуджава, Евгений Евтушенко, Владимир Висоцки, така и набедените за жертви на последния т.нар. дисиденти Василий Аксьонов, Виктор Ерофеев, Фазил Искандер, Андрей Битов, Андрей Вознесенски, Белла Ахмадулина, се оказаха въвлечени в схемата, попадаща под определението „Конвергенция на (престъпните) елити на Изтока и Запада“.
Нещо повече.
В този план са въвлечени дори такива (вероятно) неподозиращи, че са перверзно употребени, фигури като Александър Солженицин и Андрей Сахаров, както и неизвестен брой знайни и незнайни борци за истина и справедливост.
Някъде на старта на осемдесетте години на двадесети век (1971-1980 гг.) част от висшето ръководство на КПСС осъзнава, че идва началото на края на априори непригодния исторически експеримент, започнал със залпа на „Аврора“ на 25 срещу 26 октомври 1917 г.
Такава тежка механика, каквато е великата Руска империя барабар с половината свят под лъчите на червения пентаграм, не може да бъде внезапно и безболезнено обърната в обратна посока. Необходима е солидна дългогодишна подготовка за връщане към изходната точка.
Идеален инструмент за обработка на общественото съзнание до степен да узрее за изглеждащите отстрани „внезапни и съкрушителни промени“ са гласовете на авторитетни интелектуалци като гореизброените (особено ценни са ония, които и до днес не могат да проумеят, че са били употребени и – както си му е редът в такива случаи, захвърлени).
Нещо подобно се случва тия дни и в един от предпоследните бастиони на комунизма – Китайската народна република. На дневен ред е смяната на логото на Дън Сяо-Пин „Нека първо да забогатеят някои“ с новия лозунг „Нека сега да забогатеят всички“ (утопия за лековерни – ще забогатеят партайгеносите, пък и немалка част от тях вече са забогатели, просто трябва някак си да легализират награбеното – населението ще си остане при дажбите с ориза).
Българският вариант ни е добре известен. И тук подхвърлят на тълпите големи и не толкова, имена, но и дума не обелват (камо ли да го постановят законодателно!) за наказателна и гражданска отговорност на истинските престъпници.
Когато в далечната 1975 г. младият перспективен учен Янко Н. Янков представя за публикуване своето изпреварило времето си изследване „Прогностика„, това не остава незабелязано от екипа на тогавашния министър на външните работи Петър Младенов. Янков е поканен за участие в програмното изследване „Страната Хикс след момента Т„, сиреч „Югославия след Тито„. Категоричният отказ да се включи в групата му донася безбройни усложнения и неприятности, вкл. и 6 години строг тъмничен затвор. Междувременно Тито е починал, но програмата не е приключена. Променено е само свръхсекретното й лого – то вече е „България след Тодор Живков„. Дори учениците в началното училище вече знаят кой именно наследи на всички постове „татото“ на нацията. (За повече подробности напишете в Гугъл „Страната Х след момента t„). Що се отнася до Янко Н. Янков-Вельовски, той и до днес си носи последствията от отказа да се включи навремето в гилдията на заговорниците – разбрал още тогава, че целта не е да се смени системата, а да се осигурят неограничени възможности на партайгеносите и техните ибрикчии за безпрепятствено ограбване на зомбираното българско население.
Случайна ли е току-що намалената от 25 на 15 години давност за конфискуване на имущество, придобито по престъпен начин (социалистите чрез депесарите дори настояваха за 10-годишна!)?
Населението на България, обаче, блее и се вълнува от онова, което му поднасят смляно и готово за консумация средствата за масово оглупяване – телевизия, радио, вестници. Зер на Висоцки и подобните нему заблудени интелектуалци така им се пада – да не са се делили от стадото – откъде-накъде ще си позволяват да стърчат над средното ниво на простотията, парвенющината и блюдолизничеството…
Така де!
Ха! Отново откриха Америка! Че ако не беше – щеше да види микрофон, ама другаде… Като наште Гареловци, Кеворковци, Бочаровци, Тодор Колевци… и хилядите знайни и незнайни герои…