Решението на Светия синод на БПЦ във връзка с легализирането на титлата архонт ме изпълва с възмущение по няколко църковни причини. Първата се състои в това, че БПЦ още не е издирила и не е канонизирала (единствена измежду православните църкви) своите новомъченици. Т. е. пострадалите, убитите за вярата по времето на комунизма. А бърза да легализира и да узакони чужда на православната църква традиция.
Втората: От чисто богословска и литургическа гледна точка чинопоследованието – ритуалът, по който досега е давана титлата архонт на бизнесмени със съмнителна репутация, е оскърбителен и кощунствен от канонична гледна точка. Защото в него се предвижда обръщение на епископа към народа с въпроса: Достоен ли е? И отговорът на народа е: Достоен. Достоен. Достоен.
Нов „свещен“ чин? Кощунство е
Това е чинопоследование, което се полага при ръкоположение в йерархически чин, в свещен сан. Извършва се при посвещение на дякон, свещеник , епископ. Което означава, че за в бъдеще, ако това чинопоследование бъде запазено, архонтите ще бъдат членове на свещената йерархия на църквата. Ще бъдат санове, каквито не са предвидени от апостолско време. Искам да попитам митрополит Николай, известен с това, че е специалист по каноните, знае ли, че внася нов свещен чин в свещената йерархия? Което е кощунство.
Още повече, че посветеният по този начин става член на евхаристийната общност, на молитвеното събрание.
Искам да попитам още дали посветеният от митрополит Николай архонт е член на което и да било молитвено събрание, на която и да е евхаристийна общност? Редовно се изповядва и причестява в църквата, за да получи такъв сан?
За мен това е истинско кощунство. В православната традиция досега съществува чинът на ктиторите. Защо е необходимо да бъдат раздавани и някакви измислени благороднически титли? Които отгоре на всичко са и наследствени. И са съпроводени с архаично титулуване от рода на Негово превъзходителство. Това също е кощунство за православната традиция. Нима е Н. пр., да речем, Слави Бинев? И член ли е той на църковната йерархия? И неговият син, който ще получи по наследство тази титла, с какво е заслужил към православната традиция?
Титли срещу пари – тежка ерес
И на последно място – освен, че не е издирила своите новомъченици и не ги е канонизирала, Българската православна църква, вместо да се занимава с раздаване на титли срещу пари, което прилича на симония (една от най-тежките ереси в църквата) или на продаване на индулгенции (средновековна католическа традиция, която православната църква винаги е осъждала), защо не се занимава с това да настоява да се покаят или да получат съответстващото им наказание епископите и митрополитите, които бяха уличени в сътрудничество с ДС? Не говоря просто за тяхната морална отговорност. Защото 30-то апостолско правило (митрополит Николай трябва много добре да го знае) ясно казва, че който получи епископски сан със съдействието на светската власт, трябва да бъде низвергнат и отлъчен от църквата. А има поне неколцина от уличените епископи, които безспорно са получили сан със съдействието не просто на светската власт, а на атеистичната, безбожната ДС на комунистическия режим. Кога ще бъде поискано тяхното покаяние?
Изключително възмутително е онова, което прави Светият синод. Какъвто и да е регламентът, който Светият синод ще приеме, той ще извърши определено кощунство към православната традиция. За което онези, които приемат подобна кощунствена разпоредба, носят отговорност както пред божия народ, когото оскърбяват, така и пред Господа Иисуса Христа.
Проф. Калин Янакиев,
в. „Труд”
