Годишният доклад на „Фрийдъм хаус“ (Freedom House) отчита поредно отстъпление от демократичните реформи в България, която остава „полуконсолидирана демокрация“, в каквато група са Румъния, Сърбия, Македония и Хърватия.
В доклада си „Nations in Transit” американската неправителствена организация анализира настъпилите през миналата година в света промени в седем категории – Национално демократично управление; Избирателен процес; Гражданско общество; Независимост на медиите; Демократично местно управление; Рамка и независимост на правосъдието; Корупция.
По отношение на България, през 2011 г. в пет от категориите не е настъпила никаква значима промяна, а в две – изборен процес и рамка и независимост на правораздаването – има отстъпление.
Цялостната оценка е била най-добра през 2008 г., след което бавно започва влошаване и прогнозата е, че през 2012 г. страната ще слезе още по-надолу като състояние на демокрацията.
Поради нарастващите заплахи спрямо независимостта на съдебната система, оценката на България по този показател се понижава от 3.00 на 3.25.
Правораздаването страда от дълги процедури, отлагания, дефектно досъдебно производство и отмяна на обвинения поради технически детайли.
Посочва се, че извършените от Висшия съдебен съвет назначения в съдебната система са довели до искания на оставки и реформа, отправени от широки професионални и граждански среди.
В лаконичния обзор на събитията от 2011 г. е обърнато особено внимание на разследването, водено от Европейската асоциация на съдиите, срещу вътрешния министър Цветан Цветанов за непрекъснати заплахи срещу съдебната власт, които застрашават нейната независимост и нарушават европейските стандарти за върховенство на закона.
Неефективността и корупцията в средите на правораздаването все още са смятани за значително препятствие в борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност, се казва в частта на доклада за България, изготвена от Георги Ганев и екип на Центъра за либерални стратегии.
След като от 2004 г. насам България е с една и съща оценка за цялостния изборен процес, през 2011 г. се отчита влошаване.
Към обичайните обвинения за купуване на гласове и манипулиране на резултатите, изборите „2 в 1“ се характеризираха със значителна административна неефективност, която създаде проблеми с избирателните списъци, дълги опашки за гласуване, забавяне на обявяването на официалните резултати. Отбелязано е също, че по-голямата част от медийното отразяване на изборите е станало чрез платени политически публикации, а независимата информация е била оскъдна. Заради поразително лошото административно менажиране на изборния процес рейтингът на България пада от 1.75 до 2.00, се посочва в доклада.
По отношение на медиите се посочва, че след влошаването на показателя за тяхната независимост през 2009 г., в последвалите години България продължава да се намира на същото ниво. Нищо не се е променило към добро и през 2011 г., характеризирана с „продължаваща концентрация на собствеността на медии и засилващи се обвинения за припокриване между медийни и политически интереси“.
Отбелязва се смяната на собствеността на водещи всекидневници като „Труд“ и 24 часа“ и се припомня, че от 2009-2010 г. на пазара за печатни медии има нов играч – Нова българска медийна група, която увеличава контрола си над пазара.
В доклада са намерили място два инцидента – взривът през февруари 2011 г. пред сградата на в. „Галерия“, известен със своята критична позиция към управлението на ГЕРБ, както и взривената по време на предизборната мампания кола на телевизионния водещ Сашо Диков, също известен със своите анти-ГЕРБ възгледи.
За качеството на управлението се посочва, че общественото доверие към премиера Бойко Борисов и правителството му не се различават съществено от тези показатели за предходните три правителства.
На нивото от 2007 г. стои състоянието на гражданското общество. В края на 2011 г. е имало регистрирани 9 137 неправителствени организации, от които едва 0.5% са клонове на чуждестранни структури.
Съществена промяна няма и в борбата с корупцията – България е на същото ниво от 2009 г. насам , а през тази година подобрение не се очаква. Системата на звената, натоварени да се борят с корупцията, страда от липса на координация и яснота за отговорност и отчетност. Неспособността на властите да пресекат ширещата се организирана престъпност, особено на митническите пунктове, доведе до това, че ЕС отложи приемането на България в свободната от митнически контрол Шенгенска зона, се казва в доклада.
По показателя „Национално демократично управление” се посочва, че в България „продължава практиката на управляващите на правене на политика „ад хок” (на момента), при липса на по-прагматични управленски стратегии”.
През 2011 г. не са настъпили забележими промени и по отношение на местното управление.
Общата оценка на показателя „Демокрация” в България пада от 3.07 за 2010 г. на 3.14 за 2011 г.
В прогнозата за 2012 г. се казва, че основната задача на правителството ще бъде да контролира вътрешните последици от глобалната финансова и икономическа криза, докато прилага дълго отлаганите реформи в сектори като здравеопазване, висше образование и правосъдие.
Също толкова важно е правителството да подобри ефективността на публичните разходи и мерките за справяне с организираната престъпност и корупцията.
Източник: Mediapool
