След възторженото рязане на ленти на спортни съоръжения и участъци от магистрали, в суматохата между енергийни проекти, смяна на министри, щастливи кокошки, телевизионни битки с престъпността и корупцията, спорни задгранични воаяжи и местене на държавни агенции извън столицата, под знака на превърналите се във фонов шум заклинания за бюджетна дисциплина и фискална стабилност, управляващите стигнаха до темата за иновациите и високите технологии. Вероятно подсетени от европейските партньори, предвид безпрецедентното ни технологично откъсване, ерозия на компетентността и трайно заеманата от страната позиция на аутсайдер по конкурентоспособност и иновативност на икономиката.
“Трябва да се опитаме на направим НЕЩО (курсив мой) и в сферата на иновациите, в новите технологии”, казва премиерът Б. Борисов (18.11.2011 г.). И доколкото в управленската програма на ПП ГЕРБ (01.06.2009 г.) термини като “иновации” се споменават едва пет пъти, “икономика на знанието” три пъти, а “високи технологии” само веднъж, то поривът в тази посока вероятно ще е по-скоро вербален, креслив и повърхностен. Понеже иновациите като синтез на култура, знание и технологии са като английска ливада. Искат продължаващи грижи и устойчиво внимание. Десетилетия наред. Последните две от нашето съвремие са пример за това колко поразяваща е стихията на разрушението и некомпетентността, липсата визия и смелост, превърнали нас българите от нация космическа и техническа, в евтини пазачи, мазачи и чистачи, обслужващ персонал за молове и cаll-центрове.
Съсредоточени в оцеляването забравихме, че през 80-те години на ХХ век разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в държавата достигат 2.5% от БВП, дял сравним с развитите страни. Индустрията ни генерира 50% от БВП. Към 1990 г. България има 31 704 научни работници, експортна листа с 250 патента на изобретения и технологии, някои от които, продавани многократно зад граница, донесли над 100 млн. долара. Изминалите 20 години заличават всичко това. Делът на индустрията в БВП е редуциран до 18%. Ангажираните с наука са 18 230 (2010 г.), броят заявки за регистриране на патент от България в европейския патентен офис е 1.22 патента на 1 млн.души при 115.8 средно за ЕС (2009 г), сумите заделяни от бюджета за НИРД са около 0.5% от БВП (при средно 2% за ЕС), а износът на високотехнологични продукти е едва 3% (при средно 16% за ЕС).
През 1995 г. организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) излиза със становище: нациите, които разполагат с повече познания, са по-конкурентоспособни. Българският политически елит подминава този анализ или просто не знае за него. Вероятно и това е една от причините страната да няма заявени средства по оперативна програма “Наука” (R& D innovation) за разлика от останалите новоприсъединени държави, които могат да ползват 18.426 млрд. евро от европейските фондове за периода 2007-2013 г.
България единствена сред новите членки на съюза си позволява и “лукса” да остане без ясна визия и политически консенсус за приоритетите в икономиката. Макар правителствата многократно да декларират амбиции за ориентиране към иновации, стимулиране на наукоемки производства и високо технологични сфери, тези намерения остават в аналите на обещателното политическо говорене. Законопроектът за високите технологии така и не е приет през 2001 г от 38-то Народно събрание. Нито в последствие. През 2002 г. (Шеста рамкова програма) България заявява пет тематични програми: геномика, информационно общество, нанотехнологии и нови материали, българското общество – част от Европа и космически изследвания, в които ще съсредоточи енергията на изследователите. През 2006 г. иновациите са определени като национален приоритет, а фокусните научни области вече са комуникации и високи технологии, енергетика, туризъм, селско и горско стопанство и транспорт. На ниво реална политика обаче случването е друго. Подкрепата е насочена към ниско и средно технологични сектори и най-ниско квалифицираните слоеве на работната сила. До 2004 г. държавата поощрява покупката на недвижими имоти, строителство на офис центрове, молове и голф игрища. Закономерно инвестициите (български и чужди) се съсредоточават в тези сектори, както и в сферата на финансовите услуги и търговията.
Водени от краткосрочен спекулативен интерес, те не допринасят за повишаване на уменията и технологичния капацитет. Иновативни наукоемки технологии, които да подпомогнат конкурентноспособността на страната не се развиват. Напротив. Унищожени са всички развойни звена и институти – комуникатори между бизнеса и науката. След 1-ви август 2007 г. приоритетни стават инвестициите в преработвателната промишленост, услугите, ВЕИ и информационните технологии. Отново на думи. Защото реалността е различна от красивите възторжени слова, произнасяни от високи трибуни и от “гримираните” рапорти, пращани на администрацията в Брюксел. Създадените два държавни фонда като инструменти за канализиране и селектиране на научните изследвания към министерство на образованието – Национален фонд научни изследвания (НФНИ) и стимулиране на иновациите към министерство на икономиката – Национален иновационен фонд (НИФ), са компрометирани още в началото. Дори само заради факта, че фонд “Тютюн” разполага със суми, превишаващи в пъти средствата по двата – за наука и иновации, взети заедно. Вместо приоритетно във високи технологии, държавата, чрез системата за национални доплащания, инвестира в примитивно производство на тютюн – култура, която не е част от агрополитиката на ЕС, чиято употреба води до зависимост и трайно увреждане на човешкото здраве. Така през 2010 г. срещу 116 млн. лева изплатени за отглеждане на тютюн, за научни изследвания (НИФ) са отделени 4 млн. лева, а за иновации (НФНИ) 45 млн. лева, през 2011 г. тютюнът е премиран със 70 млн. лева срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година тютюнопроизводителите получиха поредните 73 млн. лева, а в момента управляващите готвят искане до Брюксел да бъде разрешено на държавата (за последно и по изключение) и през 2013 г. да реализира подобно подпомагане.
Разминаването между декларирани намерения и реални действия на правителствата се обективира в експортната кошница на България, която не показва напредък за периода 1990 – 2008 г. Ниската степен на усъвършенстване е аргументирана с пренебрежимо малкия дял високо технологични продукти. Докладът за глобалната конкурентоспособност (2010 – 2011 г.) потвърждава констатациите. По степен на усвояване на технологиите България заема 127-то (от 139), а по използване на най-модерни технологии – 100-то място, като изостава в продуктовата структура от най-развитите страни в ЕС с 40-50 години. Промишленото ни производство днес е доминирано от облекла, химикали, суровини и първично обработени материали, чийто добив и преработка са ниско технологични и силно зависими от наличието на евтина работна ръка. В дългосрочен план тези производства не могат да се превърнат в двигател на растеж. Още по-малко на устойчив такъв.
На фона на катастрофалните резултати правителството на ГЕРБ залага амбициозна национална цел: до 2020 г. финансирането на научно-изследователската и развойна дейност да достигне 1.5% от БВП (при заложени 3% средно за страните от ЕС), а България да се превърне в умерен новатор. Бившият министър на икономиката Т. Трайков отиде още по-далеч, очертавайки на Седмия национален иновационен форум (17.05.2011 г) задачата пред страната да стане лидер в иновациите през следващите десет години в секторите на електрониката и електротехниката, транспортното оборудване и машиностроенето, химическата и хранително-вкусовата промишленост, логистиката и аутсорсинга, информационните технологии, здравеопазването, фармацевтиката, чистите технологии и биотехнологиите. В същото време приоритетите на Стратегията за развитие на науката до 2020 г. са в други рамки и включват енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени екотехнологии, биотехнологии и екологично чисти храни, нови материали, културно-историческо наследство, фундаментални изследвания.
Възможен ли е подобен “скок” или отново сме свидетели на поредното добре написано домашно за пред Брюксел и на речи-индулгенции, оправдаващи години нищоправене? Кой ще го осъществи, след като малките и средни предприятия са заети с оцеляването си и нямат средства за НИРД. Огласените преди дни данни за образователното ниво на работодателите – 80% средно и по-ниско, са допълнителен щрих песимизъм в картината на реалността. За да се случи осезаема промяна ще е необходима високообразована работна сила (профил на същата към момента: 12.4% с основно и по-ниско образование, 60.5% със средно, 27.1% с висше) с непрекъснато повишаваща се квалификация (едва 1.3% от българите реализират учене през целия живот), която има нагласа за самостоятелна творческа дейност с акцент в природонаучните и инженерните дисциплини. Акредитираните български висши училища обаче предпочитат да обучават специалисти по “Администрация и управление” (19 ВУЗ-а), “Икономика”, ИКТ (16 ВУЗ-а), “Общо инженерство” (14 ВУЗ-а), “Комуникационна и компютърна техника”, “Туризъм” (13 ВУЗ-а), пред “Математика” и “Биотехнологии” (6 ВУЗ-а), “Химични науки” и “Биологични науки” (5 ВУЗ-а), “Физика и физични науки”, “Хранителни технологии”, “Материали и материалознание” (4 ВУЗ-а), “Химични технологии” (3 ВУЗ-а).
Министър С. Игнатов на заседание на МС на 9 май 2012 г. заявява, че е увеличен приема на студенти по приоритетни за обществото области: природни науки, математика, информатика, педагогически науки, здравеопазване и спорт. Мониторинг на планирания прием по бакалавърски програми за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. обаче не показва съществени различия. В специалност “Химични технологии” университетите в Русе и Бургас имат утвърдени едни и същи бройки, които в София дори са намалени (от 315 на 295). Приемът в “Биотехнологии”, “Материалознание”, “Хранителни технологии” тази година е същия като през 2011 г, което показва, че държавата не прави реални стъпки към промяна на политиката си по отношение на човешките ресурси. Хартиените стратегии и нормативни документи, създадени под натиск на ЕС, без разбиране и осъзнаване на необходимостта им, са единствено имитация на активност, чийто бумеранг се връща под формата на непреодолимо технологично откъсване, бедност и качество на живот, далеч от стандартите на европейския континент.
В момента тече обсъждане на законопроекта на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма за иновациите, който, според заявките, дадени в чл. 1 и чл. 2 на същия, има претенция да осигури съгласуване на политиките, активизира връзките в триъгълника на знанието и да стане стимул за иновативния процес. Механизмите за реално подпомагане на компаниите като данъчни, митнически, регулаторни, финансови и социални облекчения обаче, както се разбира от чл. 5 ал.2, ще бъдат предмет на други “специални” закони. Иновационната стратегия на Р. България, която ще дефинира националните приоритети е оставена за следващите управляващи и ще бъде приета до края на 2014 г. За пореден път сме свидетели на демонстрация на добри намерения, имитация на загриженост и правителствен ПР. Като онзи с бутиковите иновативни фирми, които стават за реклама пред Европа, но не ни правят конкурентоспособни, така както и спортна зала “Арена”, не ни превръща в спортна нация.
Всъщност големият въпрос, който е наложително да спрем да замитаме под килима, да се правим, че не съществува и да чакаме някой някъде другаде да му даде отговор вместо нас, е каква икономика искаме и в този контекст ще работим ли за реиндустриализация на държавата. Докато го подминаваме, ще продължаваме да сме свидетели на диаметрално противоположни изявления като тези на премиера Б. Борисов и президента Р. Плевнелиев. Първият припозна селското стопанство и туризма като приоритети на България и заяви (по неволя), че трябва да направи НЕЩО в сферата на иновациите. Вторият лансира идеи за “индустрии с висока добавена стойност, които да разцъфнат на територията на страната” (по време на Националния съвет за наука и образование 29.05.2012 г).
Без консенсус по икономическите приоритети, говоренето на тема иновации е като впрягане на каруцата пред коня или просто поредната “дъвка”, чиито балончета политиците с наслада надуват за радост на българската публика и еврочиновниците в Брюксел.
Светла Василева
