Или за кратофагията с отвращение
Нещата, които даваш на други, продължават да ти принадлежат.
Джой МакКрий (1872-1918), канадски лекар и поет
.
Не само човек и другите животни, но също така и техните клетки ядат и пият – първото явление се нарича „фагоцитоза”, второто – „пиноцитоза” (има и „потоцитоза”, но тя е за лекциите по клетъчна биология). Иля Мечников описва фагоцитозата като израз на клетъчния имунитет: клетки изяждат бактерии и други паразити и затова са наречени „фагоцити”, а тези, които си си вършат най-добре работата – „макрофаги”. По същото време Паул Ерлих описва имунитета чрез антитела (хуморален/ „течен” имунитет). И така през 1908 г. двамата учени получават Нобелова награда за медицина.
Не че ги няма, ерудираните и морални българи са скрити за политиката, науката, образованието, културата. Вижте “пациентите” – политици, бизнесмени и директори – и ще се съгласите, че някои от тях страдат от хронично преяждане с власт (в политиката няма страдащи от анорексия, всички боледуват от булимия – „вълчи глад”). Преяждането с власт е не само българско явление – нарича се „кратофагия” (гр. kratos – власт, phagos – ям). Може и „кратомания”, „кратоцентризъм”, „кратофилия”, но аз не съм кратолог и ще пиша за „ние и таралежите”.
На латински „раждане“ е natus – оттук вероятно е коренът на думата „нация“. Двата основни модела за нация в Европа са западноевропейският и средиземноморският – французите, немците, холандците, англичаните са граждани, развиващи нацията си чрез държа¬вата и законите, които тя е създала. Италианците, испанците, гърците, българите и сърбите са роднини – родът, етносът, общите корени – vox sanguini – са в основата на живота им. За руснаците „главното е страданието и състраданието” – затова за големия режисьор Никита Михалков „САЩ не е страна, а силен икономически проект”.
Ние на Балканите “прокълнати” ли сме (както мисли Неманя Кустурица)? Или “ние самите сме нашето наказание” (думи на Марк Теренций, един от най-умните римляни)? Обречени ли сме на егоцентризма и кратофобията, пораждащи колективното мълчание? Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив, не действаме като нация, социалният ни мозък е ленив, може би увреден. “Всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим” (Габриел Гарсия Маркес).
Вижте политиците, като че ли за тях – по-точно за Георги Първанов, Ахмед Доган, Иван Костов, Надежда Михайлова, Екатерина Михайлова – е написал това колумбийският мъдрец. Така тези дни „Синята коалиция” се фрагментира на СДС (Съюз на демократичните сили) и ДСБ (Демократи за силна България) – каква девалвация на смисъла и значението на думите „съюз”, „сили”, „демократи”, „силна”. И всичко това за сметка на хората, живеещи в България!
И голямата българска (не само политическа) драма продължава: липса на сътрудничество и алтруизъм (от латински alter – друг). Ние вярваме, дори страдаме, че забогатяването (финансово или интелектуално) на едни е винаги загуба за други. Повече за тази (не само българска) драма е написано от Чарлз Дарвин, Джон Наш и Робърт Акселрод, и Робърт Тривърс, съответно в теория за еволюцията, теория на игрите и теория на реципрочния алтруизъм. За Homo altruisticus пише също така в книгата ми „Човекът. Мисли, чувства, приятeлство”.
Още повече, че поведението на сътрудничество и алтруизъм има здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистрес) е да помагаме на другите (doing unto others). И още – има позитивна биомолекулна връзка между алтруизъм и щастие – установена е в проекта „Когнитивното и емоционално здраве”, провеждан в американския Национален институт за психично здраве – получените чрез магнитен резонанс образи от мозъка показват, че дори само мисленето за „правене на добро за другите” има здравословен ефект. Изследване в Харвардския университет откри, че студенти, които гледат филм за алтруизма на Майка Тереза към сираците в Калкута, имат значимо повишаване на кръвните нива на имуноглобулини, онези, които Паул Ерлих откри в края на XIX век.
“Добре е да бъдеш добър” – писа Stephen Post* в книгите си „Алтруизъм и здраве” (2007 г.) и „Скритият подарък на помощта” (The Hidden Gifts of Helping: How the Power of Giving, Compassion, and Hope Can Get Us Through Hard Times) (2011 г.) – всички политици и бизнесмени трябва да ги четат и препрочитат. Също така и притчата за таралежите: било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче решили да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките. И така, за разлика от „Синята коалиция”, успели да просъществуват.
Д-р Георги Чалдъков
________________________________________
* Професор по превантивна медицина и биоетика в State University of New York at Stony Brook.
