Световноизвестният американски писател Рей Бредбъри е починал на 91 години късно през нощта във вторник, 5 юни, в Южна Калифорния.
Новината се появи първо в „Туитър“ и бе потвърдена малко след това от дъщеря му Александра Бредбъри пред „Асошиейтед прес“. Тя е отказала да даде допълнителни подробности.
Макар да бе възпрепятстван през последните години вследствие на инсулт, заради който се налага да използва инвалидна количка, Бредбъри остава активен през 90-те си години, работейки по нови романи, пиеси, сценарии и голям обем от поезия. Всеки ден той пише в своя подземния офис в дома си в Лос Анджелис, като от време на време се появява и в книжарници, както и на различни обществени литературни и благотворителни събития, писа „Асошиейтед прес“.
Внукът му Дани Карапетиян сподели пред сайта io9: „Много ще ми липсва и бих искал да чуя с какво ще го запомнят хората. Той повлия на толкова много артисти, писатели, учители, учени и винаги е вълнуващо и успокояващо да чуеш всички тези хора да споделят личните си истории за него. Разкажете вашите истории. Неговото наследство ще живее в монументалния брой книги, филми, телевизионни и театрални постановки, но най-вече в умовете и сърцата на всички, които са чели нещо от него. Защото само като го четеш, можеш да го познаваш. Той бе най-страхотното хлапе, което познавах.“
Бредбъри е автор на стотици романи, къси разкази, пиеси, както и телевизионни и филмови сценарии, като кариерата му на писател започва през 40-те години на 20 век.
Сред едни от най-известните творби на автора са романите „Марсиански хорники“, „451 градуса по Фаренхайт“, „Чувствам, че идва нещо зло“, „Мрачният карнавал“, „Вино от глухарчета“ и „Гробище за лунатици“, както и сборници като „Лекарство за меланхолия“ и „Възпявам електрическото тяло“.
За мнозина Бредбъри е един от писателите, които имат най-голям принос за влизането на модерната научна фантастика в мейнстрийма. Името му се нарежда сред върховете на всяка класация за най-добрите научнофантастични автори на ХХ век, редом с Айзък Азимов, Артър Кларк, Робърт Хайнлайн и Станислав Лем.
Негови творби са продадени в над осем милиона копия на 36 езика. Макар нито една от тях да не му донася престижната награда „Пулицър“, през 2007 г. той получава специален цитат от „Пулицър“ – „за неговата изтъкната, плодотворна и дълбоко въздействаща кариера като неповторим автор на научна фантастика и фентъзи.“
„Марсиански хроники“ е считана за най-популярната му творба. Тя стана част от христоматията на курсовете по английска литература в гимназии и колежи – постижение, в което се съдържа и малко ирония, защото Бредбъри не криеше несъгласието си с униформеното образование. Той дори твърдеше, че е успял като писател, именно защото никога не е ходил в колеж.
Вместо това той четеше всичко, което му попадне: Едгар Алън По, Жул Верн, Х.Дж. Уелс, Едгар Бъроус, Томас Улф и Ърнест Хемингуей.
Той им отдаде почит в автобиографичното си есе от 1971г. „Как вместо да се образовам в колеж, се дипломирах в библиотеките“.
Бредбъри се определяше като „писател на идеи“, под което разбираше нещо доста по-различно от това да си ерудит или учен. „Забавлявам се с идеите, играя си с тях. Аз не съм сериозен човек и не обичам сериозните хора. Не се възприемам като философ – това е толкова скучно. Целта ми е да се забавляваме – аз и всички останали.“
Той описваше маниера си на композиране на произведения като „асоциация на думи“, често започваща от любим стих.
Страстта му към книгите е изключително силно демонстрирана в „451 по Фаренхайт“ (1953), но вдъхновението си за нея той черпи от детството си в Илинойс. Бредбъри твърдеше, че си спомня всичко назад във времето, включително момента на раждането си, и пишеше така, че никой нямаше основание да се съмнява в това.
Източник: в. „Дневник“
