На Джани
Пак е лято. Огласяно от неистов рев на автомобилни и мотоциклетни двигатели по пътищата ни. Играещи си на гоненица със смъртта, в борба да надбягат нея и другите, дори с част от секундата. Бясно препускащи рокери, някои само на задната гума на мотора си. Опиянени от виното на младостта и живота и неумолимо притегляни от смъртта…
В християнството страстната седмица, наречена още Седмицата на страданията, е последната седмица от живота на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица – Великден, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик.
Тази религиозна символика има отражение в живота на всички ни. Всички имаме своите страстни седмици и страдания, свързани със смъртта на близки хора, независимо от сезона на годината. Няма по-страшна загуба от тази на дете. Дори и пораснало.
Пътните произшествия са сред основните причини за смъртта на младежи. Те са главна причина за смъртта на млади хора между 10 и 24 години, както сочат световните данни. От 1 януари тази година само в България при пътно-транспортни произшествия са загинали повече хора, отколкото са всички военни жертви в Афганистан. Затова е и терминът „войната на пътя”. Особено страшно е при мотоциклетистите.
Какво сочи безстрастната статистика? Според National Highway, службата за безопасност на движението на САЩ, 13 от всеки 100 000 коли се озовават във фатални катастрофи. За мотоциклетите съотношението е 72 на 100 000 регистрирани мотоциклети. При мотоциклетите, също така, е много по-висока смъртността на единица пропътувано разстояние, в сравнение с автомобилите. По показателя „пропътувани километри” рискът при мотоциклетистите за фатална катастрофа е 35 пъти по-голям, от този за каращите лек автомобил. По данни от английското Министерство на транспорта, при мотоциклетите имат 16 пъти повече жертви и сериозни наранявания, в сравнение с колите. Национално проучване от австралийското Бюро по транспортна безопасност (ATS) установи, че процентът на смъртен изход се е увеличил сред всички групи на мотористи от 1998 г. насам. Това е вследствие увеличението на мощността и скоростта на машините. Смъртните случаи с мотоциклети са били почти 30 пъти повече в сравнение с водачите на други превозни средства. За мотоциклетистите на възраст под 40 години е 36 пъти по-вероятно да бъдат убити от други водачи на превозни средства на същата възраст. А за тези на възраст 40 и повече години, е около 20 пъти по-вероятно да бъдат убити от водачите на други автомобили, на една и съща възраст. У нас ситуацията не е по-различна.
Една от основните причини за фатален край при ПТП за мотоциклетистите е, че самият мотоциклет няма защита при катастрофа. Например, около 80% от мотоциклетните катастрофи водят до нараняване или смърт; в сравнение с под 20%. за автомобилите. В многобройни мотоциклетни аварии водачът на друго превозно средство е нарушил правото на мотоциклета; в две трети от тези инциденти е причинил произшествието. Кошмарно е сравнението на медицинските екипи, че след катастрофите изстъргват жертвите като малиново сладко от асфалта; мнозина призовават за забраната на адските машини. Медицинска сестра от „Бърза помощ” заявява, че: „Мирисът на кръв и смазани мускули и кости от произшествието се смесва с този от маслото на двигателя. Това означава за мен мотоциклета. Опасявам се, че винаги ще e така“. Повсеместно е убеждението, че карайки мотоциклет, изкушаваш съдбата. Някои от експертите по безопасност се застъпват за забрана на мотоциклетизма като смъртна опасност.
Психологът и изследователят от фирмата BMW – BerntSpiegel e установил, че обикновено начинаещите мотоциклетисти споделят фаталистичното отношение, че високата скорост при мотоциклетизма е като игра на руска рулетка, където ездачът тества смелостта си, за да види колко близо е до „ръба“. Или по-точно до границата на сцепление с пътя, при спиране или завиване, без да има някаква идея, колко е над тази граница и близо до катастрофата. Така те постепенно се дистанцират от останалите, в изживяването на „пълноценен и свободен живот”, а другите дори не го знаят. Като своеобразно общество са на ниво, в някои отношения подобно на това на децата. Възприемат, че рискът подмладява душата и дава възможност на човек да изживее останалата част от живота си, както иска.
За някои нуждата от адреналин е жизнено важна. Данните показват, че тревожен брой ветерани, завръщащи се от бойни зони като тези в Ирак или Афганистан, умират в ПТП, свързани с мотоциклети. Само за 2 месеца 24 морски пехотинци на активна служба са загинали от мотоциклетни инциденти. Високоскоростните мотори съставляват по-голямата част от смъртните случаи В морската пехота, в сравнение с военните загуби. През 2007 г. 78% от мотоциклетните произшествия с морски пехотинци са осъществени на спортен мотор, докато на общо национално ниво в САЩ те са 38 процента.
Spiegel счита, че рискът е неизбежен, но може да бъде възприета и възможността за избор, по силата на който при мотоциклетизма не следва да се избягва безопасността. Той пише, че катастрофите сред квалифицираните във високи скорости ездачи са редки, защото „чувстват” границата на сцепление. Физиологическите и психологически експерименти на Шпигел са помогнали да се проучи как е възможно един добър моторист да разшири своето възприятие извън контрола на мотоциклета си – и в усещане на между контактните зони на машината си и на пътната настилка. Всъщност това се постига с дългогодишен опит и дисциплина, каквато в повечето наши „луди глави” липсва. Сега е сезонът на многохилядните мото-походи и сборове. Бог да ги пази всички!
Моята страстна седмица започва преди години на 17 юни и завършва на 22 –ри. В първия ден на астрономическото лято. Седмица на плахи надежди и сразяващи удари от безпощадната съдба. Дни на велико страдание, виждайки безпомощно, как гасне един млад живот, без реална възможност да помогнеш. Цялата, горчиво осмислена история, която може да сполети всеки и за лудостта, наречена рокерство – в новелата „БАЛАДА ЗА МЛАДИЯ РОКЕР”* в търсачката на Гугъл.
Светослав Атаджанов
––––––––––––––––––––––-
* „Балада за младия рокер“ в блога на автора, Djani.blog.bg, може да се види тук.
