Стратегия за българите в чужбина – проекти и реалности

16 thoughts on “Стратегия за българите в чужбина – проекти и реалности”

1. Няколко трохички и от мен:

   Икономика на българската емиграция: http://money.bg/columnist/id_610503192

   http://www.segabg.com/article.php?id=582666

   http://www.segabg.com/article.php?id=650302

2. Няколко публикации по темата:

   Що е то институционално представителство на диаспората и има ли то почва у нас?

   доклад на Временните обществени съвети на българите в чужбина, изнесен на конференцията „Политики за българите в чубина“, Брюксел, 7-8 ноември 2012.

   Имат ли права външните българи?, Любомир Гаврилов, Култура – Брой 31 (2693), 21 септември 2012

   КЪM НОВО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ? част първа : Анатомия на гласуването в чужбина, проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов, Mediapool.bg, 4 Ноември 2009 и сп.“Общество и право“, бр. 10/2009г.

   КЪM НОВО ИЗБОРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ? Част втора : Изборна География, проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов, сп.“Общество и право“, бр. 8/2010 г., pdf, Eurochicago, сп. Капитал

   Институционално представителство на диаспората. Френският модел, проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Mанов, сп.„Правен свят“, 17 август 2012, Eurochicago, пълен текст.doc

   Българската национална идея през XXI век – първа част

   Българската национална идея през XXI век – втора част

   Българската национална идея през XXI век – трета част

   Българската национална идея през XXI век – четвърта част
   Най-добрата изборна система : Твърдите партийни листи са удобни за политиците, но лишават хората от избор
   10 Юли, 2008, проф. Михаил Константинов
   ИКОНОМИКА НА БЪЛГАРСКАТА ЕМИГРАЦИЯ, статия от проф. д-р ик.н. Гарабед Mинасян, в-к Пари, 03.10.2006

   ВЪРХУ ИЗБОРНИЯ КОДЕКС НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, А. Е. Любарев

   Правителството няма политика към българите в чужбина, Доц. д-р Емил Александров, 8 Март 2003, Монитор.

   Ще има още много коалиции в управлението на България, Теодор Дечев, 2006.

   ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА И РАВНИЩЕТО НА ПАРТИЙНА ФРАГМЕНТАЦИЯ
   В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (1991 – 2001 Г.)
   гл.ас. д-р Радка Ценова

   “ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО И ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ В СТРАНИТЕ НА БАЛКАНИТЕ. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ”

   С Е М И Н А Р, СТЕНОГРАФСКИ ЗАПИС, СОФИЯ, 24 ОКТОМВРИ 2000 Г. ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

   Статии от Теодор Дечев, 2006

   Статии от Божидар Чеков

   Мажоритарни прелести , Теодор Дечев, 2009.

   Българите по света и държавната политика, Ивайло Калфин, 2007 г., 32 стр.

3. И кой от политиците е кадърен да напише такава стратегия? Аман!!!Младите хора – в тях е истината, тяхна трябва да е инициативата.

4. това е политика на геноцид над българите над 1 милион са напуснали страната .На Сергей Станишев баща му е от политбюро беше съден за фалиране на България което не доведе до никъде казва се Димитър Станишев много политици са БКП чеда

5. Божидаре, не си прав, че няма понятие „французи от чужбина“.
   Не мога да си помисля, че не знаеш за Assemblée des Français de l’Etranger(AFE)http://www.assemblee-afe.fr/

   Разбира се, че споделям позицията ти, че законът е един за всички българи, където и да се намират. Още повече, че това е конституционно закрепено в чл. 26 ал. 1 от българската конституция.

   Споделям и виждането, че специфичен закон за българите в чужбина е ненужен, даже обиден.

   Това не изключва да има обаче специфични инструменти за, най-общо казано, защита на правата и интересите на българите в чужбина, нито провеждането на специфични полтики.

   Просто поради очевидния факт, че има житейски специфики . Дали живееш в България или не , в София или на село, води до очевдини житейски разлики. Затова се и създават специфични механизми за определени категории хора.
   Ако позволиш карикатурния паралел – така както има политика за младежта, за безработните, за инвалидите, за пенсионерите, за жителите на планинските райони и т.н., така може да има и политика за живеещите чужбина.
   Надявам се добре ме разбираш – сравнението е илюстративно само.

   Факт е, че днес българите в чужбина са с нарушени права. И не само изборното правио. Факт е, че днес над 1.5 млн души не са представени пряко в парламента, нямат глас, който да защитава техните права и интереси при писането не само на закони в НС, но и на наредби, правилници и всякакви други нормативни и административни текстове или утвърждаване на административни практики. Понякога до степен да се стига до административни абсурди. Като последните промени в закона за гражданската регситрация.

   Именно защото в ежедневния живот не е достатъчен общият конституционен принцип за равенство на българите, където и да се намират, за да се решават „ежедневните“ проблеми, е необходимо да има специфичен подход към българите в чужбина. Не за да получат някакви специални допълнителни права или привилеги, а именно за да се „изравнят“ с българите в България.

   Както виждаш, Франция, която ти е така близка до сърцето, има специфичен изборен представителен орган на французите от чужбина.
   Въпреки че има и избрани депутати и сенатори от чужбина в парламента.
   Вероятно френският законодател е преценил, че само едното не е достатъчно. И е имал причина да прецени така. Не мислиш ли?

   Този модел предлагаме и ние от Временните обществени съвети.
   И депутати и изборен Национален съвет.

   Прочете ли тази статия
   http://legalworld.bg/show.php?storyid=27638

   с

6. Не бива да се приема никаква инициатива предназначена да маскира липсата на нормални демократични закони в България. Както няма французи и американци от чужбина, не може да съществува повече това понятие измислено от Людмила Живкова. Правенето на специални закони, само за част от нацията, напомня други времена. Може би сте чували за закона за нацията от 1942-1943 година?! Законът трябва да бъде един за всички, или да не бъде!
   Божидар Чеков

7. Професоре, това което препоръчваш, може да се осъществи, когато българската емиграция стане силна икономически и постигне влияние в американското общество. Когато има няколко различни културно-икономически групи, които се конкурират но и си сътрудничат. А не както днес някакви самозвани мързеливци, които нямат един работен ден в Америка, да се събират в българска църква, запорирана от американски кредитни компании и да се обявяват за официални представители уж на всички на български емигранти. Това не бива да става – подобни хора да отиват да представят в Родината ни и по света емигрантската общност в Чикаго. Трябва да се внимава с ченгетата и комсомолците внедрени сред емиграцията, които обичат да говорят от имета на народа и обществото, за да си уреждат живота и кариерата.

8. Imigrantite zelenaso4eno se iliminirat ot u4astie v izborite v BG.V Bg ima otrizatelno otnosenie,kam imigranti varnalise v Bg.Taj kat o imigrantite sa s po-dobra profesionalna kvalifikazija,rabotesti po-dobre ot mesnite.

   NEOBHODIMO E SPLOTJAVANETO NA IMIGRANTITE,ZASTITAVANE NA TEHNITE PRAVA PRED MEZDUNARODNI INSTITUZII I BUDESTI PRAVITELSTVA V BULGARIA,SASTAVENI OT TJAH.

9. Ако президентът Плевнелиев и г-жа Попова имат сериозни намерения за реална, отговорна работа с българите извън България, би следвало да се откажат от злополучната идея за среща в Брюксел. Опитът на други страни, а донякъде и нашият със събора „Рожен – 2001“, показва какъв е нормалният подход при такива световни български форуми. Най-малкото експрезидентът Стоянов би следвало да знае това, струва ми се… Игнорирането на български организации, личности и граждански инициативи е абсолютно недопустимо! В случая най-малкото може да имат място всякакви предубеждения, политически сметки и обвързаности и т.н., и т.н. Много жалко, че и поредният „съвет“ по тези проблеми към Президента на Република България е поредното недоносче на българската политика по отношение на сънародниците ни извън България. Да се надяваме, че все някой ден здравият разум и чувството за отгорност пред нацията ще надделеят.

10. Внукът на Радой Ралин е Димитър Стоянов.

11. Въпроси от Въпросчо към „Кой кой е” и „Малина”.
    Моля Ви да съобщите двама евродепотата ли има с име Емил Стоянов?
    Кой е свързан с Петър Стоянов и/или кой с Радой Ралин?
    Моля да съобщите трите имена на Емил Стоянов, Маргарита Попова и името на сина на Емил Стоянов.
    Както се казва – Благодаря.

12. Очевидно е, че политическият капацитет на България е слязъл на много ниско ниво, почти аматьорско.Да не говорим за морал. Поне инициатор на срещата да бе бившият президент Петър Стоянов, а не най-голямото политическо недоумение, каквото е брат му Емил Стоянов. Последният има безочието да уреди почти невръстният си син за кмет по културата на Пловдив – най духовният град, създавайки политическа династичност в условия на демокрация. Съпругата Стоянова пък е уредена, както е видно от горен коментар за шеф на кабинета на вицепрезидента. И тези хора канят, свои сънародници да умуват за бъдещето си, пардон за родината си, след като ограбиха държавата и си направиха къщи и вили в Швейцария и Сен Тропе. Позор.А Маргарита Попова, бедничката юристка, жадна за пътувания и облаги, ще бъде параван на какви ли не мерзки комсомолски мероприятия. Светът е вече толкова комуникативен и всички неща могат да се обсъждат по интернет, Скайп и т.н. Само че президенството не отговаря на директни запитвания. Иска да си организира комсомолска дискусия, за да отчете мероприятие….Смешници!

13. А Бойко ще върне ли дъщеря си от Америка?И само неговата щерка ли е в чужбина?Нека първо политиците приберат децата си и тогава да искат това за другите 🙁

14. Маргарита Ралчева е съпруга на евродепутата Емил Стоянов, брат на експрезидента Петър Стоянов, поради което г-жа Ралчева е назначена за шеф на кабинета на М.Попова. За съжаление, тази практика в България е нещо обичайно.

15. BULGARICA ([email protected])

    Уважаема г-жа Ралчева,
    Разрешете първо да благодаря за изпратената от Вас покана на Вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова за конференцията, която се организира през месец ноември в Брюксел.

    Позволете ми да задам няколко въпроса, свързани с организацията на срещата и имейлът, който получих, веднага след Вашият, от г-н Любомир Гаврилов – координатор на Преходния обществен съвет на българите във Франция.

    1. Какви са критериите за кандидатстване за участие в Конференцията в Брюксел?

    2. Държавата, в лицето на президентството на Р България, или друга институция, или спонсори, ще окаже ли каквото и да е съдействие за организирането на пътуването и престоя на одобрените кандидати за конференцията в Брюксел през ноември 2012г., за която получихме покана от вас? /резервации, билети, хотел/.
    Както това се случва вече осем години на срещите на българските медии, за сега единствен държавен форум, който се организира държавната агенция БТА за сънародниците ни извън границите на България.

    3. Запознати ли сте с тези „Временните обществени съвети на българите в чужбина“, за които се пише в писмото на г-н Гаврилов, което може да се види по-долу, и легитимни ли са те според българското и международното законодателство?
    /Цитирам: т.1 на предложеният Правилник: Обществени съвети по смисъла на този правилник са консултативни органи, които могат да се създават към дипломатическите представителства на Република България, съгласно Член 5 ал.3 от Закона за българите, живеещи извън Република България, обн. ДВ бр.30 от 11 април 2000г./
    В крайна сметка съществуват ли за вас тези съвети?

    4. Одобрявате ли идеята „да бъде създаден най-после Избирателен район в чужбина, в който близо два милиона българи живеещи в чужбина да могат, както българите в България, да избират свои народни представители“ ?
    Правени ли са конкретни предложения в Народното Събрание, Президентството и Министерски съвет и от кого?

    5. Одобрявате ли идеята за електронно гласуване, поне за българите живущи „зад океана“?
    /Например, при всички предишни избори в Лос Анджелис, в които съм помагал и отразявал, участниците не могат да „прескочат“ дори 1% – при 35,000 гласуват около 100. Същото е и по другите места в САЩ./
    Правени ли са конкретни предложения в Народното Събрание, Президентството и Министерски съвет и от кого?

    Здраве, късмет и успешна работа!

    Благодаря,
    Евгени Веселинов
    ––
    Уважаеми дами и господа,

    Имам удоволствието от името на Вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова да Ви изпратя покана за конференцията, която тя заедно с депутата от Европейския парламент Емил Стоянов организира през месец ноември в Брюксел. Поканата ще намерите в прикачения файл. Надявам се искрено, че ще имате възможност да обсъдите заедно с нас политиките за българите в чужбина, които след това обмисляме да залегнат в Стратегията за българите в чужбина.
    Моля, обърнете внимание на електронните адреси, на които очакваме потвърждение от Вас за присъствие и за данните Ви. Целта е да постигнем максимален баланс между желаещите да присъстват и броя на местата в залата и да се улесни влизането Ви при строгия режим на достъп до сградата на Европейския парламент, където ще се проведе конференцията.

    С най-добри пожелания,

    Маргарита Ралчева
    Началник на Кабинета на Вицепрезидента на Република България

    Margarita Ralcheva
    Head of the Cabinet of the Vice-President of the Republic of Bulgaria

    Tel.: +359 2 92 39 206, +359 2 92 39 216
    Fax: +359 2 981 79 62
    e-mail: [email protected]

    2, Dondukov Blvd
    1123, Sofia, Bulgaria
    –––- Forwarded message –––-
    From: BULGARICA
    Date: 2012/6/29
    Subject: Re: invitation
    To: Gavrilov

    Здравей Любомир,

    Моля те да ми изпратиш малко повече задълбочена информация за Временните обществени съвети и наши легитимно избрани народни представители.
    И най-вече,
    Каква е платформата на тези съвети и кой ще избира тези представители?

    Най-долу в електронния подпис са всички мои данни, които можеш да ползваш по всяко време.

    Ще се радвам ако мога да помогна с каквото и да било!

    Благодаря,
    Евгени

    2012/6/29 Gavrilov
    Драги сънародници,

    Преди два дни Министерският съвет внесе в Народното събрание
    Законопроект за българите и българските общности извън Република България (ЗББОИРБ) 202-01-35 27/06/2012 Министерски съвет
    http://parliament.bg/bg/bills
    http://parliament.bg/bills/41/202-01-35.pdf
    Този проект бе подготвен от ДАБЧ през 2011г и подложен на обществено обсъждане между 15 и 30 ноември 2011 на страницата на Министерския съвет тук
    http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=457
    На същото място можете да прочете и (отрицателно по същество) становище на Временните обществени съвети на българите в чужбина http://www.strategy.bg/FileHandler.ashx?fileId=1883
    Това становище, както и редица други критични бележки не бяха взети пред вид и предстои гласуването на Закона, внесен в НС „през задния вход“ без широко обществено обсъждане.
    Вносител и автор на закона е фактически ДАБЧ (Държавната агенция за българите в чужбина). Според него, националната стратегия и политика за българските общности в чужбина се изготвя от ДАБЧ (ЗББОИРБ член 26 (1) т.2 и член 30 т.4), а не от Президентството. Това разбира се поставя под въпрос искреността на инициативата на г-жа Попова за срещата в Брюксел, на която всички вие сте поканени.
    Вместо да обсъждаме някакви измислени „стратегии“, не е ли по-добре да бъде създаден най-после Избирателен район в чужбина, в който близо два милиона българи живеещи в чужбина да могат, както българите в България, да избират свои народни представители? Съгласно чл. 26 (1) от Конституцията „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция“. Но факт е, че такова равенство на правата не съществува – българите в чужбина нямат свои представители в Народното събрание. Избирателните бюлетини, с които ще гласуваме през 2013г. в чужбина няма да съдържат (за разлика от България) депутатски листи, а единствено имена на партии. Ако органите на държавната власт, желаят да ни консултират за бъдещата си „стратегия“, нека го направят чрез наши легитимно избрани народни представители.

    Любомир Гаврилов
    координатор на Преходния обществен съвет на българите във Франция
    http://globalbulgaria.org/
    https://www.facebook.com/globalbulgaria

16. Божидар Чеков в предаването „Дискусионно студио“ на ТВ СКАТ от 18 юни т.г.:

    България изчезва. След 15 години е предвидено българите да станат малцинство в собствената си страна. И смятам, че това е най-важното нещо, то ме вълнува повече от всичко друго. И поради това искрено желая българите от чужбина да бъдат уважавани; тяхното двойно гражданство, техните деца – защото те раждат повече деца, отколкото в България – да получават същите права като българските деца тук. И може би по този начин влиянието на България в чужбина и пътят за връщане на емиграцията ще бъде отворен. Защото ако ли майката Родина не уважава своите деца, ако ли българската Конституция, Избирателен закон ги лишават от 100 % българско гражданство, тя ги отблъсква завинаги. Поради това чрез вас и чрез други медии няма да спра да проповядвам тази идея за обединение на българската нация с всички възможни средства. Хората трябва да разберат това нещо, а не да правят малки Българийки в Испания, в Америка, в Канада или в Гърция. Искам България да бъде тука, в тези граници; и българите, както нашите деди са пътували из Европа и по света (може би това е нашето призвание, гурбетчийството), да се връщат, без да се срамуват, без да бъдат обиждани, да се чувстват наистина част от този народ.

    (Цялото интервю, което разглежда различни теми, може да бъде видяно тук:
    http://www.kajeteda.com/archives/652)