Неподписан с името на автор текст
в изданието Rodopchani.eu
Знае се, че с наближаването на изборите българските политици полудяват и вършат още повече пакости на народа. След цирка, който се разигра пред джамията в София, сега е наред Кърджали. Не разбирам как е възможно в центровете на градовете да кънти всевъзможен грохот от музиката в заведенията, шумотевицата от колите и ръмжащи мотори, и никой не смее да се оплаче, а институциите въобще не ги е грижа за вредното влияние и тормоза над хората. Щом обаче става въпрос за 2-3-минутно четене на езана от минарето, вече нещата са много сериозни.
Уж се броим за толерантна нация, все се надявам наистина да е така, но какво наблюдаваме? Преди да се появят офисите на партиите и техният стремеж да влязат в обектива на медиите, няма никакъв проблем, нито от езана, нито от камбана, нито от каквото и да било. Ако има проблем с озвучаването на минаретата, бъдете сигурни, че това не е дело на нормален вярващ, а е демонстрация на показност, характерна за партийните дейци от ДПС, а може и от други партии. Религията ни учи на смирение и уважение към комшията. Така че на първо място, нека се огледаме около религиозните институции, кой дърпа конците там и в чий интерес. Повярвайте ми, никоя партия не брани интереса на религията и вярващия.
Сигурно ли е обаче, че проблемът идва от силата на звука или просто на някого не му се слуша или не желае да споделя правата на гражданина от различен религиозен статус. При положение, че преживяхме няколко „възродителни процеса“ и до ден днешен, това, че няма случай на стълкновения между обикновени граждани от различен религиозен и етнически произход показва, че хората в общи линии са толерантни и проблем между тях, поне доскоро, нямаше.
С изчерпването на идеологическия ресурс на политиците за мотивация на електората, а и с краха на икономическите стимули, много политици посягат на съкровеното на хората, за да ги мотивират или демотивират, за всеки е различно. Това е опасна игра с чувствата на хората. Прави впечатление крайно недалновидната реакция на властта по отношение на инспирираните проблеми.
На фона на тромавата бюрокрация изведнъж се проявява съмнителна институционалност, и то в момент, в който най-много е нужен пряк разговор с хората и търсенето на консенсус по проблемите.
Не за първи път предупреждаваме обществеността, че се прави опит за силна поляризация на електората в Родопите. ГЕРБ от едната страна и ДПС от другата. Нагнетявайки напрежение, някой умишлено или поради неграмотност, за да не кажа безотговорност, създава предпоставки за трайни проблеми между хората. А истината е, че реалните полюси са управляващите и олигархията, от една страна, и бедният народ, произлизащ от всички етноси, от другата страна.
Държавата ни се движи като безпилотен самолет, а дистанционното не е едно, а са няколко и не се знае кой накъде ще тласне в един момент тягата. Религиозните ни институции са превърнати в маши на политиците. Следователно ако има проблем, сред институционалността на съответната религиозна общност или група от общността, то отговорност за деянията носят политиците, а не вярващите. Като се вгледа човек сред по-известните политици, почти не се виждат религиозни хора с моралните ценности на религията, която и да е тя.
Ако е уместно да оприлича държавата ни и народа ни като стадо овни, то пазачите не са овчарски кучета, а озлобени и разярени гладни вълци. На преден план излиза въпросът, какъв е смисълът от изборите и гласуването, как да постъпва народът, за да се предпази от злосторниците?
Наложително е вече, като че ли, да се смени посоката на говорене и слушане. Досега 23 години чакахме да дойде политикът и да ни обещава, да ни сочи пътя, накъде трябва да вървим. Криво-ляво посоката е горе-долу вярна, но вече е време да сменим начина и средството за придвижване, а това са начинът на харчене на народната пара, начинът на събиране на данъци, начинът на вземане на решение, въобще за всяко едно действие да се търси целесъобразност. И целта да бъде не кой колко да заграби, а да се знаят правилата от всички, и тези, които заобикалят правилата, да бъдат наказвани. А всички правила трябва да са само и единствено в интерес на обикновения човек, а не на управляващата класа, която се крие под името администрация. Същата тази администрация, която се увеличава пропорционално на спада на икономиката.
Там, като че ли, е проблемът, а не в това дали се чува езана или камбаната; впрочем проблемът е, че никой не слуша, нито камбаната, нито езана, а само се перчим пред другия.
