В редакцията на Еврочикаго получихме следващото съобщение от проф. Спас Т. Райкин*, което незабавно публикуваме
С въвеждане на титлата “Архонт” (административна, гражданска и военна служба в Гърция през ІV век преди Христа) в църковното изпълнение на Българската православна църква, прокарвано от масонски иерарси с връзки по католическа линия, ратниците за това нововъведение в нашето православие извършиха преврат на синодално ниво в управлението на Светата ни Църква. Новата титла се продава от Пловдивския и Старозагорския Митрополити – Николай и Галактион на всеки, който може да заплати половин милион евро. В отсъствието на Негово Светейшество Патриарх Максим, двамата безотговорни митрополити изложиха църквата на присмех с маскарадните си циркаджийски церемонии и заслужават да бъдат суспендирани от Синодален съд докато се покаят, или низвергнати за упорството им в тази мефистофеловска игра с Църквата Божия.
Опорочените като агенти на Държавна Сигурност митрополити – на първо място Сливенски Йоаникий, прославил се със своето встъпително възхитително прокомунистическо слово при избирането му за владика на 13 април 1980 г.; Врачански Калиник, заради безславното му челно участие в разколническата акция от 1992 г.; и Западно-Европейски Симеон, известен сред емиграцията преди 10.11.89 г. като “Полковник от КГБ и ДС” (где е той сега, в София или Аризона?), и написал томове донесения до ДС – за участието им в тази превратаджийска акция, би било прилично да си посипят главите с пепел и се облекат в прословутото библейско вретище и избягат в някоя пустиня за пречистване на душите им.
Слава и чест на Натанаил Неврокопски и Кирил Варненски, както и на Неофит Русенски и Йосиф Ню-Йоркски за достойното им порицаване на тази нова разколническа атака против нашата църква.
Спас Т. Райкин
–––––––––––––-
* Спас Тодоров Райкин (роден на 26.10.1922 г. в с.Зелениково – Пловдивско) е виден интелектуалец, политик, публицист, професор по нова история и политически науки, заслужил професор по история в университета на Източен Страудсбърг в Пенсилвания. Още информация за професора може да намерите тук – линк.
–––––––––––––––––––––––
Послепис на редактора
Сложно е, изглежда, положението в Св. Синод на БПЦ. И скандалът с т.нар. архонти е само част от това сложно положение. Защото тайните служби на бившата партия-държава са успели, както разбрахме едва тази пролет, да вербуват още като млади монаси мнозинството от днешните митрополити на Българската православна църква. Едни по-успешно, други по-малко, различни са отделните случаи и казуси. Така или иначе обаче в този си състав Синодът не може (и това едва ли е учудващо) да намери сили да излезе с някакво по-мъдро, а не избягващо темата решение, по въпроса с това сътрудничество на ДС.
Но и въпросът за сътрудничеството на ДС не изчерпва всичко. Това, което се наблюдава в последните години у не един и два български митрополита, е демонстрация на материален лукс и връзки не само със заможни, но и с доста съмнителни бизнесмени. Впрочем, като че ли връх някакъв, колкото и тъжно е да се каже това, на антицърковно и антипастирско поведение е това на Старозагорския митрополит Галактион. А обявилите се против решението за узаконяване на даването на архонтски титли митрополити Натанаил и Кирил (чиято позиция в случая разбира се заслужава одобрение), са също, от друга страна, бивши сътрудници на ДС, които не се видя да се разкайват или извиняват публично за това. За разлика от митрополит Николай Пловдивски, който не е бил такъв сътрудник (той е и най-младият митрополит на БПЦ). Но владиката Николай последва „светлия пример” на шармантния дядо Галактион.
Наскоро митрополит Николай също си произведе архонт (всички произведени досега за архонти български бизнесмени, с изключение на последния, оръжейния бос Манджуков, бяха произведени за такива от Старозагорския владика). И не само си произведе, но както се разбра, Св. Синод на БПЦ се отказа от собственото си решение по същия въпрос, взето преди няколко години, в което даването на архонтски титли не се признаваше. Това решение беше взето след като Галактион „освети“ през 2007 г. първия си архонт – това беше небезизвестният Слави Бинев. И уж го мъмриха нещо тогава дядо Галактион, уж не знам какво си, но нищо не попречи на Старозагорския владика да продължи раздаването на „аристократични” „църковни” титли. Същият митрополит, впрочем, гони някои много добри свещеници от своята епархия, размества ги, тормози ги и пр., имайки като владика съответната църковна власт. И всички подписки на вярващи православни старозагорци в подкрепа на техни свещеници, които те не искат да бъдат местени от храмовете и енориите, в които са били, не само, че не трогват никак Старозагорския владика, но тези подписки и открити писма не намират, за съжаление, никакъв отзвук и в Св. Синод на БПЦ.
