Заиграване с истината и човешкото достойнство
Възможността за избирателен подбор при разкриването на документи на бившата Държавна сигурност е публична тайна. С решение № 2-15/05.06.2012 г. това твърдение вече е доказан факт, който най-ясно личи от обявяването за агент на бившата ДС за трети пореден път на Спас Ташев, основател и пръв директор на Българския културен център в Скопие до 2009 г.
На пръв поглед в решението на Комисията по досиетата сякаш всичко е наред. Принадлежността на Спас Ташев към ДС е установена със следните документи: от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 5 бр. и обр. 6; лично дело IА-3280 (Ст.З.); протокол № 5/ 1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-1239; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-1466/ 13.09.2007 г.
Ако направим справка обаче в сайта на Комисията за проверени лица, при Спас Ташев се установява, че в свое предишно решение № 37 от 10.06.2008 г. Комисията е записала, че принадлежността му се установява със: собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество – обещание; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картон обр. 4; лично дело IА- 3280; протокол № 5/ 1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-1239; В решение № 2-15/05.06.2012 документът Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество – обещание липсва. (Приложение 1)
Наистина за Спас Ташев се съхранява лично дело IА-3280. Делото се състои от пет листа като в описа на трето място след рапорта за проведена вербовка е посочено наличието на негово писмено обещание за сътрудничество към ДС. (Приложение 2)
След като се запознал с въпросното обещание, носещо датата 03.06.1985 г., Спас Ташев бил изумен от факта, че авторството на въпросния документ се приписва на него. Върху листа ясно се забелязвали следи oт техническа интервенция като датата е трита, вследствие на което хартията е наранена и отгоре е поставена нова дата. (Приложение 3)
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Спас Ташев е категоричен, че подписът и почеркът не са негови. Завел дело в Административен съд и след провеждането на графологична експертиза, изцяло кредитирана от съда, се потвърдило, че документът е подправян, като истинската дата на съставянето му е била 8 януари 1985 г. Съставителите на документа обаче явно са се досетили, че на тази дата Спас Ташев е на 17 г. и като непълнолетен ученик няма как да бъде вербуван. Това е наложило подправянето на датата на 03.06.1985 г. Съдебно-графологичната експертиза категорично установява, че обещанието за сътрудничество към ДС не е подписано от Спас Ташев.(Приложение 4)
Поради тези причини, документът е обявен от съда за неистински. (Приложение 5)
Останалите документи, описани в решенията на Комисията по досиетата, всъщност са вторични, потвърждават вече установения неистински факт – че Спас Ташев е вербуван на 03.06.1985 г. В началото на 2012 г. адвокатът на Спас Ташев установи контакт с лицето Станимир Янакиев Стоев. Това е оперативният служител на ДС, за който в документите се твърди, че е вербувал Спас Ташев по линията на борба с протурския национализъм. Оказа се, че Станимир Стоев никога не е завеждал в ДС борба с протурския национализъм, не познава Спас Ташев и никога не се е срещал с него. През същият период е проведена и втора графологична експертиза на обещанието за сътрудничество, която потвърждава заключенията на първата.
Въпросното фалшиво обещание за сътрудничество към ДС, приписвано на Спас Ташев, обаче не е единственият документ за него в ДС, който комисията не публикува. В нейния архив се пазят още два оригинални документа, които напълно преобръщат нещата и доказват съвсем друго.
През 1984 г. Спас Ташев е член на тайна младежка организация, която се бори за отстояването на правата на българите в Македония. През същата година ДС го разкрива, той е задържан под стража в училище по време на провеждането на занятия, качен е насилствено в автомобил и отведен в МВР. По същото време е извършен обиск в неговата квартира. Заради извършваната от него непозволена от страна на комунистическата власт дейност, срещу него, въпреки непълнолетието му, на 17.09.1984 г. от страна на ДС е образувано Дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота”, водено по линия на „промакедонски национализъм” с окраска „противодържавна агитация и пропаганда”. След като в продължение на една година е „профилактиран” (системно психически и физически малтретиран), делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. Случаят му е регистриран с Картон образец 3 (Приложение 6) и вписан в Дневника на делата за оперативни проверки. (Приложение 7)
7 – Регистрационен дневник на ДОП общо[1]
Тези документи дълго време са укривани от Спас Ташев са му предоставени след разразил се скандал едва една година по-късно, на 19.05.2009 г.
За съжаление Комисията по досиетата отказва да впише и тези два документа в своите решения, отнасящи се за Спас Ташев. По неговите думи, явно Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г., в която се казва, „че също така е важно да се помнят онези, които са оказали активна съпротива на тоталитарното управление и които следва да останат в съзнанието на европейците като герои на тоталитарната епоха заради тяхната всеотдайност, преданост към идеалите, чест и мъжество” няма никаква тежест за нас като българи. По скоро обратното, именно за нас се отнася тази част от резолюцията, в която се „изразява съжаление, че двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен”.
Това е наистина тъжна констатация, защото според официалните документи на ДС, профилактиката представлява „съчетаване на принуждението с превъзпитанието”. Ето какво се констатира относно профилактиките в доклада на Централната група на
МВР за изпълнение решението на МС от 27.01.1991 г. за обследване дейността на бившите органи на Държавна сигурност, приет на заседание на МС на 31.11.1991 г.: „…В нарушение на изискванията на законите са били предрешавани въпроси за наказателната отговорност на конкретни лица… По-конкретно: пристъпвало се към задържане на лица под стража без да е образувано предварително производство; в отделни случаи са провеждани цели разследвания без да се оформи процесуална документация, съгласно изискванията на закона. Особено засилени са били подобни действия в периода на т.нар. „възродителен процес”, „прояви на дисидентство” и други подобни. За съжаление не разполагаме с точни данни за броя на т.нар. „профилактирани лица”, по отношение на които са провеждани следствени действия, включително и задържане под стража, без да са образувани предварителни производства, а в отделни случаи и без знанието и съгласието на прокурора. Само през 1989 г. т.нар. „профилактирани лица” са били 1300… Анализът на разследваните дела по ДС сочи, че са преобладавали случаите на престъпления по чл. 108 (противодържавна агитация и пропаганда)…”. (Приложение осем)
Спас Ташев се пита кой и защо иска да прикрие преживяното от него през онзи период на едноумие и тоталитарна диктатура?
Интересното в случая на Ташев е, че той още през 2001 г. прави справка в архива на МВР за своето минало. С писмо от 19.04.2001 г. му е отговорено, че за него „е събирана информация от бившата ДС”. В писмото е посочено, че на 17.09.1984 г. от ОУ – Стара Загора – ДС е открито дело за оперативна проверка с псевдоним „Патриота“, което е водено по линия на „промакедонски национализъм“ с окраска „противодържавна агитация и пропаганда“. Делото е снето от отчет на 14.09.1985 г. след извършена профилактика на лицето, за което ОУ – Стара Загора уведомява с писмо – вх. № 2696/85 г. (Приложение 9)
С друг документ с № 241563 от 26.04.2001 г. му е съобщено, че в МВР разполагат с данни за събирана за него информация от бившата ДС, но не могат да му предоставят документите, които го засягат, „тъй като същите са унищожени съгласно нормативната база в МВР през 1985 година“. (Приложение 10)
В началото на 2001 г. Спас Ташев не бе агент на ДС. Как след това изведнъж от лице, развивало противодържавна агитация и пропаганда и преследван от ДС става неин агент, за него е загадка. Още повече, че и двете квалификации се отнасят за един и същи период и са взаимно изключващи се. Спас Ташев все по-настойчиво се пита дали някой след 2001 г. не е изфабрикувал въпросните фалшиви документи за „агентурното” му минало като ученик и се надява, че наближава денят, когато ще намери истинския отговор.
За следващата седмица Спас Ташев обеща да сподели спомените си от Скопие от своя мандат като директор на Културно-информационния център на Република България и по-точно как и защо след обявяването му за агент на ДС с решение № 37 от 10.06.2008 г. на Комисията по досиетата, за него в Р. Македония не е споменато нито дума.
Елеонора Магделинова
п.с.: Що се отнася до конкретния текст, този „материал за пълнеж“ и „чоплене на стари рани“ ни бе изпратен по редакционната поща. Когато един човек се опитва да защити публично името и достойнството си, той естествено търси медиите. За съжаление не всички медии се вълнуват от това да дадат гласност на подобни казуси. Казуси, които, който както и да ги тълкува, не са само личен случай. Защото тук става въпрос и за подплатени с аргументи съмнения за обективността на натоварена със сериозна отговорност българска държавна институция.
Това, че много „обичате“ „сайтчето“ ни, ми е известно.
Вие сте най-преданият хейтър на Еврочикаго, драга „Малина“, „Кина“, „Димо“, „Мишо“, „Ваня“, „Ангелина“ и пр.
Бяхте ни забравила за известно време (не ме карайте да припомням защо).
И нямаше въобще да споменавам сега, че сте най-преданият ни хейтър, ако бяхте се променила случайно. Ако вместо обиди, подигравки, поучения и пр., наистина търсехте диалог и позитивност.
Но не сте 🙂
Драга Мариана,
А вие въобще разбрахте ли смисъла на моят пост?
Въпросът не е в това, кой е Ташев и дали го очернят или защитават, а че ние българите, включително и вашето сайтче се занимават с ненужни и загубени каузи, вместо да търсим пътища за диалози. Това с чопленето на стари рани е материал за пълнеж. Пишете позитивни неща, които да привличат читателите! Лошите всеки си ги има!
Драга „Малина“,
Вие въобще прочетохте ли този текст??
Той е в защита на Спас Ташев, а не обратното…
Не е ли вече крайно унизително, ние българите да си разнасяме кирливоте ризи не само в България но и от единият край на света до другия и то с поръчкови материали. Това е така защото не е логично едно неглижирано комсомолско сайтче като Евро-Чикаго, да неглижира собствените си подобни проблеми и да се занимава с някой си Ташев. В същото време там в Чикаго никой не подхваща доносниците от старата емиграция, които провалиха развитието на българската общност, защото новите им помощници, комсомолските кредитни милионери, промъкнали се със зелени карти, продължават тяхната предателска дейност. Нерде Скопие, нерде Чикаго. Някой лъжепатриот си няма работа и чака да му обърнат внимание на жалкия донос. Е, ние го правим просто от съчувствие към жалкото намерение, да се очерняме вечно.