Интервю на Светла Василева
Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на Програма“Достъп до информация“. Роден през 1971 г. в София, възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури. Завършва философия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Адвокат. От 1997 г. работи в областта на човешките права и по-специално достъпа до информация. Носител на наградата „Адвокат на годината“ за 2008 г., връчвана от сп. „Правен свят“.
– Господин Кашъмов, вие сте ангажиран с програмата за достъп до информация от нейното учредяване. Имате сериозни международни контакти, познавате как стоят нещата в Европа. Къде е България на тази карта?
– Ако имаме предвид Източна Европа, България стои добре. Тук много неща се случиха, благодарение на усилията на журналистите и на гражданите. Ако се съизмерваме със Запада, нещата са по-различни. Защото има държави с изключителни традиции – като една Швеция, например, която има закон за достъпа до информация, приет през 1766 г.
– Българският закон за достъп до информация (ЗДОИ) беше приет през 2000 г. Ако се върнете във времето назад, това са правителствата на С. Сакскобургготски, С. Станишев и Б. Борисов. Как ще ги оцените като откритост на управлението?
– Аз мисля, че нито едно от управленията няма систематичен подход, като цяло. Но някои неща все пак трябва да отбележим. По време на управлението на С. Сакскобургготски, Министерството на държавната администрация имаше важно значение за достъпа до информация. Това беше добър подход, имаше шанс за създаване на дисциплина при достъпа, откритост, интегритет, ако щете превенция на корупцията, всичките проблеми, които дълго стояха и продължават, струва ми се, да стоят. По време на Тройната коалиция бяха приети измененията в закона за т.нар. „надделяващ обществен интерес“, което на практика е консенсус в полза на гражданите. На ниво изпълнителна власт, обаче, кой знае какво не течеше. Сегашното правителство има някои добри инициативи, но те не обхващат цялостно администрацията. Отварянето на стенограмите от заседанията на Министерски съвет е безспорно положителна практика.
– Проучвали ли сте колко нормативни акта има, регламентиращи достъпа до информация, и колко регламентиращи ограничаването му?
– Въпросът не е чисто количествен, защото самия закон въздига принципа: информацията е достъпна, освен по изключение. Традиционните изключения са: защита на държавната, служебната, търговската тайни и личните данни. Големият проблем с държавната тайна беше след приемането на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г, когато започна едно надкласифициране на информацията. Ние водихме няколко дела по този повод – едното беше по казуса „Краун Ейджънтс“, другото срещу Министерски съвет, в резултат на което през 2004 г бяха публикувани около 1 500 документа, засекретени в миналото.
– Аз си спомням, а може и още да е така, че имаше период, в който в ДКЕВР имаше служител, отговарящ за сигурността на информацията, но нямаше никой, който да се занимава с предоставяне на достъп до информация.
– Точно така. До ден днешен това е положението. Няма служители по достъп до информация, освен инцидентно назначени, но има такива, които се занимават със сигурността на информацията, което пък показва кои са приоритетите за правителствата.
– Кои са темите табу, охранявани най-ревностно от властта? От днешната власт, а и от всяка власт?
– Темите табу са най-различни и са били различни във времето. Институциите се опитват да покриват някакви техни очевидни гафове и нередности. Като пример мога да дам историята с бонусите и даренията. Друг случай, който се опитват да ни накарат да забравим, но ние имаме две съдебни дела, които сме спечелили окончателно и чакаме последното – за декларациите на независимите народните представители, които прехвърлиха субсидиите към партиите. Това бяха очевидни случаи, в които целта бе конкретни нередности да бъдат поприкрити, информацията за тях – позабавена. Това между другото не е много умен подход от страна на управляващите, защото подобно нещо се връща като бумеранг. Има сфери, в които има традиционно затъмнение, например енергетиката. Това е една ужасна сфера.
– Енергетиката винаги е била власт. Освен това тя е и елемент от националната сигурност на всяка държава.
– Така е. Хората обаче не се интересуват от ядрените технологии. Те се интересуват от финансовите параметри на проекта АЕЦ „Белене“. Тази информация не беше предоставена. Беше препратена от министър Трайчо Трайков до НЕК, защото тя е инвеститор. НЕК обаче се оказа, че е частно дружество, както казаха съдилищата – и обществото и неправителствените организации, които работят в тази сфера, не получиха достъп до финансовите параметри на този проект, което е скандално. През годините много информация, свързана с АЕЦ „Белене“, беше отказвана от различни правителства. Енергийната тематика е доста добре табуирана и това не е добре за обществения интерес.
Не е по-добра гледката откъм въпроса за потребителите. В момента водим дело срещу ДКЕВР заради цялата документация, обосноваваща повишаване цената на топлоенергията през 2008 г. Разбирате колко е важно това дело, защото и току-що имаше повишаване на цената на електричеството. В момента ДКЕВР с нокти и зъби брани правата на 22-те топлофикационни дружества, участвали в тази дискусия. Ние спечелихме делото на първа инстанция, но те продължават да се борят. Аз смятам, че е много важно откриването на подобна информация. Потребителите имат много сериозни права навсякъде по света и особено в Европейския съюз.
Трета тема е местната власт, която на някои места продължава да е самозабравила се, партнираща си с групировки и нежелаеща да дава достъп до информация.
– Коя власт е по-пестелива в предоставянето на достъп – централната или местната?
– Различни са сферите и не можем да ги сравняваме. Смущаващото за мен е, че общините, които са най-близо до хората, се оказват в редица случаи не много големи приятели на достъпа до информация, като тук е много интересна картината. Там, където има традиционни наслоения и проблеми, като една Варна, имаме много голяма закритост на общината.
– Като имате предвид, че кметът е избран за четвърти мандат, той е превърнал общината в крепост. Ето защо си мисля, че са прави онези, които настояват за ограничаване на мандатите до два.
– Тук съм напълно съгласен. Освен това са известни тези скандални сделки, които вече от години текат – „Алея Първа“, общия устройствен план на Варна и са непробиваеми, включително и поради липсата на смяна на властта. Казуси сме имали и от други общини – Пловдив, Смолян, Видин, Ловеч. Навсякъде има. Но една от темите, характерна за всички общини, е нежеланието им да предоставят договорите, които сключват, например концесионните.
– Не ви ли се струва, че има нарушен баланс на достъпа до информация между държавата и гражданите? Държавата чрез НАП, митниците може в реално време да следи търговците, чрез СРС-та да влезе в личния свят на гражданите. Последните обаче, когато искат да влязат в същия този „интимен“ свят на държавата – например как и защо харчи публични средства, защо избира един проект пред друг, срещат небивал отпор?
– Свободата на информацията като демократична ценност е монета с две страни. Едната страна е колкото се може по-пълна прозрачност на държавата пред гражданите, другата – колкото се може по-малка прозрачност на гражданите пред държавата. У нас наистина се оказва понякога малко обратното. Със съжаление трябва да констатирам, че това е и тенденция в Европейския съюз. Тук ние не сме сами. Тези подслушвания, СРС-та, които у нас се използват, се оказва, че са в едно абсолютно непропорционално количество в сравнение с нормалните демократични държави. Ние се нагледахме на всякакви неща, включително как се четат СРС-та в парламента. Всичко това е много проблематично. Не само защото се случва, но и защото показва, че хора, които заемат отговорни постове, нямат необходимата чувствителност за това къде са границите в една демократична страна. Под знамето на това, че има проблем в правосъдната система на България, държавата, в лицето на отделни институции, е поела поход от няколко години насам срещу правата на гражданите, иска все повече инструменти за репресии, за влияние върху живота им, но ние резултати не виждаме. Едновременно с това виждаме, че в демократичните системи СРС-тата въобще не могат да се ползват като доказателства. В една Великобритания това е невъзможно и е забранено. В същия момент тези демокрации доста добре се справят с престъпността без да увеличават натиска срещу гражданските права и свободи.
– Прозрачността, която осигурява ЗДОИ, не е ли всъщност бутафорна? Ние имаме достъп до стенограмите на Министерски съвет, на Народното събрание, но нямаме достъп до декларациите за конфликт на интереси.
– Това е много голям проблем. Декларациите, които са за доходите и имуществото, са достъпни и са на сайта на Сметната палата. В същото време, декларациите за конфликт на интереси, които казват много по-малко, са недостъпни и това стана възможно благодарение на една йезуитска формулировка в закона за предотвратяване на конфликт на интереси и с едно безумно тълкуване от Комисията за защита на личните данни. Тя казва, че трябва да се защитават всички лични данни в тези декларации и това доведе до там нещата, че в повечето сайтове на институции в момента пише: „при нас декларации са подали Пешо и Гошо“, но няма никакъв достъп до тях. Това е безобразно. Ние се борим и ще се борим да има прозрачност защото в противен случай няма реална борба с конфликтите на интереси.
– Ясно е, че институциите се опитват да заобикалят ЗДОИ. Обаче, когато това се констатира – санкции няма?
– Ако се прилагаха широко санкциите за мълчалив отказ, макар да са 100 лева, няма да са приятни за човек, който получава заплата от 600 лева. Проблемът е, че такива наказания не се налагат. Всяка година ние четем в доклада за държавната администрация: санкции по ЗДОИ не са наложени, т.е. при закона за достъп механизмът не работи. И това е един от големите проблеми защото най-работещия механизъм в момента е публичността. Тези, които решат да не се съобразяват, които, колкото и да е странно са на по-ниски позиции, си позволяват един произвол и безотговорност, които се оказва, че няма начин да бъдат адекватно посрещнати. Това е проблем и ние обмисляме как да препоръчаме да се подобри системата.
