Българинът падна под трудово робство

Мишел Гутсузян,  в. „Труд“

.

Иван от Ямбол ще помни цял живот гурбета си в Гърция. Отишъл да припечели някой лев като овчар, гледал крави и кози. Но не случил на работодател.

“Не ми даваха 1 стотинка, биеха ме, използваха ме за роб”, разказва младият мъж.

Работодателят му прибрал личната карта, посягал му с нож, твърди Иван.

Накрая му писнало от тази робия – намерил нашенски тираджия, който го качил в камиона, и Иван се прибрал в България. Гол като пушка, но и без самоличност, защото личната му карта останала в гръцкия работодател. Как точно е минал границата – не казва.

Случаят му много наподобява на историята с Кадир Мехмед (виж по-долу), който бе предаден в средата на 2011 г. от гръцките власти в безпомощно състояние.

Над 2 пъти са се увеличили през 2011 г. българите, които стават жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация. През 2011 г. са пострадали 91 души. Всички са мъже. Година по-рано мними работодатели са измамили 40 души, превръщайки надеждите им да изкарат пари в чужбина в робски труд за жълти стотинки. Това показва справка на Националната комисия за борба с трафика на хора, направена за “Труд”.

Броят на жертвите привидно не изглежда голям, защото статистиката е само за случаите, в които полицаите са доказали, че срещу подалите жалби е извършено престъпление. Истината е, че много хора прекарват дълго време в такава ситуация, без да си дават сметка, че срещу тях се извършва престъпление. Често жертвите нямат и никаква възможност да потърсят помощ или да се върнат в България, защото “работодателите” им ги държат в подчинение, вземат личните им документи и телефоните, затварят ги в халета, не им плащат и ги държат във финансова зависимост, като ги убеждават, че дължат пари за уреждането на работата и транспорта. На всичкото отгоре им внушават, че ако избягат, местната полиция ще ги арестува, защото нямат документи.

Повечето от пострадалите са мъже и жени между 40 и 60 години, но кризата свали долната граница до 30 г., коментираха експертите от комисията. Най-уязвими са хората от малки населени места, с ниско образование, които са трайно безработни.

“Безизходицата в България ги кара да търсят работа навън, за да могат да изпращат пари на семействата си”, каза Ани Торозова, ръководител на кризисния център на асоциация “Анимус” за помощ на жертви на трафик. В отчаянието си те се доверяват на непознати посредници, обещаващи добре платена работа, и се съгласяват да заминат без трудов договор.

Данните на комисията за борба с трафика на хора показват, че най-често българите са подмамени с фалшиви оферти за работа в Италия, Испания, Гърция и Германия. Напоследък все повече стават и случаите на трудова експлоатация в Чехия, Полша и Швеция.

Най-често злоупотреби се случват в селското стопанство, строителството и при наемането на работа като домашни помощници. Обикновено жертвите са принудени да живеят при мизерни условия. В повечето случаи се оказва, че вместо 8 трябва да работят по 12-14 часа на ден, а заплащането в най-добрия случай е наполовина от предварително договореното.

Характерна особеност на всички видове трафик с цел трудова експлоатация е, че на работника предварително му се вменяват задължения за разходи, които трафикантът е направил за пътуването, за настаняването и за намирането на работа. Много често работата на полето или на строителната площадка се отлагат по неясни причини, а през това време хората изхарчват всичките си спестявания.  Измамниците използват и обратния подход, за да държат работниците си в подчинение. Те им дават само част от предварително уговорената сума с обещание, че ще изплатят всичко при следващото плащане. Това кара хората да продължават да търпят експлоатацията с надежда да си получат парите. В повечето случаи обаче това никога не става.

Измислете си парола

Подписването на договор с работодателя в чужбина е най-голямата гаранция, че кандидатите за работа ще получат договорената заплата и че няма да им се налага да се трудят 12 вместо 8 часа на ден. В него трябва да е разписано за коя фирма ще работят, къде ще е работното им място, какво ще е заплащането, продължителността на работния ден и срокът на договора. Задължително трябва да получат копие от контракта на български или на език, който разбират. Преди да заминат, непременно трябва да са наясно дали фирмата посредник е легална. Тази информация може да се провери на сайта на Агенцията по заетостта www.az.government.bg.

От комисията за борба с трафик на хора съветват, ако човек бъде измамен, да се опита максимално бързо да се свърже с близките си. Ако се съмнява, че трафикантът подслушва разговорите, трябва да използва предварително уговорена парола, за да сигнализира, че е в опасност. Други варианти са да потърси помощ от комисията на телефон 02/ 807 80 50 или да се свърже с консулството на България в съответната страна. Ако това е невъзможно, трябва да се обърне към местната полиция.

Гърция ни върна 4 скелета

Зачести практиката гръцките здравни власти да ни предават на границата с линейки българи, изпаднали в безпомощно състояние. За по-малко от година четирима наши сънародници бяха транспортирани до благоевградската болница в ужасно състояние. Гледката бе неприятна, мъже тежат колкото деца, останали само кожа и кости, със съсипано здраве. А всички са тръгнали на гурбет с големи надежди.

Макар случаите да са различни, те си приличат в общи линии. Гърците са използвали това, че хората са неграмотни и не са подписали договори с тях, работели са без никакви осигуровки, а често шефовете и забравяли да им плащат. Подхвърляли им като на животни по една паница храна и са им осигурявали символичен подслон. А когато мъжете вече не са можели дори да станат от постелята, гърците просто са ги изхвърляли на улицата, за да не носят отговорност.

Първият случай, който потресе дори медиците, беше Кадир Мехмед. Пастирът бе докаран в болницата в неадекватно състояние. Той не знаеше кой е и къде е. Тежеше едва 45 килограма. Гладувал месеци наред, работел е като пастир, но не му е плащано. Един ден просто се озовал на улицата и оттам го закарали в болницата в Кавала.

Коста Спиров след дълго стоене без работа бил нает да поправя покрив на грък. Паднал от високо и си счупил става и крак. Също е изхвърлен на границата и никой не се погрижил за него.

На улицата бил открит и Александър Батинов, с гангрена на краката. По-късно се наложи да му ампутират единия крак. Йордан Куманов от Сливен по същата схема се озова отново в родината. Той е с бъбречна недостатъчност.

Явлението LOVER BOY

Начините за въвличане в трафик са различни. Обикновено това става с фалшиви обяви за работа, разлепени по улиците или публикувани във вестниците и интернет. Когато става въпрос за млади жени, понякога измамата се случва чрез любовна връзка.

“Много често се среща явлението Lover boy (в превод от английски – “любим”), при което момичета се запознават в бар, дискотека, на улицата или в интернет с добре изглеждащ, образован и възпитан млад мъж”, разказа Ани Торозова, шеф на кризисния център за помощ на пострадали от трафик към асоциация “Анимус”.

“Това са мъже, които човек с удоволствие би представил на родителите си”, добави тя. Скоро след запознанството те започват да отделят голямо внимание на момичето, подаряват скъпи телефони, бижута, водят я по купони и хубави ресторанти и създават впечатление, че са мечтаният принц.

След като “ухажаването” даде резултат, мъжът обикновено започва да “изпитва” финансови проблеми. Казва, че дължи пари на свой приятел, а заемът му може да бъде изплатен, ако приятелката му спи с него. Така постепенно, възползвайки се от влюбчивостта и емоционалната привързаност на партньорката си Lover boy я въвлича в проституция.

Понякога млади жени се подлъгват по обещаващите хиляди евро на месец обяви за работа като компаньонки в Германия. “Някои от тях си казват: “Никой няма да разбере, ще отида за 2-3 месеца да изкарам пари и после ще се върна и ще започна нещо свое. Още повече, щом става въпрос за компаньонка, значи няма да има сексуслуги”, каза Торозова.

“В повечето случаи обаче действителността се оказва друга”, добави тя.

Възстановяването на жените, превърнати в сексробини, изисква години, а понякога е невъзможно. Имало е случаи, в които жена, заробена в Холандия, разказала, че в продължение на година е трябвало да спи с по 15-20 души всеки ден.