Публикувано за първи път в Dnevnik.bg на 9 юли т.г.
Публикуваме писмото на г-жа Петя Йоргова. Тя и семейството й живеят в САЩ, но синът й се връща до България всяка година, за да държи приравнителни изпити в българско училище. Тази година семейството разбира, че момчето няма право да продължи образованието си в България.
Здравейте,
Реших да пиша и до медиите, защото се чувствам жертва на бюрокрацията, опитвайки се да защитя правото на детето си да учи.
Семейството ни живее в чужбина от 15 години. Там е роден и учи синът ми. В същото време той се обучава и по индивидуална форма в България с цел да запази и усъвършенства българския си език. Досега е завършил седми клас и трябваше да има изпити, за да завърши осми клас. В продължение на седем години след завършването на учебната година в Съединените щати синът ми пътува за България, където се явява на изпити в българското си училище. За тези изпити той се подготвя през времето си за сън и почивка; след като е приключил с подготовката за редовното училище, извънкласните форми, спортове и времето за доброволен труд.
Тази година изведнъж се оказа, че това не било законно и започна ходенето по мъките:
След мое запитване до МОН през февруари 2012 г. за това дали може да продължи да учи по индивидуална форма в България и в средния курс, получих положителен отговор. В запитването си конкретно изложих всички обстоятелства относно местоживеенето/местоученето на сина ми.
През март 2012 г. в училището, където синът иу е записан да учи по индивидуална форма на обучение, проверка на МОН установила, че това е незаконно и съответно синът ми е отписан от училището, без да сме уведомени.
През юни 2012 г. синът ми се прибра в България с цел да се яви на изпит за завършване на осми клас. Тогава семейството разбра за станалото и започна ходенето по мъките.
1. От училището, където учи, ни препратиха към регионалния инспекторат по образованието в съответния град, а оттам – към МОН.
2. Експертът, който ми изпрати писмото от февруари 2012 г., спря да отговаря на обажданията ми. Началникът на отдела, който го е изготвил, се оказа в отпуск по болнични.
3. Контактувах с друг експерт от МОН (неюрист), който ми отговори, че синът ми няма право да се яви на изпити, защото в член 83 [от Правилник за прилагане на закона за народната просвета – бел. ред.], който МОН цитира, не пише изрично, че това е възможно. Този експерт ми обясни, че ще има нови промени в закона и от есента това, което искаме, ще е възможно, и ме препрати към министъра, който може по изключение да позволи на сина ми да се яви на изпити.
4. На 19 юни писах отново до МОН с молба до министъра да позволи явяване на изпити, описвайки развитието на случая.
5. Днес (25 юни)* от деловодството на МОН отговориха, че не са получили писмото ми.
Отлагането на решението от страна на МОН не е в наша полза, тъй като училищата ще излязат във ваканция и дори синът ми да получи разрешение да се яви на изпит, това няма да бъде възможно в рамките на неговия престой в България.
С уважение,
Петя Йоргова
––––––––––––––––
* До публикуването на писмото на г-жа Йоргова във в. „Дневник“ , тя все още не е получила отговор от министър Игнатов. По-късно „Дневник“ информира, че е изпратил запитване до просветно министерство по случая на г-жа Йоргова. Седмица по-късно получили отговор по електронен път на зададените въпроси.
––––––––––––––––––––––-
Въпросите и отговорите, и коментар на в. „Дневник“ по казуса, публикувани днес под заглавие
Министерството на образованието: Обучението на българи от чужбина у нас не е предвидено в разпоредбите
„Дневник“: Законът за народната просвета и правилникът към него не предвиждат специални разпоредби за българи, пребиваващи в чужбина, но желаещи да продължат обучението си в България, има ли решение за казуса на това семейство?
Министерството: Съгласно чл.83 ал. 1 и ал. 4 на сега действащия Правилник за прилагане на закона за народната просвета индивидуалната форма на обучение се организира за ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището повече от 30 последователни учебни дни, за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове. За даровитите ученици, както и за учениците, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове, знанията и уменията на учениците се оценяват чрез изпити, като условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището. Съгласно чл. 85. ал. 1 на същия правилник ученици, които следва да се обучават в индивидуална форма на обучение са ученици при условията на по-горе цитирания член, както и ученици, навършили 16-годишна възраст и желаещи да променят формата на обучение, подават писмено заявление до директора на училището.
„Дневник“: В проекта за закона за предучилищно и училищно образоване от 14 февруари 2012 г. е въведена нова форма на обучение – дистанционната. В текста е посочено, че тя може да бъде приложена за пребиваващи в чужбина българи, но също така е упоменато, че е възможна за ученици между VII и XII клас, което отново не решава въпроса с образованието в начален и прогимназиален курс.
Министерството: В системата на училищното образование в България все още не е въведена дистанционната форма на обучение като начин за осъществяване на обучението чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии.
„Дневник“: Имате ли сведения дали интересът на българи, живеещи в чужбина, към образованието в България е голям?
Министерството: В МОМН няма статистика, отчитаща степента на интереса на българите, живеещи в чужбина, към образованието в България.
Решение няма
От отговорите личи, че решение на случая на семейството на г-жа Йоргова няма. Не се разбира защо синът й е допускан до приравнителни изпити седем години. Законът за народната просвета не предвижда ситуация, в която българи, живеещи в чужбина, да искат да получат образование и у нас. Проектозаконът за предучилищното и училищно образование, представен на 14 февруари 2012 година, споменава българските ученици в чужбина, но само ако те са в гимназиален курс. „Задали сме насоката за следващите 10 години напред“, каза министър Милена Дамянова при внасянето на предложенията, но засега те остават само проект. Междувременно, синът на г-жа Йоргова, Кристиян, все още очаква разрешение да се яви на приравнителни изпити за осми клас.
В проекта на министерството за първи път се предвижда и дистанционната форма за обучение – метод, прилаган от дълги години в САЩ. Но за да е успешен, училищата трябва да разполагат с необходимата техника.
Държавната агенция за българите в чужбина, потърсена за коментар по темата от „Дневник“, заяви, че случаят не е в компетенциите й. Очакваме мнение от парламентарната образователна комисия.
