Преди 135 години на тази дата – 8 юли – в дома на любознателния Иван Стоянов (Йото Варджията) от село Байлово, Софийско, се ражда син му Димитър.
След по-малко от тридесет години това дете – едно от единадесетте в бедното, но будно семейство – вече е известен писател, познат под псевдонима Елин Пелин.
Сред многобройните ласкави оценки на утвърдени автори (Максим Горки, Константин Величков, Симеон Радев, Георги Бакалов, Йосиф Хербст, Владимир Василев и пр.) избрах няколкото реда, написани от политика, публицист и литературен критик Димо Кьорчев, които характеризират големия поет и писател преди всичко като човек:
„Елин Пелин е поет. За него светът е ценен само с хубавото и доброто, което крие. Битов писател той не е… Спрямо живота на селото той има само един мащаб за оценка – хубавото и доброто, любовта и страданието. У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие – човешката съвест и нравственото съзнание… като състрадание, като любов, като симпатия, като форма на другарство или чувство за дълг – навсякъде той създава морални отношения с природата и хората.“
Но нека оставим словото на твореца да говори само за себе си.
Николай Гусев
ОРЛОВОТО ПЕРО
Бях дете. Като тичах веднъж по ливадите, намерих едно орлово перо. Голямо, хубаво орлово перо.
Кой беше по-честит от мене? Аз го вдигнах високо в ръце и тичах с всичка сила. Струваше ми се, че летя с лекотата на орела.
Станах юноша. Тогава накичих шапката си с това орлово перо и залюбих най-хубавото момиче на света. Кой тогава беше по-честит от мене?
Беден бях, нямах нищо друго, освен това орлово перо. И моето момиче ме остави. Бяха й казали, че на света не може да се живее хубаво само с едно орлово перо. Нейната добра женска душа разбра лесно това.
Никой не беше по-злочест от мене.
Аз скрих орловото перо и сърце ми не даваше да го нося вече. В душата ми се засели тъга и с нищо не можах да я разпъдя. Оттогава почнах да виждам, че всички хора страдат като мене и повече от мене.
Защо животът е толкова невесел?
Извадих отново аз орловото перо, но не бях вече нито дете – да си играя с него, нито юноша – да се накича. Тогава го подострих тънко и си направих от него писалка.
И поисках да напиша нещо весело, но то излезе тъжно.
Елин ПЕЛИН
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си млогу мило и убаво си млогу!
Земята ти – земя, небото ти – небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо
дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се фалим дек бива и не бива…
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно че се костоперим,
че да й се чудим, че да й се дзверим.
Твоят въздух чисти със леб да се руча –
благ е като млеко…
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило, и на гладно сърце.
Отечество любезно!
Де да пада лебо
готов от небото,
че седнем край селото,
цел ден че се дзверим
на твойте красоти,
че окам, колко можем:
-Отечество любезно,
е – убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно млогу пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам –
обичам те млогу, не сакам да шавам.
Народо, да кажем, оно е немотен,
отечество мило, ама е работен –
иди дека сакаш:
по връх планините или у меаните,
иди у джендемо, ако ти е воля –
сваде че намериш свидетели млогу,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре,
кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка –
сваде че намериш босонога дира
или на орачо, или на пастиро!
Гявол да те земе, отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже:
-Триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!
Елин ПЕЛИН
