Европейският парламент започва реабилитация на кирилицата, след като Ивайло Калфин сигнализира председателя му Мартин Шулц за неравностойното използване на официалната българска азбука.
Следващата стъпка е кирилицата да бъде наричана българската азбука в европейските институции, за да заеме българският език отново полагащото му се място като един от най-старите културни езици на Европа.
На 24 май лидерът на българските социалисти в Европейския парламент изпрати писмо до Шулц, в което го информира, че собствените имена на депутатите и названията на различни програми и инициативи се изписват само на латиница в текстовете на български. Калфин настоя имената да се транскрибират на кирилица, за да могат българските граждани по-лесно да разбират информацията за работата на парламента.
В отговора си до Ивайло Калфин председателят на Европейския парламент декларира, че изцяло подкрепя предложението за промяна на практиката за използване на латиницата при използване на небългарски имена. Чуждестранните собствени имена, включително тези на небългарските членове на Европейския парламент, могат да бъдат изписвани на български, като се следват правилата, установени от Института за български език и Българската академия на науките. Мартин Шулц добавя, че администрацията на парламента вече проверява какви технически промени трябва да се направят, за да може всички имена в базата данни на Европейския парламент да бъдат изписвани на кирилица възможно най-скоро.
Председателят на парламента пояснява, че това вероятно ще отнеме известно време, тъй като е свързано с намиране на техническо решение за изключително сложната интернет система на институцията и ще наложи съгласуване между различни служби. Шулц се ангажира да информира Калфин как напредва изписването на собствените имена в официалните и публични документи на Европейския парламент на кирилица.
От своя страна Ивайло Калфин благодари на председателя на Европейския парламент за готовността да бъде отстранена една несправедливост по отношение на кирилицата. „Удовлетворен съм, че службите на парламента започнаха да търсят решение на проблема. Ще продължавам да следя как върви работата. Надявам се, че българите ще можем възможно най-скоро да се поздравим, че нашата азбука се ползва с цялото уважение и се използва пълноценно в работата на Европейския парламент“, заяви Калфин.
Припомняме, че от години Фондация „Българска Памет“ провежда мащабна кампания и настоява кирилицата да се нарича българската азбука в европейските институции, позовавайки се на историята на българската писменост и култура. Инициативите на фондацията, които са постоянни, не кампанийни, са основани на добре известните по цял свят факти, свързани с делото на братята Кирил и Методий, създатели на глаголицата, която съвършено точно отразява спецификата на солунския български диалект. Глаголицата пък е фундаментът за кирилицата, създадена малко по-късно в Преслав. Старобългарският език през Средновековието е бил утвърден като свещен, наравно с гръцкия и латинския, той става третият книжовен език за Европа и играе ролята на латински за Източна Европа. Затова днес в Обединена Европа кирилицата трябва да получи законното си определение като българска азбука, независимо от факта, че някои страни отричат фактите, поради добре известни причини, настоява Фондация „Българска Памет“.
Източник: Frognews.bg
