Тъжната история на най-големия фалирал град в САЩ. Стоктън стана най-голямата банкрутирала община, но случаят едва ли ще предизвика верижна реакция
„Калифорнийската Гърция“ – така британското списание Economist нарича град Стоктън, който след мъчителна агония миналата седмица в крайна сметка обяви фалит. Най-големият общински банкрут в историята на САЩ ще удари не само облигационерите, но и бившите общински служители, чиито разходи за здравеопазване бяха покрити от градската управа.
Как не се прави
„Стоктън е пословичната история за това какво се случва, ако не направиш драматични фискални промени, за да реагираш на по-голямата икономическа обстановка“, казва Крис Хоуни от Националната лига на градовете, базирана във Вашингтон, окръг Колумбия. През 90-те години на миналия век цените на недвижимото имущество нарастваха и данъчните приходи се увеличаваха. Когато през 2007 и 2008 г. пазарът замръзна, Стоктън беше изложен на безмилостния икономически срив. Приходите се изпариха, а когато безработицата надхвърли 20%, нивото на активираните ипотеки стана едно от най-високите в страната.
Човекът, отговорен за най-големия град в САЩ, някога подавал молба за фалит, градският управител Боб Дейс е категоричен каква е причината за проблемите на Стоктън – решението да се осигури на пожарникарите пълна здравна застраховка, когато се пенсионират. Тогава мярката изглежда по-евтина, отколкото да се дадат желаните от синдикатите увеличения на заплатите. Когато общинските служители поискали същото след няколко години, управата на Стоктън се съгласила, пише агенция Reuters. В крайна сметка тази схема оставя града със задължения в размер на 417 млн. долара.
В края на миналия век нещата в Калифорния са съвсем различни, припомня агенцията. Фондовите пазари процъфтявали и от това извличали полза и пенсионните фондове в Стоктън. Цените на недвижимите имоти нараствали, което пълнело градската хазна в някога тихия земеделски район на около 85 мили източно от Сан Франциско.
Според Дуейн Майлнс, тогава градски управител на Стоктън, а сега представляващ пенсионерите в преговорите за плана за фалит, по онова време схемата е изглеждала съвсем сигурна. „Бяхме доволни и смятахме, че градът може да си позволи да финансира здравните застраховки на пенсионираните общински служители“, казва Майлнс. Синдикатите в Стоктън така се съгласили да не настояват за увеличение на заплатите, а това пък позволило по-големи разходи за полицията.
И след 2000 г. Стоктън продължава да харчи с подкрепата на гласоподаватели и на политици и от двете партии, общински служители и облигационери. Рейтинговите агенции не са сигнализирали за каквито и да било рискове и започнали да намаляват рейтинга на града едва преди 2 години. Щедрите сделки за пенсионерите също продължили. Дотогава вече и всички служители на пълен работен ден си осигурили доживотна здравна застраховка. Освен това общинските власти решили да подобрят имиджа на Стоктън и одобрявали големи инфраструктурни проекти. Строежът на жилища също напредвал и цените скочили до близо 400 хил. долара през 2006 г. от 110 хил. през 2000 г. Всичко това все още не било причина за притеснения. И докато разходите за здравеопазване нараствали, общинските власти решили да правят града по-привлекателен за нови жители. През 2004 г. градската управа решава да емитира облигации на стойност 47 млн. долара, за да финансира изграждането на спортна и концертна зала в центъра на града. Тя била построена, но не върнала инвестицията.
Източник: Kapital.bg
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
