Светослав Терзиев, в. „Сега”
.
„Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти“, отсече вчера премиерът Бойко Борисов по повод професионалния празник на вътрешното министерство. Остроумен читател на електронното издание на в. „Сега“ веднага добави във форума: „Който критикува съдебната система, е престъпник.“
Властта вече не се преструва на демократична и открито показва непоносимост към всякаква критика. Предишното смешновато самохвалство на премиера е навлязло в стадия на
необратимото пристрастяване към аплодисменти
Жалките български медии вече не знаят как да му угодят. След като одържави голяма част от тях чрез задкулисно финансиране през банка, въртяща парите на държавните предприятия, след като привлече други да му слугуват в името на мутро-олигархичната солидарност, след като насочи дори европейски фондове за възпитаване на журналистическо угодничество, след като подложи на икономическо изтощение последните непослушни издания, сега му се прииска всички дружно да му запеят Одата на радостта, че ги вкарва в правия път. От мандата му остава само година, но тя е достатъчна, за да прокара най-важния си закон, от който нататък ще спре отброяването на мандати, защото веднъж завинаги ще се реши въпросът за властта.
Този закон ще има един единствен член, който ще гласи: „Който критикува, не е медия.“ Така ще бъде прокарана ясна юридическа граница между законни и незаконни издания, а медийната среда ще бъде прочистена. Ще останат всички медии, които правилно разбират свободата, да възхваляват управляващите и по-специално техния славен лидер. От най-нещастна нация българите ще станат природно щастливи, защото никой няма да им мъти главите със съмнения дали не биха могли да живеят по-добре, ако ги управляваше друг или поне същият, но по друг начин. Протестите на Орлов мост и другаде ще спрат от само себе си, а европейските държави ще пращат премиерите и министрите си да черпят опит.
Родната мутрокрация навлиза в по-висок стадий
на своето развитие. Тя има нужда не просто да бъде търпяна, а да бъде обожествявана. Лидерът й се възвисява над земното и преминава в небесната недосегаемост. „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят“ (Мат. 12:31-32). Човекът, който ни управлява, вече е в преход към властова нетленност с амбицията си да получи втори, а защо не и трети и пр. мандати. Сбъдне ли се мечтата му, горко им на медиите, осмелили се да кажат нещо против неговия свети дух. Средата, която го въздигна, отдавна показва потребност да общува пряко с небето. Първите мутри си правеха самодейни златни параклиси в дворовете още през 90-те години, а сега е актуално олигарсите да се свързват с висшите сили, като си пазаруват официално от църквата архонтски сан.
Борисов има нужда от свита недосегаеми,
за да не бъде самотен в своята възвисеност. А каква по-подходяща свита от ангелите в МВР начело с архангел Цветан Цветанов. „Колега, Цветанов, няма защо да им се гневиш“, обърна се вчера към него премиерът. „Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Не им се гневи.“ Усещате ли как речта му се озарява от библейски стил? „Не се гневи на ближния за всяко оскърбление“ (Книга Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов, 10:6). Изчадията медийни трябва да осъзнаят греховете си и да се покаят, иначе… и това е писано където трябва. Както са се запътили към пъкъла, единственото им спасение ще бъде чистилището Борисово. Нищо не може да го спре, за да възтържествува истината за успешното му управление. Критиките в Европарламента, че е станал медиен душманин по подобие на унгарския премиер Виктор Орбан, му прозвучаха като празнични звънчета. Забележките на „Репортери без граници“, „Фрийдъм хаус“, Държавния департамент на САЩ, че по медийна свобода държавата се срива дори по-ниско от падението на Унгария, въобще не бяха забелязани. Публикации във влиятелни западни издания, че е обременен с тъмно минало, му се сториха недостойни за коментар.
На него му стига подбрани медийни любимки и любимци да го ръсят ката ден с благоухания, да го обгрижват по пантофи и жартиери, да ваят образа му на човек от народа и да му връщат възторзите на обществото, от което се изисква само да престане да си прави кумири, за да няма друг бащица. Журналистиката беше първата, която вкуси свободата в зората на демокрацията. Тя е също така първата, устремила се да напусне демокрацията, за да си живурка както преди нея. Най-жалкото е, че в доминиращата си част дори се радва.
