Георги Милков, в. „24 часа“
18 юли 2012 г. ще се запомни като деня на двата атентата. Единият в Бургас, другият в Дамаск. На пръв поглед между тях няма абсолютно нищо общо. У нас бяха атакувани автобуси с обикновени израелски туристи, а в сирийската столица – заседание на силовите министри и шефовете на специални служби в щабквартирата на вездесъщата Държавна сигурност. За бомбата на летището в Бургас никой не пое отговорност. При взрива в Дамаск обаче стана обратното – похвалиха се повече хора, отколкото би трябвало реално да са участвали. Имаше и някои други особености.
Съвсем разбираемо медиите в България и Израел отделиха повече внимание на случилото се у нас. А още по-разбираемо бе, че „Ал Джазира“ не му обърна никакво внимание, концентрирайки се изцяло върху атентата в Дамаск, при който бяха елиминирани хора от вътрешния кръг на президента Башар Асад, включително зет му Асеф Шаукат и министрите на отбраната и вътрешните работи. Все хора, с които Катар напоследък не е в особено дружески отношения.
Във всички останали световни телевизии от порядъка на Би Би Си, Франс 24 и Си Ен Ен
двата атентата бяха логично съпоставени.
Ако сте следили внимателно новините, ще си спомните, че и на двете места в началото се говореше за наличието на терорист камикадзе. Впоследствие тази версия отпадна за атентата в Сирия. За никакъв самоубийствен атентат не може да става дума, това бе дълго планирана операция, коментираха от Свободната сирийска армия успеха си в Дамаск. Със сигурност трябва да търсим вътрешен човек в системата.
Акцията в Бургас също е била дълго планирана, но вече се обсъжда по-широко версията за атентатор камикадзе. Важният въпрос е: Защо?
Веднага след експлозията режимът в Дамаск посочи с пръст виновниците. Израелските власти също не се бавиха много и на минутата обявиха кой е отговорен за атаката в Бургас. Беше странно как така и на двете места се случи да знаят кой е виновен. Без никакво разследване, без явни доказателства, без нищо!
Макар бомбата в Дамаск да бе явен успех за опозицията, управляващите обявиха това за работа на ислямските терористи, които тормозят страната. Всъщност за режима в Сирия не съществува никаква опозиция. Всички, които са срещу Башар Асад и неговата диктатура, са терористи! „Това е „Ал Кайда“, „Ал Кайда“ е, моите хора ме обичат и биха умрели заради мен всичките!“ Точно това казваше за революционерите и либийският лидер Муамар Кадафи малко преди „неговите хора“ да го пречукат като куче. Сега Башар повтаря същото. С допълнението, че Катар и Саудитска Арабия помагат на тези „терористи“.
Но България също им помага. Напоследък все по-видимо. И в случая съвсем не говорим просто за оръжейни доставки, нещо, в което открай време сме свикнали да ни свързват, стане ли дума за какъвто и да било конфликт в Близкия изток.
Говорим за много сериозни, последователни и твърде осезаеми политически
ангажименти срещу управляващите в Дамаск и някои техни приятели.
Съвсем неотдавна България бе домакин на среща на сирийската опозиция, пазена до последния момент в тайна. И тази среща, макар и в Правец – място, което никога не се е отличавало като гнездо на демокрацията – бе изтъквана като основополагаща за демократичното бъдеще на Сирия. Бъдеще, в което, както бе подчертано, Башар Асад, неговото семейство и сегашната управляваща клика нямат никакво място. Още по-рано у нас се появиха няколко лица, определено работещи срещу режима в Дамаск.
В Париж на последната среща на организацията „Приятели на Сирия“ (разбирай неприятели на режима) България предложи да бъде домакин на следващо такова събиране. В Сирия определено не гледаха с радост и на някои наши общи кроежи с Турция и Катар.
Тъй че много е вероятно кучето да е заровено в Дамаск, както обичат да казват нашите съюзници на Запад. Ако с всички тези действия някой е целял да вкара България в голямата световна политика, то атентатът в Бургас идва да покаже, че тези усилия
са забелязани И очевидно са оценени по много подобаващ начин.
Така както режимът в Дамаск обвинява за всичко опозиционерите терористи, подкрепяни от Катар и Саудитска Арабия, по същия начин Израел има дежурен отговор за всяко злодеяние – Иран и в частност неговата любима рожба в Ливан „Хизбула“. А би трябвало да се съмняваме винаги, когато някой има толкова бърз и готов отговор.
„Ние не воюваме с туристи!“ Това бе краткият коментар на прошиитската ливанска групировка, след като я обвиниха, че стои зад атентата в Бургас.
В същия ден, когато у нас гръмна автобусът с израелските туристи, лидерът на „Хизбула“ шейх Хасан Насрала държа реч пред последователите си. Тази реч бе предавана на видеостена в бейрутския квартал „Дахие“, който се смята за крепост на „Хизбула“. Ако се беше появил на площада, за да я произнесе на живо, шейхът щеше да е мъртъв след 7 до 10 минути, колкото са нужни на една израелска
ракета да заличи всичко наоколо Затова и речта бе предавана на видеостена. В нея, разбира се, нямаще нищо за България.
Не би и могло да има, защото поводът бе ознаменуването на годишнината от войната през 2006 г. Война, която „Хизбула“ води срещу израелската държава, нейната армия и военна мощ. И война, която е важно да отбележим, че Израел, уви, не спечели.
Тъй че това е истината – „Хизбула“ няма защо да се доказва в чужбина, дебнейки зад ъгъла някой и друг израелски турист, след като в истински военен сблъсък унижи доста сериозно смятаната за непобедима израелска армия.
Точно затова нито един сериозен експерт не би приел лесно подобни обвинения срещу една утвърдила се военна и политическа сила като „Хизбула“, която на практика управлява Ливан.
Ако допуснем, че определени сили в Дамаск или дори в Техеран имат някаква връзка със случилото се у нас, то това може би е станало по-скоро чрез някоя от безбройните бутикови екстремистки организации, които се прехранват с подобни поръчки.
На хранилката на режима в Дамаск от десетилетия насам паразитират всевъзможни
елементи, които ту гравитират около по-мощни организации, свързани с палестино-израелския конфликт, ту играят сами според подаянията и поръчките, които получават.
Иначе обществена тайна е, че Израел от години избива целенасочено учени и експерти, участващи по някакъв начин в ядрената програма на Иран. В повечето случаи тези мъже и жени биват разкъсвани от бомби, активирани с дистанционно управление, и затова никога няма заловени на местопрестъплението.
Почти толкова професионално действат и израелските опоненти, когато трябва да вдигнат във въздуха набелязаните за жертви обикновени граждани. В случая напълно невинни туристи. Оказва се, че в този кървав бизнес нищо не е непровокирано.
За съжаление се случва големите политики да водят до страдания на нищо неподозиращи прости хорица. Това е грозната реалност и със сигурност не се предвижда скоро тези изстъпления да престанат. Това, което би трябвало да притеснява нас, българите, оттук натътък, е фактът, че вече не можем да живеем като застраховани от подобни ужасии. След като толкова много искаме да сме в играта, трябва да сме наясно за някои от неприятните й страни.
🙂 на това му се вика политически анализатор
дришльо,а за това да кажеш нещо?
Израелските сайтове – новите терористи
09.01.2012 21:05; Гeорги Милков; 4748; 47;
Георги Милков
Не една, а две бомби! А защо да не чакаме и трета, както е тръгнало? На израелските медии вече им стана навик да ни бомбардират през ден с идиотски новини за атентати в България.
Първо някакъв сайт на руски евреи, който всеки ден обявява война на Иран и по принцип обича да публикува врели-некипели, ни тресна с новината, че „Хизбула“ готвят атака у нас. Сигурно нямаше да има същия ефект, ако тази глупотевина не бе пусната и в сайта на в. „Аарец“, който претендира за някаква авторитетност, а оттам – и в други израелски медии.
По принцип и ние в България сме си виновни, защото им се вързахме с истерично крякане като големи бели птици, за да не кажа направо гъски.
Вероятно това е насърчило израелската манифактура за спекулации, защото не мина и денонощие и ни сюрпризираха с нова бомба Атентатът всъщност не бил предстоял, а бил вече осуетен. И докато в началото се говореше за някакво съмнително пакетче в автобуса за София, то на следващия ден вече прерасна в кашон, натъпкан с взривни устройства.
Което вече си бе новина, достойна и за израелската телевизия. Откъдето пък я подхванаха световните агенции. И въобще започна едно тункване на лъженовини, след което дори тия, които са си измислили цялата история сигурно вече са били убедени, че тя се е случила наистина.
Официалните институции и у нас, и в Израел отрекоха да има нещо такова, но то пък кой ли вярва на официалните институции? След като агенция Франс прес го съобщава.
И така вече седмица живеем под терора на израелските сайтове и техните измишльотини. А те с подчертано удоволствие ни бомбардират всеки ден, сякаш сме в Южен Бейрут
по време на войната с „Хизбула“. И като стана дума за тая групировка, тук е мястото да бъде обяснено защо от самото начало беше 100% ясно, че всичко покрай атентата у нас е измислено.
Постановката на израелския сайт бе, че ще има удар на „Хизбула“ по еврейски туристи на наша територия като отмъщение за убийството на техния военен лидер Имад Мугние преди 4 г. Тия работи да си ги разправят на техните кибуцници. Може някой да им се върже.
Но тъй като са минали четири години, откакто бе убит Мугние пък „Хизбула“ все не отвръща и вече на всички, дори в израелските кооперативни стопанства, им е писнало от тази фалшива новина.Всъщност единственият атентат свързан с Имад Мугние, бе неговото убийство с бомба през 2008 г. в Дамаск и този взрив се приписва на израелските тайни служби.
Не че в „Хизбула“ са бели гълъби и никога не са гърмели. Но те са във война с Израел и обикновено я водят на тяхна територия. През ти 20 г., в които се интересувам от проблемите в региона, не се сещам „Хизбула“ да е правила атентати някъде в чужбина.
Освен това в последните години групировката на практика управлява Ливан. Тя е най-силната политическа партия в страната и, доколкото помня, по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Ливан през 2010 г. техни депутати се срещнаха с нашата делегация. Защо „Хизбула“ ще рискува успешния си политически имидж с атентат в Европа? И то в страна, в която има приятели, а да не говорим, че не един и двама от лидерите на „Хизбула“ са се радвали през годините на нашето гостоприемство.
Което пък не е повод израелците да смятат, че може да ни погаждат подобни номера, когато им скимне. Още повече че новият шеф на “Мосад” Тамир Пардо е български евреин. А пък доскорошният началник на службата Меир Даган е женен за българска еврейка. Тоест бихме ги замолили, ако обичат, да не ни минават с български номера. Тия работи с джуркането на информация през разни източници нашите служби ги правеха още през миналия век.
Вярно е, че Израел е държава, в която сигурността е издигната в култ, но не разбирам защо някой там иска да изкара България по-малко сигурна страна. Колкото и да са глупави информациите на цитираните сайтове, нормално е те да стряскат хората. Не всеки може да махне с ръка и да каже: Не ни занимавайте с глупости.
Туристите не са длъжни да разбират от близкоизточни политически интриги. Те просто чуват нещо да се говори за бомби в България и решават да си отменят пътуването. От това губят българските превозвачи, хотелиери, хората в сектора на услугите и въобще туризмът и икономиката на страната. Отделно бюджетът ни се натоварва от евентуални разходи за допълнителна охрана и скъпи мерки за сигурност.
Кой ще поеме разходите? Защото вредата от мнимия атентат може да се окаже съвсем осезаема, пък и лесно доказуема. За разлика от измисления пакет в автобуса от Истанбул за София.
Ако сме читава държава, въобще няма да се церемоним, а ще заведем дело срещу тези сайтове. Даже може две дела. За всяка бомба по едно. Веднъж за нанесени щети. И втори път за пропуснати ползи. Така, както би постъпил всеки добър евреин, който почувства, че някой се опитва да го прецака.
В България разбираме отлично страховете на израелците, но не желаем те излишно да пренасят собствените си проблеми на наша територия.
Освен това процесите в Арабския свят, които изненадаха всички ни, но най-вече Израел, тепърва ще ни карат да преосмисяме из основи старите схващания за тероризма и терористите.
Арабската пролет роди парадокси, с които тепърва ще трябва да се съобразяваме. “Мюсюлмански братя”, които до много скоро всички на Запад бяха свикнали да възприемат като терористична организация, днес печелят поголовно избри. И то съвсем легитимно, честно и демократично.
Ислямистите победиха в Египет, Тунис и дори Мароко. Партията “Хамас”, която е издънка на “Мюсюлмански братя”, управлява ивицата Газа, както се управлява истинска държава и даже удря входни и изходни печати на границата. И ако имаше честни избори в Палестина, сигурно щеше да ги спечели.
Политическото им ръководство се изнася от Сирия, защото е против това, което режимът на Башар Асад прави с хората. В същото време Израел тайно подкрепя сирийския диктатор, защото той гарантира сигурна граница на Голаните. И така стигаме до въпроса, по който “Хизбула” и “Мосад” имат общо мнение, цели и интереси. Докато държавната политика на България по въпроса е доста по-различна и много сходна с тази на “Хамас”. Защо написах всичко това? За всеки случай. Ако утре поредният израелски сайт реши да ни плаши с бомба на “Хамас”.