Или защо е важно парламентарното присъствие, за да може да се противодейства на подобни лобистки закони в една парламентарна република
С налагането на вето на промените в Закона за горите и приемането му от Народното събрание, определените като „лобистки“ промени бяха спрени, а законопроектът – върнат на ресорните комисии. На пръв поглед главният принос за това беше на младежите и въобще на хилядите хора, излезли да протестират на „Орлов мост“ в продължение на няколко дни, в резултат на чиито искания президентът наложи вето. В детайли нещата обаче стоят по-различно и за да се случи това спиране, голям принос имаха както народни представители от СДС и Синята коалиция (в частност В. Шарков, М. Димитров, Д. Гяуров и др.), а също и евродепутатът от Синята коалиция – Надежда Нейнски. Да не забравяме и членовете на техните екипи от сътрудници разбира се.
Ето как се развиха събитията, гледано „от кухнята“:
На 13.06. Народното събрание с волята на управляващото мнозинство от ГЕРБ прие спорните промени в Закона за горите. Още същият ден последваха масови протести на „Зелените“, неправителствени организации на еколози, WWF-България и др., подкрепени от много граждани в лично качество (в това число и млади хора от МСДС). Още същия ден депутатите М. Димитров и В. Шарков поискаха среща и изложиха пред президента Плевнелиев аргументи за налагане на „вето“ и връщане на промените в закона в парламента за ново обсъждане на основание чл. 101 (1) от Конституцията.
На 14.06. протестите продължиха, а двамата сини депутати, придружени от юристи на СДС и представители на „Зелените“ и WWF-България“ се срещнаха със съветниците на президента по правни въпроси и по вътрешна сигурност. Целта на срещата бе обсъждане на конкретиката по поисканото „вето“. Междувременно юристи на СДС, заедно с екипа на г-жа Нейнски, изготвиха питане до Европейската комисия за евентуално наличие на нерегламентирана държавна помощ по чл. 107 и 108 ДФЕС. Установяването на такава „нерегламентирана държавна помощ“, за която не е получена предварителна нотификация от ЕК, би имала тежки финансови санкции за страната ни (и очевидно също бе аргумент за спиране на лобистките изменения с оглед тази опасност).
На 15.06. народните представители В. Шарков и Д. Гяуров внесоха, по молба на МСДС, парламентарен въпрос към Министъра на вътрешните работи относно наличието на тежковъоръжени формирования на МВР по време на протестите и използването на сила срещу невъоръжените младежи, жени, деца и мирно протестиращи граждани[1].
На 16.06. с Указ 234/16.06.2012 г., президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание лобистките изменения, а впоследствие парламентът прие ветото и изпрати проектозакона за ново обсъждане по ресорните комисии.
Струва ми се, че от посоченото дотук става ясно, че без активната намеса на народните представители от СДС и Синята коалиция – д-р Шарков, М. Димитров, Д. Гяуров, без сезирането на ЕК от евродепутата ни – г-жа Н. Нейнски, упражненият обществен натиск можеше да си остане и нечут от компетентните институции и „невидян“ и от повечето медии.. Безспорно волята на хората на площада бе категорична, но стъпвайки на отговора на министъра на МВР в питането от д-р Шарков (вж. по-горе), четем: „налице е един незаконен, спонтанен протест, който не е разрешен по Закона за събранията, митингите и манифестациите“. Т.е. де юре за силите на МВР са налице всички законови основания за разпръсване на събралото се множество (тълпа) с помощта на помощни средства (разбирай „сила“).
Това, че до подобна развръзка, която щеше да е придружена с множество пострадали и, не дай Боже, жертви, не се стигна, се дължи и на активната публична легитимация, която протестите получиха в лицето на заявената позиция от народни представители, евродепутати, неправителствени организации и т.н., и предприетите от тях действия в рамките на закона и Конституцията на страната. И макар случаят да е подбран произволно от автора, най-вече заради неговата актуалност, други подобни примери за адекватни действия и защита на обществените групи, които традиционно са подкрепяли и са избиратели на СДС и автентичната десница – малки и средни предприемачи, свободни професии, интелигенция, млади хора и т.н. не липсват. Но за да продължат тези обществени групи да се асоциират със „синята идея“ е необходима постоянна и адекватна работа от представителите на СДС на всички нива в тяхна полза – общински съветници, народни представители, евродепутати и т.н. Все повече стават критиките към сегашното управление на ГЕРБ и все повече социални групи ще търсят своя представител, който да защитава интересите им в Парламента при гласуването на един или друг закон, в общинския съвет на един или друг град и т.н. За да фокусират този интерес обаче, ръководството, народните представители, общинските съветници и въобще представителите на СДС във властта трябва да са активни и да са готови да се ангажират с обществено значими тези.
Това, което наблюдаваме в последния месец-два обаче – самоизолирането и занимаването с „битово-партийни“ проблеми[2] (с изключение на инициативите в лично качество на двама-трима народни представители), не само, че не представляват интерес за обществото, но и отблъскват дори и традиционни сини симпатизанти и обричат на бавно и затихващо съществуване автентичната и най-дълголетната дясна политическа сила – Съюза на демократичните сили.
Петър Славов*
–––––––––––––
[1] Предвид тромавата процедура, отговорът на министъра бе даден чак на 22.06.2012 г. и е поместен на сайта на МСДС – www.msds-sofia.org
[2]За да не съм голословен – при справка на сайта на www.sds.bg се вижда, че за този период ръководството на СДС е свикало 3 пресконференция, на 2 от които основна тема са били 2 декларации с политическа насоченост.
–––––––––––––––––––––
* Петър Славов е юрист и икономист по образование, с дългогодишен стаж като адвокат в сферата на гражданското и търговското право. Специализирал е във Великобритания, Франция и Германия в областите „Публична администрация”, Правораздаване”, „Финанси и банково дело”. Председател на МСДС – София и секретар по Конституционни и правни въпроси на СДС.
Бел.ред: Статията е публикувана в „Демократичен вестник“.
