Мъглата около ДАНС

А. Ненкова,  Дойче Веле

След атентата в Бургас логично пак се питаме: какво всъщност върши ДАНС? Дали агенцията е класическо разузнаване в защита на така наречената „национална сигурност“ или пък е просто частен детектив на премиера?

През 2010 година спецслужбата се сдоби с имиджа на най-доверената на премиера Борисов – нещо като негов отдел „Човешки ресурси“, се казва в мониторингов доклад за ДАНС на фондация РискМонитор. „Когато не се справя някой, службите идват при мен, обикновено с главния прокурор, сядаме и започват да ми вадят материали“, разяснява Борисов. Коментарът е излишен.

Авторите на доклада – Рада Смедовска-Тонева, Стойчо Стойчев и Светлана Георгиева – припомнят, че през 2009-2010 г. ДАНС е разкрила едва 13 случаи на пране на пари и терористична дейност. Според отчетите на ДАНС за първите две години, в които съществува агенцията, са съкратени над 600 дотогавашни нейни служители, а през 2010 г. бюджетът й е орязан с около 40%. Парламентарната Комисия за контрол на агенцията изразява опасения за ефекта от затягането на колана и го нарича „потенциален риск“. Препоръките й обаче не привличат вниманието на Народното събрание. Председателят на Комисията за контрол на ДАНС Иван Костов е цитиран с многозначителното обобщение, че „подводницата ДАНС потъна, но сега работи“. След атентата с Бургас Костов добави, че ДАНС не е готова да дава отговори на ключови въпроси, свързани със заплахи за националната сигурност.

Навсякъде и никъде

Изминалите години всъщност показаха, че агенцията не подбира – тя „решава“ всякакви проблеми. Тъкмо това е и един от основните й дефицити – според мониторинговия доклад на РискМонитор. Анализаторите изброяват:

ДАНС-агентите влязоха в тъканната банка „Остеоцентър-България“ и иззеха документи във връзка с пътуване до САЩ на тогавашния здравен министър Божидар Нанев и зам.-шефа на парламента Лъчезар Иванов. Досега от това подозрение за корупция по високите етажи не произтича нищо съществено.

ДАНС нахлу и в 7 клиентски центъра на австрийската компания ЕВН, без да представи официален документ за проверката. Аргументацията гласеше: „заплаха за енергийната сигурност на страната“. Според наблюдателите, това обяснение звучи много неубедително.

От РискМонитор припомнят и специализираните операции в сградата на община Садово – заради нередности в изпълнението на обществени поръчки. И в окръжната болница в Пловдив – заради сигналите, които министър-председателят получил за „икономически интереси“.

Във всички тези казуси се видя, че традиционният ред в държавата е демонтиран. Потокът от сигнали очевидно се насочва директно към кабинета на премиера Борисов. Той пък от своя страна поема сортирането и препращането на сигналите към прокуратурата и ДАНС. Очевидно Борисов няма доверие на други органи и тъкмо поради това ДАНС действа като „отряд за бързо реагиране“. Такава е оценката на експертите.

Октоподите във ВСС

След като се появиха съмнения, че във Висшия съдебен съвет (ВСС) може да има „октоподи“, вътрешният министър Цветан Цветанов роди идеята ДАНС „да бие печат за годност“ на членовете на Съвета. Медиите в България предположиха, че така правителството „отвръща на удара“, защото преди това съдът бе освободил задържаните при акциите „Килърите“ и „Всичко коз“. Помним, че Цветанов и колегите му много се гордееха с тези арести. А както стана ясно преди дни, спецслужбата ще се меси и в партийното строителство – тя ще проверява имуществото на партиите.

Какво трябва да се случи, за да се разсее най-сетне мъглата около ДАНС? Първо: държавата трябва да спре да изкривява образа на спецслужбата. И второ: парламентът ще постъпи мъдро, ако подкрепи ДАНС в качеството й на класическо разузнаване, което анализира и дава изпреварваща информация в областта на националната сигурност, а не се занимава с „отвръщане на удари“ и показни „реализации“. Тогава може би ще затихнат и критиките, че атентати като бургаския „заварват спецслужбата по бельо“.