Райчо Радев, директор на спортното училище в Перник, който на 21 юни обяви гладна стачка против политическите уволнения в образованието, продължава да гладува
„В момента има акция за моето политическо уволнение, то започна през февруари. Началникът на инспектората, който управлява община Перник в образованието, ми предложи да се откажа от длъжността директор, независимо, че имам защитен 1-ви клас квалификация. Имам противоречия с началниците. Имало е винаги назначения по политически причини, но имам усещането, че по време на управлението на ГЕРБ тези назначения станаха много и сякаш се връща чл. 1-ви от комунистическата конституция (за ръководната роля на партията – б. р.)“, заявява г-н Радев пред БГНЕС. Той уточнява, че няма възражения спрямо проверката, която се прави спрямо него, а протестира срещу тенденциозността на тази проверка, която според него е предназначена да постигне неговото уволнение, за да може на негово място да бъде назначен човек на ГЕРБ.
Българинът, за разлика от много други граждани на демократични страни, няма чувствителност за неговите лични граждански права, продължава стачкуващият директор. „Затова правя протеста и гладната стачка – за да се обърне някакво внимание и ако е възможно в законите на Парламента да няма политически уволнения в образованието.“
Подкрепа към каузата на Райчо Радев изрази от Франция проф. Минко Балкански, който е почетен професор на Университета Пиер и Мари Кюри в Париж, гостуващ професор в Калифорнийския университет, член на Индийската Академия на науките, награден от Раджив Ганди с най-високата степен Награда за заслуги към Индия, Почетен Доктор на Софийския университет.
„Драги Райчо Радев,
Поздравявам Ви с героичната борба на достоен гражданин за най-елементарните граждански права. Борим се заедно за изграждане на едно достойно гражданско общество, съзнаващо своите права и независимо от държавната власт. Вие сте типичен пример на намесата на моментно управляващите там, къдато е най-важно да се запази независимостта: образованието.
Единственото добро завещание от комунистическото иго беше българското училище и сегашната власт безумно го разсипва. Това, с което България можеше и трябваше да продължава да се гордее, са постиженията на младите български математици, които се мереха с Китай и с Щатите в международните олимпиади по математика и точно това сегашната власт започва да разрушава. Унищожаването на математическите гимназии е огромно зло и голямо престъпление от страна на това правителство и голяма загуба за народа и за България. Талантите трябва да се подкрепят и да им се даде възможност да се развиват. Както има спортни училища, трябва да има и училища по математика.
Изравняването на най-ниското ниво е амбиция на много правителства, с извинението за равенство, докато напредъка е възможен само с надбягването за първото място, за златния медал. Дори и комунистите разбраха това, докато модерните диктатори, за да си сложат една фалшива табела за демокрация, се хвърлят в крайна глупост.
Борбата на хора като Вас за независимостта на образованието от властта е много отговорна, важна и забележителна за бъдещето на България.
Поздравявам Ви!
Минко Балкански“
Преди писмото на проф. Балкански в някои медии бе разпространено и друго писмо.
ОТКРИТО ПИСМО ДО ИНСТИТУЦИИТЕ В ПОДКРЕПА НА РАЙЧО РАДЕВ:
До
Министъра на образованието
Проф. Сергей Игнатов
Копие
До
Министър-председателя на Република България
Бойко Борисов
До
Президента на Република България
Росен Плевнелиев
Уважаеми г-н Министър,
В медиите бяха изнесени много случаи на необосновани уволнения на заслужили просветни дейци, за които трудно може да се намери друго обяснение освен политическия мотив. В много от случаите над набелязаните за уволнение се налага психически тормоз, с прозрачната цел те сами да напуснат заеманата от тях длъжност. Пример за подобно антихуманно и противоконституционно поведение е отношението на началника на РИО гр. Перник Ваня Коконова към директора на Спортно училище „Олимпиец” в гр. Перник, дългогодишния просветен деятел Райчо Радев. Г-н Райчо Радев е добре познат на българските училищни дейци като отличен преподавател и педагог, като съвестен и принципен директор, като човек с висок морал, будна съвест и достойна гражданска позиция. В обстановка, когато за българското общество става все по-очевидна кризата в образователната система, заслужили просветни деятели като г-н Райчо Радев вместо да бъдат обект на особени грижи от страна на Министерството на образованието, вместо да се разчита на техния опит и всеотдайност за възраждане на българското образование, се подлагат на систематичен тормоз и преследване.
Вече 9-ти ден г-н Райчо Радев е обявил гладна стачка срещу безпардонните действия на началника на РИО гр. Перник. Рискувайки здравето и живота си, той защитава правата си на педагог и гражданин и се противопоставя на политическите уволнения в образователната система. Изумени сме, че няма никакъв официален отговор на неговия протест.
Ние, подписалите това писмо представители на българската наука и култура, подкрепяме усилията на г-н Райчо Радев, да защити своето професионално и човешко достойнство. Предупреждаваме, че безхаберното отношение към неговия протест и предизвикалите го остри социални проблеми може да има тежки последици, вината за които ще носят отговорните за случая институции и управници. Настояваме, поредната, необоснована проверка на Спортно училище „Олимпиец”, гр. Перник да бъде прекратена, а на предизвикалите я да се потърси отговорност. Настояваме, да се сложи край на позорните за страната ни политически уволнения.
Проф. Искра Баева, историк
Димитър Баталов, писател и общественик, депутат във ВНС
Проф. Николай Василев, антрополог, бивш министър на образованието
Проф. Павел Герджиков, оперен певец, режисьор и музикален педагог
Доц. Асен Давидов, философ
Румен Дечев, политолог и общественик
Владимир Зарев, писател
Никола Инджов, писател
Недялко Йорданов, поет
Акад. проф. Константин Косев, историк, бивш министър на образованието
Акад. проф. Георги Марков, историк
Доц. Емилия Минева, философ
Доц. Димитър Мирчев, философ
Методи Недялков, музикант и общественик, депутат във ВНС
Проф. Анда Палиева, музиколог
Проф. Панайот Панайотов, художник
Доц. Николай Пеев, физик
Чл. кор проф. Румяна Радкова, историк
Проф. Огнян Сапарев, литератор, бивш ректор на Пловдивския университет
Проф. Нако Стефанов, японист и икономист
Доц. Мария Чавдарова, политолог
Проф. Симеон Янев, литератор
София, 29 юни 2012 г.
Завършваме с обръщението на г-н Райчо Радев от преди два дни, отправено в неговия блог и до всички адреси в пощата му:
ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ И…,
25 -ти ден гладната ми стачка продължава /вече е 15.07.2012 г./. Мотивите ми ще намерите в блог „Райчо Радев“. Благодаря на проф. Николай Василев, председател на клуб „Първи ноември“ и Румен Дечев, негов зам. председател, че ангажираха клуба с моята кауза. Благодаря за подкрепата на Представителите на интелигенцията, които изпратиха писмо да Министъра, Премиера и Президента 120 подписа/, на Асоциацията на преподавателите по филосифия – писмо, изпратено до същите институции, на сдружение „Морал, етика и гражданско образование“ и проф. Минко Балкански, на колегата от Пловдив Ангел Грънчаров и всички от групата „Ние подкрепяме Райчо Радев“, и на сайтовете „Активно гражданско общество за Перник“ и „За Перник“. От канцеларията на Премиера разбрах, че писмата ми до него са изпратени в МОМН, за становище. Предполагам, че съдбата на писмата ми до Президента и Комисията по образованието в НС е същата. Докога ли ще чакам отговор???!!! А може и да не дочакам ???!!! – „Какво тук значи някаква си личност“.
Вчера изпратих писмо до Министър Игнатов:
„Г-н Игнатов, Предлагам да се проведе среща с Вас по повод мое писмо до Вас с Ваш вх.№ 0601-677/07.05.2012 г., с изтекъл срок за отговор, декларация с Ваш вх. № 94-13182/28.06.2012 г.(или № 94-13/82/28.06.2012 г.) и гладната ми стачка. Предлагам на тази среща да присъстват проф. Николай Василев, председател на клуб „ПЪРВИ НОЕМВРИ” и г-н Румен Дечев, зам. председател на клуба. Този клуб е ангажиран с провеждащата се от мен гладна стачка – 24-ти ден, за която гладна стачка сте информиран от посочената по-горе декларация. Поради факта, че гладната ми стачка продължава дълго време, 24 дни, и става опасно за нормалния изход от нея се надявам да определите време, в което да се срещнем, по възможност за началото на следващата седмица. Уведомявам Ви, че от понеделник , 16.07.2012 г. съм в отпуск, по графика за 2012 г. и ще чакам пред входа на министерството за Вашия отговор, показвайки на минаващите мотивите ми за гладната стачка. Двамата сме бивши състезатели, Вие по бокс, а Аз по спортна гимнастика и знаем, какво значи дадена дума – 24 дни на вода, чай, сокове, нектари и айран.“
25-ти ден гладната ми стачка продължава. И никакъв отзвук от държавата. Това доказва правотата на разбиранията ми, споделени с доклад пред националната конференция на МЕГО в Оряховица, института за образование на проф. Минко Балкански: „Отчужденото битие на волята на гражданина е държавата. Отчуждаването на волята му не е негов избор, защото „битието на мъртвите определя битието на живите“, битието на предните поколения определя битието на следващите поколения. Гражданинът, съзнателно или несъзнателно е предоставил /отчуждил/ своята воля в държавата, а следващите поколения, съзнателно или несъзнателно битуват в тази ситуация и сами отчуждават своята воля в държавата. Степните на свобода на гражданина от държавата и на държавата от гражданина са в обратно пропорционална зависимост – колкото по свободна е държавата, толкова по-несвободен е гражданинът и обратно – колкото е по-свободен гражданинът, толкова по-несвободна е държавата. Това е съществената характеристика на двете крайности на държавата, реализирани в различни форми в историята – тоталитаризъм и демокрация, това е и съществената характеристика на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България. Държавата като система от институции, в които работят държавни служители /чиновници/, с които взаимодейства гражданинът, има стремеж към запазване на по-висока степен на свобода спрямо гражданите и ако гражданите не ограничават свободата на държавата, то държавата ще сведе до минимум свободата на гражданите. В демократичното общество те могат да правят това чрез законите, чрез носителите на тяхната воля /депутатите/, които изработват законите и ги приемат. Изразите „държавата е майка на гражданите” и „аз, гражданинът съм държавата” са равностойно несъстоятелни. Държавата по своята същност не е и не може да боде майка на гражданите, а гражданинът не може да бъде държавата, защото по своята природа държавата е своето друго на гражданина, т.е. неговата отчуждената воля. Гражданинът постига своята свобода спрямо държавата като я отвоюва от държавата. В демократичните общества това отвоюване се осъществява чрез изборите и промяната на законите от избраните. В структурите на държавата „всмуканата“ от избраните огромна отчуждена воля на гражданите /избирателите/ се превръща в огромна власт, която твърде често забравя своя произход и се обръща срещу гражданите. Затова гражданите трябва да водят постоянна /неорганизирана или организирана/ борба за защита на своите права от държавата и чиновниците, т.е. да битуват като активни граждани.
РАЙЧО РАДЕВ
Еврочикаго
