Интервю на Ваньо Шарков за в. „Рудозем днес“
– След разцепването на Синята коалиция доста ключови фигури напуснаха СДС, като този факт се тълкува разнозначно от сините избиратели – може ли да кажем обаче, че това също така означава, че сцената на СДС се освободи за нови лица, както и това, че в структурата на партията останаха само истинските деятели на Синята идея?
– Всичките ние, които отдавна сме в СДС – още от самото начало, за нас е пределно ясно, че в крайна сметка след всичките тези преживявания, след тези раздори, в СДС останаха хората, които са истински седесари. Това са хора, които не са привлечени от желанието за бърза печалба, хора, които не са привлечени от това, непременно да имат някакви властови позиции, защото ние направихме СДС за това, да има свобода на говоренето, да има възможности за лични изяви и т.н. В крайна сметка аз съм убеден, че колкото и малко да са членовете на СДС, факт е, че СДС го има, факт е, че СДС е фактор в политическия живот на страната. За мен седесарите не са само членовете на Съюза на демократичните сили, а всички онези хора, които ни подкрепят в различните инициативи. Пределно ясмо ми е, че трябва да стегнем организационно СДС и трябва да направим някои мънички неща, които обаче са изключително важни. Първото, което трябва да направим е да сведем националната политика на местно ниво, за да дадем мотивация на местните структури да работят. И второто е да дадем колкото се може по-широко път на младите хора, защото тяхната инициативност и креативност трябва да я комбинираме с тази на по-възрастните членове на СДС, за да можем да вървим заедно напред.
– Говорейки за местните структури – какво е положенето им в момента?
– В интерес на истината имаме такива, които са изключително силни и които печелят избори, като се представят много добре и мога да дам като пример структурите ни в Монтана, Калояново, Петрич, Свищов и др., където имаме големи групи общински съветници и кметове с по няколко мандата, но показателното е, че успяват да постигнат тези успехи обединявайки цялата десница около себе си и непозволявайки да има разпиляване на гласовете на десните избиратели. Техният опит трябва да бъде пренесен на национално ниво, за да може и на национално ниво да се води тази политика.
– В публичното пространство се промъква тезата, че Вашата кандидатура отново сочи влиянието на ДСБ и Иван Костов в СДС – как ще го коментирате?
– Аз ако бях привлечен от нещо в ДСБ щях да бъда там, а не в СДС. Но аз съм в СДС от самото начало, даже по времето на „развития социализъм” тръгнахме на протестите срещу АЕЦ Белене в Свищов още 88г. И всъщност няма нещо, което да ме накара да отида в друга партия или да защитавам интересите на друга партия. Това, което искам да защитя е тезата, че от разпиляната десница имат полза всички останали политически субекти, но не и Съюзът на демократичните сили. СДС е управлявало страната тогава, когато е успявало да обедини всички десни партии и на първо място десните избиратели. Защото има места в страната, където Обединените земеделци са много силно представени и обединявайки се на национално ниво означава, че ние няма да позволим техните гласове да отидат при друг политически субект. Моята идея е създаването на единен десен политически субект, защото непрекъснатият разговор за и против коалици, за и против самостоятелно явяване на избори измори достатъчно дълго десния избирател и ние трябва да положим максимално усилие да му дадем един нов десен политически субект и да не го поставяме отново пред дилемата за коя от многото десни партии да гласува.
– Г-н Костов заяви, че Меглена Кунева е кукувицата, която иска да снесе червено яйце в синьото гнездо и в този ред на мисли – каква е вероятността десните избиратели да предпочетат нейната партия като нова дясна алтернатива?
– Истинските седесари виждат, че в партията на Кунева няма нищо дясно. Безспорен факт е, че тя се опитва да краде история, ценности и лица от СДС и изобщо от десницата. Това е опит да получи такава дясна легитимност, но все пак историята на демократичните промени в България не е толкова дълга и хората много добре знаят чий представител е Кунева и какви интереси защитаваше, как не отстояваше истинския български интерес при присъединяването на страната ни в Европейския съюз, така че аз се надявам споменът за всичко това да е по-силен от сремежа към властови позиции.
– В крайна сметка този разпад на Синята коалиция повече позитиви или повече негативи ще донесе?
– Няма разделение, дори в историята на България – не само в политически, но и в държавнически план, което да е донесло полза на страната ни. Напротив – винаги, когато българският народ се е разделял, то винаги е бил поробван от други държави. И в този смисъл разделената десница може да стане жертва на всички останали партии и в никакъв случай не е от полза на десните избиратели.
– Говорейки за обединена десница – кои партии виждате като евентуални коалиционни партньори на предстоящите избори?
– Онези партии, които споделят ценностите на Съюза на демократичните сили, онези ценности, с които ние го създадохме тогава. Има много спомени, които ни разделят, но все пак има едно бъдеще, което ни задължава да прескочим собственото си его, да забравим лошите спомени и да погледнем напред, защото е крайно време да пуснем ръцете на децата, които водехме на първите митинги и да им дадем възможност те да правят политиката, от която зависи тяхното бъдеще.
– Визирайки евентуалното бъдещо председателстване на пратията във Ваше лице, то какви реформи вътре в самата партия трябва да се проведат?
– Има едни реформи, които касаят уставни промени. За мен регионалното представителство на зам.-председателите трябва да бъде зпазено, но като допълваща квота към националното ръководство. Трябва председателят да има екип от хора, които да отговарят за секторни политики и които да бъдат разпознаваеми лица. На СДС му трябват повече разпознаваеми лица и аз съм готов да работя за това.
– Какъв е апелът Ви към всичките онези десни избиратели, които в момента се колебаят дали да гласуват за СДС или не?
– Да продължат да вярват в СДС и нека всички заедно да направим едно дясно обединение, което да не разделя, а да събира десните хора в България.
