Реч на земляческа среща по случай годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Слово на Спас Ташев, съветник в политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков, произнесена на 21 юли т.г., по време на земляческата среща в Бургас, по случай 109-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. В тази реч, чийто текст ни бе изпратен по редакционния мейл, г-н Ташев засяга интересни моменти, свързани българо-еврейското сътрудничество.

Уважаеми участници и гости,

Днес потомци на македонски и тракийски бежанци в България сме се събрали в Бургас да отдадем почит към едно велико събитие в нашата история, защото се навършват 109 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия. Но навечерието на тази проява съвпадна с едно друго драматично събитие – кървавия атентат на 18 юли 2012 г. в Бургас срещу невинни граждани на Израел и България.

Най-напред бих помолил с едноминутно мълчание да почетем паметта загиналите илинденци и на жертвите на този кървав атентат.

…

Сега ми позволете да представя пред Вас дълбоките връзки между българското национално-освободително движение в Македония и еврейското движение за независимост. Това е една тема, която е непозната за широката българска общественост.

За никого не е тайна, че Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация е продължител на делото на Вътрешната организация, основана от Васил Левски. Известно е, че апостолът на българската свобода се е укривал не само при българи, но и при евреи, например в къщата на Пинкас във Видин, при Мошон Гарти в Пловдив. В Цариград евреинът Давичон Саранга пък става поръчител на заловени български революционери и така те са спасени. Евреинът Моше Соломон Таджер спасява българите Христо Гребенаров и братята Манол и Димитър Дромарски. През Априлското въстание през 1876 г. евреинът Хаим Давидов спасява Дупница от опожаряване. В българското опълчение през 1877-78 г. участват и евреите Леон Крудо и Мойсей Калев. По същото време софийският равин Алмозлино се застъпва пред Сюлейман паша София да не бъде опожарена. Примерите за еврейска съпричастност към българската свобода са многобройни.

По-интересен е обаче въпроса за отношението на евреите към освободителното движение в Македония и Одринска Тракия. Както е известно, след 1878 г. тези две области са върнати на Отоманската империя. През 1893 г. В гр. Солун се създават Българските Македоно-Одрински Революционни Комитети, по-късно преименували се на Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Най-изтъкнатият неин представител сред еврейското население в Македония е Рафаел Камхи от Битоля, издигнал се до войвода. През 1901-1902 г. Той и брат му Ментеш Камхи участват в аферата „Мис Стоун”, поради което са интернирани от отоманските власти. След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., двамата организират кампания сред еврейската общност за набиране на средства за пострадалите от въстанието.

Общо във войните за национално обединение от 1885 и 1912 – 1918 г., в състава на българската армия загиват 867 евреи. Ако отнесем тези жертви към общия брой на еврейското население в България, ще видим, че в процентно отношение техният брой е по-голям, отколкото на етническите българи. Една интересна личност от този период е Леон Рафаел – активист и спомоществовател на ВМРО. В неговото семейство през 1927 г. се роди създателят на десантните части и носителят на първия орден за храброст на държавата Израел – полк. Сами (Шмуел) Рафаел, който винаги е бил пламенен защитник на българите в Македония и с основание мога да кажа, че се гордея с приятелството си с него.

Разбира се, че тази еврейска съпричастност е провокирала много пъти и симпатии сред българите към еврейската кауза. Така например след Младотурската революция през 1908 година българинът Димитър Влахов от Кукуш се включва активно в политическия живот в Македония. Той е сред ръководителите на създадената в Солун Народна федеративна партия (българска секция). Влахов застава зад младотурския режим, с чиято подкрепа е избран за депутат в Отоманския парламент. Заедно с Ангел Томов и българският евреин Аврам Бенароя започват да издават „Работнически вестник” на български и ладино. Благодарение на Димитър Влахов се появява новият еврейски вестник „Солидаридад оврадера”, списван също на ладино. През 1912 г. с Димитър Влахов като депутат в Солун се среща бъдещият създател на еврейската държава Давид Бен Гурион.

След Първата световна война се стига до едно взаимодействие между евреите и българските революционери в Македония. През 1930 г. Бениамин Ардити като представител на макабистите гостува на конгрес на македонската младеж. В своята прочувствена реч той заявява: „Ние сме другари по съдба, ние сме другари по идеи, ние сме другари по борба. И ако има народ – бъдете убедени в това – който може най-добре да разбере вашата борба и който може най-много да ви съчувства, това сме ние, защото вие имате зад себе си едно робство от 500 години и повече, а ние имаме над себе си едно робство от над 200 години. Вие сте имали над вас тирани безброй много, ние – 2-3 пъти повече. И при всичко това, противно на всичко, противно на всички, ние сме устояли и вие устояхте. И както ние сме убедени, че един ден зората на вашето освобождение ще дойде, така ние сме убедени, че и ние ще имаме тази свобода… Ние сме дошли тук да ви дадем една дума – дума, която дава един брат на друг брат, брат в борба. Ние дадохме доказателства и ще продължаваме да даваме доказателства, че можем и че ще ви помогнем”.

Ето какво пише за това българо-еврейско взаимодействие в своите спомени Вида Боева от Охрид, лична секретарка на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов: „Когато, между двете световни войни, гръцки вестници вдигнаха голям шум за срещата на членове от еврейското сдружение „Макаби“ с легалните младежки организации всред македонската емиграция в България, всеки от членовете на „Макаби“ добре знаеше, че влиза във връзка с млади българи от Македония, а не с лица от някаква друга народност”.

Факт е, че след Първата световна война, на различни международни форуми, евреите винаги са защитавали каузата на подтиснатите български национални малцинства, останали извън границите на България. Известни са и драматичните събития от 1943 г., когато към лагерите на смъртта са депортирани евреите югославски и гръцки поданици. Тогава в Солун е заловен от германските власти и Рафаел Камхи. В резултат обаче на енергичната подкрепа на Илинденската организация и Македонският научен институт, цар Борис III лично се разпорежда по специален куриер да му бъде изпратена българска лична карта и по този начин легендарният войвода на ВМРО е спасен. В официален документ на Министерство на външните работи и изповеданията на Царство България е записано, че това е станало „поради големите заслуги (на Рафаел Камхи) към българщината в Македония”. Огромни са заслугите за спасяването на българските евреи и на Владо Куртев, член на ЦК на ВМРО. През 2010 г. той бе провъзгласен за най-новия български „праведник на света” от Яд Вашем.

В спомените си създателят на съвременен Израел Давид Бен Гурион на няколко места споменава, че Димитър Влахов е българин, и че с него много добре работили депутатите евреи. Бен Гурион казва, че „Влахов беше по-голям ционист, отколкото всички евреи социалисти”. Спомените на Давид Бен Гурион са издадени през 1970 г. и през този период няма да намерите нито едно изказване на държавен глава на друга страна, в което да е застъпен българският произход на по-голямата част от населението на Македония. За да няма никакво съмнение, ще цитирам и спомените на самия Димитър Влахов, издадени също през 1970 г. В Скопие: „Когато говоря за македонския народ, имам предвид на първо место македонските славяни. Под името македонски народ по това време македонските деятели разбираха цялото население на Македония, т.е. името македонци имаше по-скоро географски характер… Когато революционната организация беше основана и започна да работи, започна своята работа най-напред сред онези македонци, които се наричаха българи”.

Това е гледната точка и на македонските евреи. Ето част от една статия за откриването на Музея на Холокоста в Скопие през 2011 г.

В нея се казва: „Толерантността и съжителството между лицата от различни култури и религии, каквато имаше между евреите и македонците от другите религии”. Тук авторът Моше Шаул за пореден път влага в понятието „македонец“ регионално географско понятие, събирателно за всички живеещи в Македония без разлика на етническа и религиозна принадлежност, а не някакъв отделен македонски етнос.

Споделям пред Вас тези факти, защото смятам, че като български патриоти трябва да изразим нашата солидарност с народа на Израел, така, както в тежки за нас мигове ние сме имали еврейската подкрепа. Нека бъдем отговорни към повелята на времето и дадем своя принос за успеха на мирния процес в светите земи.