Становище на АСС „Анна Политковская“ относно Национален доклад по изпълнение на т.нар. европейски „стрес-тестове“ за ядрени електроцентрали

Изх. № 07-05/05.07.2012 г.

До Günther Oettinger

Еврокомисар по енергетика

До Сергей Цочев

Председател на Агенцията за ядрено регулиране – България

.

СТАНОВИЩЕ

.

на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, представлявана от Петър Пенчев, член на Българската антиядрена коалиция (БАЯК), пощенски адрес за кореспонденция: 3400 Монтана, ул. ”22 септември” № 40, e-mail: [email protected], GSM 0887525032

Относно:  Национален доклад на България по изпълнение на така наречените Европейски  “стрес-тестове” за ядрени електроцентрали, м. 12.2011 г.

Уважаеми господин Йотингер,

Уважаеми господин Цочев,

Представяме на Вашето внимание становище на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Българската антиядрена коалиция (БАЯК), относно НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД НА БЪЛГАРИЯ – Европейски “стрес-тестове” за ядрени електроцентрали, м. 12.2011 г.

След запознаване с представените документи, може да се направи крайния извод, че разглежданият документ съдържа значими пороци, които са регистрирани и от екипа за рецензия в техния ДОКЛАД ОТ ПАРТНЬОРСКА ПРОВЕРКА НА БЪЛГАРИЯ, поради което предлагаме да не се приеме за меродавен обсъждания Национален доклад на България, който не дава правилна оценка за риска и да се назначи екип от независими оценители – нямащи трудови и граждански договори с ядрената централа,  за изготвяне на нова оценка на ядрената безопасност на АЕЦ “Козлодуй”, с участието в този екип и на експерти, посочени от нас. Новият екип трябва недвусмислено да разкрие пълната истина за състоянието на ядрената безопасност в българската ядрена централа и да разсее пропагандния мит пред обществото, че АЕЦ “Козлодуй” била най-проверяваната и надеждна АЕЦ. Въпреки похарчените през изминалите години за модернизации стотици милиони евро от джоба на българския и европейски данъкоплатец, тази партньорска проверка на България доказва, че въпреки многобройните “модернизации”, налице са големи  проблеми – опасни с радиационния си риск за здравето на хората и за замърсяване на околната среда.

Само един безпристрастен анализ на тези огромни средства ще може да осигури прозрачност за изясняване къде са отишли тези пари и да разкрие евентуалните корупционни схеми в АЕЦ “Козлодуй” с предложение пред компетентните органи за търсене на наказателна отговорност от виновните длъжностни лица.

1. Като начало трябва да подчертаем, че методологията за тези оценки е определена от Европейската група на регулаторите на ядрената безопасност (ENSREG), но веднага изтъкваме значим порок – както в методологията на ENSREG, така и в Националния доклад на България, не се казва нищо за заявленията за удължаване периода на експлоатация на ядрените блокове, които се готвят в АЕЦ “Козлодуй”.

Не е разгледан сценария за повишаване на мощността, както и за удължаване на експлоатационния период. Само тук ще цитираме доклада на Грийнпийс от м. 06.2012 г. относно проведените оценки в европейските ядрени централи: “Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) наскоро предупреди, че увеличаването на топлинната мощност на централата може да постави много системи под напрежение и да доведе до многобройни „възможности“ за пренебрегване на потенциални проблеми. По-високите парни потоци могат да доведат до намаляване на ефективността на клапани, а повечето вибрации ускоряват износването на поддържащи структури. Ефектите върху електрическите компоненти могат да бъдат пренебрегнати поради липса на знания или неправилни предположения. Знае се, че големи увеличения на мощностите водят до нарушения и повреди при системите и оборудването във второстепенните тръбопроводи. Възможността такива въздействия да доведат до аварии, не може да се изключва, но освен това такива въздействия със сигурност ще влошат всеки инцидент като ускорят поредицата от събития, съкратят времето за реакция или като значително увеличат всяко потенциално изтичане на радиация.”

2. Порок представлява противоречието в доклада на рецензентите-партньори: “Нормативната база на страната-партньор е на високо ниво и тя детайлно се изпълнява от лицензианта”, когато в същото време те констатират, че “е разработена програма за подобрения, която е утвърдена от регулатора и е в процес на изпълнение”.

/стр.4 от Доклада за партньорска проверка на България/ т. 1.2 Адекватност на оценката за съответствие на ядрените централи с техните текущи лицензионни основи/оценки на безопасността за събитията включени в обхвата на стрес тестовете

Страната-партньор декларира, че АЕЦ ”Козлодуй” отговаря на текущите лицензионни основи, представени в българските национални стандарти, правила и нормативна база за ядрената енергия и радиационната безопасност. Нормативната база на страната-партньор е на високо ниво и тя детайлно се изпълнява от лицензианта.

На базата на оценката на аварията във Фукушима и направените от нея изводи, АЯР е определила обема и времевата рамка за изпълнение на коригиращи мерки, съобразно тяхната важност и неотложност. АЯР е набелязала и редица допълнителни подобрения на безопасността при управление на тежки аварии към тези, предложени от лицензианта. В резултат на това е разработена програма за подобрения, която е утвърдена от регулатора и е в процес на изпълнение.

3. Порок в Националния доклад е, че не дава подробности относно изискванията, които са били прилагани по времето на проектирането и строителството на централата относно сеизмичните характеристики, наводненията и екстремните метеорологични условия. Могат ли да бъдат отстранени грешки в проектирането, както и неизбежното изхабяване/ стареене на материала, които са били игнорирани в разглежданите оценки?

от Доклада за партньорска проверка на България т. 2.1.1 Максимално разчетно земетресение (МРЗ)

Настоящата наредба по отношение на външни въздействия (Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи, ПМС №172/19.07.2004г) основно изисква сеизмичните характеристики, наводненията и екстремните метеорологични условия да са залегнали в проекта на централата, както и иницииращите събития, включително външни опасности, използвайки вероятностни комбинации, да бъдат отчетени за демонстрация на безопасността.

Националният доклад не дава подробности относно изискванията, които са били прилагани по времето на проектирането и строителството на централата.

4. Как са давани оценки за сеизмичната квалификация, особено в последните години с публичните изявления на шефове на АЕЦ “Козлодуй”, когато същата предстои да бъде извършена?

2.1.1.6 /стр.8/  Заключения относно адекватността на проектните основи

Все още предстои да бъде завършен плана за сеизмична квалификация.

5. Кой е виновен, че не е вярна съществуващата в Националния доклад преценка за сеизмичните данни и се налага преоценка?

2.1.1.7 Съответствие на централата със съвременните изисквания за проектни основи

Блокове 3 и 4 вече не са в експлоатация, но отработено ядрено гориво все още е разположено в басейните за отлежаване на касети-БОК (близо до корпуса на реактора). Блокове 5 и 6 са в експлоатация. След преоценката на сеизмичните данни е създадена Програма за подобрения. Приключването на Програмата предстои и, когато тя бъде завършена, централата ще бъде в съответствие с преразгледаните проектни основи.

6. Приключило ли е съхранението на ОЯГ в БОК 3 и 4, за да не са предложени мерки за повишаване надеждността?

2.1.2.3 /стр. 9/  Силни страни на функциите за безопасност и области за подобряване на

безопасността, идентифицирани в процеса

Имайки предвид, че съхранението на ОЯГ в басейни за отработило гориво/БОК/ на блокове 3 и 4 ще приключи до средата на 2012 г.?, не са предложени конкретни мерки за подобряване устойчивостта за тези съоръжения.

7. Затвърждава се порока, посочен в т. 2 от нашето Становище– щом трябва преоценка на програмата, за какво “първенство” на АЕЦ “Козлодуй” се афишира чрез медиите, в заблуда и вреда на гражданите?

2.1.2.5 Мерки (включително последващи изследвания) вече решени или изпълнени от

операторите и/ или изискани от регулатора

Някои допълнителни мерки, които предстоят да бъдат взети или решени, са посочени в националния доклад. В допълнение бе представена “Програма за изпълнение на препоръките след стрес-тестовете, проведени за ядрените съоръжения в АЕЦ „Козлодуй”, по време на посещението в страната. АЯР трябва да разгледа възможността за преоценка на програмата…

8. Отново рецензиантите отхвърлят оценката за сеизмичния риск в Националния доклад.

2.1.3 Изводи и препоръки от партньорската проверка, специфични за тази област

…необходимостта от преоценка на сеизмичният риск на площадката.

9. Кой е виновен за неизпълненото и до днес, записано още в доклада по ОВОС на АЕЦ “Козлодуй” от 1999 г., изискване за изграждане на ефективна дренажна система?

2.2.1.2 /стр. 10/  Определяне на проектно наводнение

Поради постоянно високото ниво на подпочвените води, в голяма площ от низината около площадката на АЕЦ „Козлодуй”, е необходима дренажна система за централата. Основната система за дрениране обединява отходните и дъждовните води, а също така включва и водата, идваща от местните склонове.

10. Рецензиантите не са се съгласили с твърдение от Националния доклад за речния канал.

Националният доклад твърди, че потенциалната нестабилност на речния канал, поради ерозия или утаяване, не се счита за проблем на безопасността, поради резервираността на поглътителя.

11. Рецензиантите не са се съгласили с некоректния анализ на максималното водно ниво.

2.2.1.3 /стр. 11/  Основни изисквания, прилагани в тази специфична област

Анализът за централата е извършен при максимално водно ниво от 32,93 метра, без информация за неопределеностите.

12. Рецензиантите са отбелязали пропуски в Националния доклад за риска от наводнения.

… в някои сгради, където най-ниската кота на дъждовна вода или вътрешната канализация е под 32,93 м, е възможно проникване на вода отвън. Може да бъде загубена някоя функция, защото някои места могат да бъдат залети от вода, идваща от канализационните колектори (загуба на алтернативна подпитка за бризгални басейни за блокове 5 и 6, алтернативно охлаждане на отработено гориво чрез ПГ, при гориво в реактора на блокове 3 и 4). АЯР трябва да продължи да разглежда чувствителността на оборудването към наводнения, по-специално, по отношение чувствителността на изпълнителните механизми, електрическите устройства и КИП и А системи към прекомерна влажност. Трябва да се приложи консервативен подход, когато в наводнено място може да бъде загубено оборудване, свързано с безопасността. Планирано е модифициране на дренажната и канализационната системи. Докладът не включва информация за инсталирането на допълнителни бариери (прегради), или затварянето с водонепропускливи саваци в очакване на наводнения, нито за редовни проверки на дренажния канал, но този въпрос е включен в одобрения план за действие.

13. Определеното в Националния доклад максимално водно ниво от 32,93 метра не е вярно.

2.2.1 /стр. 12/ Основни технически данни за изисквания, оценка на безопасността и регулаторен надзор (детерминистичен подход, вероятностен анализ на безопасността – ВАБ, обратна връзка по експлоатационен опит)

Операторът е извършил обход на площадката, за верифициране на проекта спрямо наводнения. Както бе посочено по време на посещението в страната, редовните обходи също включват проверки за наводнения. Наредбата определя вероятностните цели, по отношение на възможния максимален отток от течащи води, в съчетание с някои външни събития. Актуализираните данни са генерирали увеличение на максималното водно ниво, което трябва да се има предвид.

14. Непълно съответствие на Националния доклад с международните стандарти за наводнение.

2.2.1.6 Заключения относно адекватността на проектните основи

Подходът за определяне на изискванията за наводнение е до голяма степен в съответствие с международните стандарти.

15. Подходът за оценка на нивото на потенциално наводнение не е идентичен със спецификацията на ENSREG. Защо не са оценени косвени въздействия от земетресения – например наводнения от спукани водопроводи?

2.2.2 /стр. 13/ Оценка устойчивостта на централата над проектните основи

2.2.2.1 Използван подход при оценка на запасите по безопасност

Нивото на потенциално наводнение е оценено въз основа на вероятностен подход с честоти от 10-4 до 10-7 за година. Този подход не е изцяло идентичен със спецификацията на Европейската група на регулаторите на ядрената безопасност/ENSREG/.

16. Налагането на нови мерки, с нови големи суми за плащане, доказва лошото състояние на централата, въпреки публичните лъжовни декларации на шефовете й.

2.2.2.4 Възможни мерки за повишаване на устойчивостта

Националният доклад набелязва технически изменения за по-нататъшни подобрения. Най-важните са:

- Разработване на мерки за предотвратяване навлизането на вода в дренажната мрежа на централата, в случай на наводняване на низината.

- Разработване на аварийна процедура за действия на персонала, в случай на скъсване на стена от хидровъзли (Железни врата 1 и 2).

- Модернизиране на дренажната и канализационната системи, в съответствие с планирания проект за реконструкция на системата от програмата за модернизация на 5 и 6 Блок на АЕЦ „Козлодуй“.

- Проучване на възможностите за защита на оборудването на БПС 2 и 3 от външно наводнение с максимално ниво на водата, равно на 32.93 m.

17. През декември 2011 г., МААЕ публикува нов наръчник с регулативни критерии за опасностите от екстремни атмосферни условия. Рецензиантите препоръчват да бъда направена оценка на метеорологичните опасности в съответствие с новия наръчник на МААЕ.

2.3.1.7 /стр. 15/  Съответствие на централата(ите) с настоящите изисквания за проектните основи

Поради липсата на регулаторни критерии относно екстремните метеорологични условия или комбинации от опасности, в Доклада не е описана адекватността на проектните основи спрямо наредбите.

2.3.3 / стр. 16/ Специфични за тази област заключения и препоръки от партньорската проверка

Трябва да се разгледа комбинация от екстремни метеорологични условия. В тази връзка, АЯР поиска от централата да извърши консолидирана проверка на екстремните метеорологични опасности, в съответствие с ръководството на МААЕ и да разработи план за мониторинг на предвидените подобрения.

18. Отрицателна е оценката на българския регулаторен орган АЯР относно направеното досега от централата за реакция при загуба на електрозахранване и на краен поглътител.

3.2 Оценка устойчивостта на централите

3.2.5 /стр. 24/ Мерки (включително допълнителни изследвания), за които вече е взето решение или са в изпълнение от оператора и/или се нуждаят от последваща проверка от регулиращия орган

АЯР смята за необходимо да бъдат взети допълнително под внимание следните проектни решения, за предприемане на мерки по отношение на слабите страни в централата:

- Захранване от МДГ на системи, които осигуряват отвеждане на топлината от контура на топлоносителя на реакторите или допълването му, в студено състояние, с разуплътнен първи контур;

- Захранване електродвигателите на клапаните, на свързващите тръбопроводи на хидроакумулаторите, от акумулаторните батерии, за осигуряване на възможност за подхранване на първи контур, в студено състояние на блока и отказ на авариен ДГ;

- Захранване от допълнителния или мобилния ДГ на системи, които осигуряват топлоотвеждане или подхранване на БОК на блокове 5 и 6.

19. Защо не е завършена оценката от АЯР за централата при тежки аварии?

4.1 Описание на настоящата ситуация на блоковете в страната

/стр. 26/ … регулиращият орган-АЯР очаква, че програмата за текуща и последваща модернизация ще окаже значително въздействие, по отношение на вероятностите за отказ на хермозоната и изхвърляния; това остава да бъде видяно, когато са налични новите резултати.

20. Не става ясно дали резензиантите-партньори визират и работата на АЕЦ “Козлодуй” без Техническа обосновка на безопасността/ТОБ/, защото неодобряването на този документ е заявено официално в доклада от 30.07.2008 г. на Председателя на АЯР до министъра на икономиката и енергетиката. Няма отговор и до днес как 5 и 6 блокове работят от 2004 г., след началото на подмяната на ядреното гориво, без този основен документ за ядрената безопасност във всяка ядрена централа.

4.1.4 /стр. 27/ Периодични прегледи на безопасността (редовни и/или наскоро проведени)

В Националния доклад на България е заявено, че последният периодичен преглед на безопасността за блокове 5 и 6 е извършен през 2008 г. и че, на базата на резултатите от него, лицензиантът е разработил програма за подобряване на ядрената безопасност и радиационна защита, дългосрочните мерки на която все още са в процес на реализация.

21. Защо оценката на опасните изхвърляния в атмосферата на радиоактивни замърсявания не са проверени от рецензиантите? Защо по Конвенцията за ядрена безопасност, след 2005 г. до днес, Националните доклади на България вече не се публикуват от МААЕ на тяхната официална страница, за разлика от останалите ядрени държави? И защо няма официален анализ и обществено обсъждане, организирано от АЯР, по изнесените публично от нас данни за ‘първенството’ на АЕЦ “Козлодуй” относно изхвърлянията в атмосферата от вентилационните комини – най-големи спрямо всички други АЕЦ в Европа нормализирани емисии от радиоактивни аерозоли, радиоактивни газове и Йод-131 ? Защо не е включен в анализите инцидентът от 26.04.2011 г., когато при рутинна операция в Пети блок, в активната зона е изпуснато неконтролирано изтичане на радиоактивен газ Ксенон-133, при което няколко души от персонала са били облъчени – причината вероятно е дефект в касета от новото гориво, за което посочихме, че все още няма одобрен от АЯР документ ТОБ?

4.1.5 Съответствие на блоковете с текущите изисквания (национални изисквания, референтни нива на WENRA)

Съгласно резултатите от вероятностен анализ на безопасността – ВАБ (както е споменато по-горе, въз основа на състоянието на централата от 2001 г.), националните изисквания за честота на увреждане на активната зона и честота на големи изхвърляния се изпълнява за блокове 5 и 6. Оттогава се изпълнява модернизация, която все още е в процес на реализация. Прилагането на референтните нива на WENRA не би могло да бъде детайлно проверено в рамките на обема на тази проверка. Съгласно неотдавнашна публикация на WENRA-RHWG [Развитие по отношение хармонизирането на безопасността на съществуващите реактори в страните на WENRA, януари 2011г], процесът на изпълнение е установен в България. Все пак,  Националният доклад на България отбелязва, че поради обема и сложността на някои мерки, тяхното изпълнение все още не е било завършено до края на 2010 г.

22. Защо РУТА не обхващат рисковете в басейните за отлежаване на касети?

4.2 Оценка устойчивостта на блоковете

/стр. 29/ Въпреки това, се оказва недостатъчно, че ръководствата за управление на тежки аварии /РУТА/ не покриват изцяло режимите на спряно състояние, и не обхващат изходните събития, инициирани в или оказващи влияние на басейните за отлежаване на касети.

23. Относно рисковете от водород(водещ до възпламеняване), проверяващият екип отхвърля в Националния доклад възприетото решение в АЕЦ “Козлодуй”.

Поддържане целостта на хермозоната

/стр. 30/ За управление на рисковете от водород са инсталирани пасивни автокаталитични рекомбинатори (ПАР). Първоначално те са проектирани за овладяване на проектни аварии. Според Националният доклад на България, (допълнителен) анализ е показал, че техният капацитет е достатъчен и за управление на водорода от вътрешно корпусната фаза на тежка авария. … Въпреки че бе показано, че за определени аварийни сценарии, (броят на) съществуващите рекомбинатори могат да се справят и с тежки аварии, по мнение на проверяващият екип, такова решение не може да гарантира достатъчно надеждна мярка, за целия обхват от потенциални аварийни сценарии. Допълнителните, пасивни автокаталитични рекомбинатори, също така трябва да обхванат и други взривоопасни газове (по-конкретно въглероден окис), получени от взаимодействието на стопилката с бетона.

24. Значим порок в Националния доклад е слабият анализ на изхвърлянията на радиация в атмосферата, като се оценява радиационния ефект само до близките заобикалящи сгради.

Изходът на вентилацията е на голяма височина (газоотвеждащ комин) поради което радиационните ефекти върху заобикалящите сгради са ограничени.

25. Силно смущаваща е истината, че блокове 5&6 нямат система за контрол на парата и кислорода в рамките на хермозоната.

По отношение на контролно-измервателни прибори и автоматика (КИП &А), блокове 5&6 нямат система за контрол на парата и кислорода в рамките на хермозоната, но се планира да се инсталира такава система.

26. Необясним е фактът, че вентилационните филтри за изхвърлянето на радиация не са били обект на партньорската проверка.

/стр. 31/ Заключение за хардуерните средства

Инсталирането на система за филтърна вентилация е една добра практика за ВВЕР -1000, модел В 320. Подробна оценка за ефективността и надеждността на споменатите средства не бе обект на партньорската проверка.

27. Силно смущаващ е фактът, че основен елемент от аварията във Фукушима няма разглеждане в Националния доклад на България.

Въпросът с изливането на стопилката през фундаментната плоча все още е открит; анализите са в процес на изпълнение и решение за приемлива стратегия трябва да бъде взето в бъдеще. Оценка на сеизмичните въздействия върху неквалифицирано оборудване, което е приложимо за смекчаване на тежки аварии, е сред бъдещите планирани действия.

Анализи за обосновка на проектните характеристики, споменати по-горе, се споменават често в доклада. Преглед и одобрение на тези проектни характеристики, рутинни инспекции от Оператора или Регулиращият орган, не бяха подробно изложени в Националния доклад на България.

28. Силно смущаващ е фактът, че липсва оценка за водорода(предизвикващ възпламеняване) при тежка авария в БОК.

4.2.1.4 Управление на аварии за събития в басейните за отлежаване на касети

На площадката на АЕЦ ”Козлодуй”, отработилото гориво се съхранява в басейните на блокове 3 и 4 (където няма гориво в реактора), басейните на работещите блокове 5 и 6 и в отделно хранилище за съхраняване на гориво (ХОГ, басейнов тип). Допълнително, има сухо хранилище за съхраняване на гориво (контейнерно съхранение), което е в процес на въвеждане в експлоатация и все още в него няма гориво. Няма мерки за управление на водорода, който потенциално би се получил в басейните на блокове 3 и 4. Това се счита за достатъчно, с оглед дългото време на остатъчно енергоотделяне на отработилото гориво, съхранявано там. За блокове 5 и 6, БОК се намира в хермозоната. Генерирането на водород от БОК ще бъде поето от водородни рекомбинатори, след инсталирането на планираните, допълнителни рекомбинатори. Досега не са направени специални пресмятания по отношение на водорода, получен в случай на тежка авария в БОК.

29. Отново отбелязан проблем при новото гориво(без ТОБ, одобрен от АЯР) – рецензиантите настояват за анализ на радиоактивните изхвърляния от БОК.

/стр. 32/ Националният доклад на България не анализира потенциалните разлики между изхвърлянията от басейните за отлежаване на касети (БОК) и от активната зона на реактора (например, количествата и разпределението на радионуклиди, изхвърлени в хермозоната, последствията за радиационните нива в сградата и нейните околности). Този въпрос бе разгледан по време на посещението в страната; в този аспект, централата потвърди план да извърши допълнителен анализ на БОК, като част от анализ за използване на ново гориво.

30. Рецензиантите не са съгласни с липсата на оценка на едновременни аварии на 5 и 6 блока, както и в случай на комбиниране на надпроектно земетресение заедно с наводнение.

4.2.1.5 Оценка на факторите, които могат да затруднят управлението на аварии и възможността за управление на тежки аварии на двата блока едновременно

По отношение затрудняване, изпълнението на дейностите на площадката, поради високи локални дозови натоварвания и др., няма конкретно планирани мерки, тъй като се счита, че не е възможно да се предвидят в детайли възможните ситуации.

…в случай на комбиниране на надпроектно земетресение и наводнение, не е дадено подробно обяснение.

Изискванията за експлоатиращата организация, да отчете изрично събития на няколко блока, както и загуба на инфраструктура, при управление на тежки аварии, не са разгледани достатъчно в Националния доклад на България. Въпреки, че по време на посещението в страната бе обяснено, че всички съответстващи мерки се планират отделно за всеки блок, въпросът се нуждае от по-нататъшно разглеждане, докато се разработи и внедри подробна програма за смекчаване на тежки аварии.

31. Сериозни пропуски са акцентирали рецензентите и в края на своя доклад.

4.2.2 Запаси, прагови ефекти и области за подобрение

4.2.2.2 /стр. 34/  Слаби страни, пропуски (области за подобрение)

– Да се разгледа смекчаване на риска, свързан с водорода, и предотвратяване стопяването на фундамента на хермозоната.

– Да се изследват принципни решения за управлението на течни изхвърляния, в случай на тежка авария.

– Ефективността на ръководствата за управление на тежки аварии /РУТА/, с наличните в момента хардуерни средства, за смекчаване на последствията от тежки аварии, трябва да бъдат допълнително оценени

- Последствията върху управлението на тежки аварии от евентуални поражения за националната инфраструктура, в резултат на земетресения, трябва да бъдат проучени по-детайлно.

– Въпреки, че едновременни аварии със стопяване на АЗ/повреда на горивото в различни блокове/реактори на площадката са разгледани, те трябва да се преразгледат по време на, или след взимане на решения за пълен списък с мерки, за смекчаване на последствията от тежки аварии.

- Все още не са разработени РУТА, напълно покриващи състоянията на спрян реактор, включително тези с отворен реактор.

–   Авариите в басейните за отлежаване на касети (БОК) не са анализирани детайлно; понастоящем липсват РУТА за БОК, но тяхното разработване е предвидено, в неотдавна приетата програма за подобрение.

4.2.3 Евентуални мерки за повишаване на устойчивостта

4.2.3.1 Подобрения на блоковете след първоначалния проект

В Националния доклад са предоставени актуални общи сведения за блоковете. Няма конкретни данни за подобренията, изпълнени преди програмата за модернизация, стартирала през 1999 г.; партньорската проверка прие, че тези подобрения са включени в предоставения общ преглед. Програма за модернизация, свързана с управлението на аварии, е реализирана на блокове 5 и 6 в периода 1999 – 2008 г.

4.3 /стр. 36/ Заключения от партньорската проверка и препоръки в областта

Важен въпрос, във връзка с управлението на тежки аварии, е в какви условия прилагането на различните мерки за управление на тежки аварии е изпълнимо, напр. при евентуална липса на някои хардуерни средства за смекчаване на последствията от тежки аварии. Обхватът на партньорската проверка не позволи систематичен преглед в това отношение. Не стана ясно до каква степен е извършена систематизирана оценка по тези въпроси, досега в България.

Следните препоръчани дейности, също трябва да бъдат включени:

- Въпросът за управлението на голям обем течни изхвърляния при тежка авария трябва да бъде допълнително проучен – трябва да се оцени дали наличните мерки са достатъчни.

- Приоритет трябва да се даде на оценките и анализите за смекчаване на риска, свързан с

водорода, и предотвратяване стопяването на фундамента.

-  Последствията върху управлението на тежки аварии, от евентуални поражения за националната инфраструктура, в резултат на земетресения, трябва да бъдат допълнително проучени.

- Едновременните аварии със стопяване на АЗ/повреда на горивото в различни блокове/реактори на площадката трябва да бъдат допълнително проучени и оценени по отношение на взаимодействията и произтичащите изисквания към управлението на тежки аварии.

- Трябва да бъдат разработени ръководствата за управление на тежки аварии – РУТА, напълно покриващи състоянията на спрян реактор, включително тези с разуплътнен реактор.

- Авариите в басейните за отлежаване на касети – БОК, трябва да бъдат подробно анализирани.

32. В заключение на нашето Становище ние заявяваме гражданския ни протест: Докога ядрената енергетика ще се ползва от изключителното си право да не гарантира здравето на хората и опазването на околната среда, след като на стр. 158 от Националния доклад на България, този път с опит за завоалиране с използване на математически термини, неясни за широката публика, заявява безхаберието си за недопускане изтичане на радиация(която дума обаче не смее да спомене в прав текст) – “предотвратяване на сериозните детерминистични ефекти и намаляване на риска от стохастични ефекти до разумно достижим минимум”? (Принцип АЛАРА).

Водими от горните забелязани от нас пороци на обсъжданите документи, предлагаме да не се приеме за меродавен този Национален доклад на България, който не дава правилна оценка за риска и да се назначи екип от независими оценители – нямащи трудови и граждански договори с ядрената централа,  за изготвяне на нова оценка на ядрената безопасност на АЕЦ “Козлодуй”, с участието в този екип и на експерти, посочени от нас.

С уважение:

Инженер-математик Петър Пенчев