Стенопис от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания). Храмът е изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан е от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фото: Николай Трейман
На днешния ден Българската православната църква чества Светите Седмочисленици. Това е събирателно название за светците, почитани като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са св. Кирил, св. Методий и техните преки ученици св. св. Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. Църквата не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е смятан също за пряк ученик на св. Методий. На днешния ден се почита и успението на св. Климент Охридски.
На Горазд не е призната архиепископската титла като приемник на Методий във Великоморавия. Книжовното дело на глаголица там е унищожено и богослуженията се провеждат на латински. Някои от учениците на светите братя, начело с Климент, Наум и Ангеларий, побягват към България и Белград, да търсят спасение и подкрепа.
През 886 г. кан Борис, след покръстването- княз Михаил, посреща книжовниците и им дава насърчение и подкрепа, превръщайки тяхното дело в държавно. По негова заповед са създадени две главни просветни средища – с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина, и за нейното разпространение – а също и за подготовка на свещенослужители. Наум оглавява едната школа в Плиска, а Климент е изпратен в югозападните български земи с център Охрид, където ръководи другата школа, и дори местните административни и военни власти са му били подчинени. Житието на св. Климент разказва, че за седем години той лично обучил над 3500 свещеници и учители.
След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената в българските школи църковна книжнина налага старобългарския език като официален църковнослужебен език от Адриатика до Далечния Изток.
