Написването на този текст е провокирано от опасността изборите винаги да бъдат провеждани по недомислен изборен закон и правилник. При псевдодемокрацията избори се печелят с популизъм, а се губят с лобистка политика. Информацията е адресирана до организатори на граждански протести, почтените политици и всеки гражданин, който мечтае да живее в нормална държава.
Искането за свободни и честни избори, тиражирано от медиите до втръсване, е неразбираемо, без познаване адекватния смисъл на термините: свобода, забрана, право, задължение, привилегия, дискриминация, зад които се крият размити понятия. Правилно мислене с размити понятия се получава размита логика- логиката на правенето на цветове, на лекарства, на дози, на оценки, категоризации по признак, а не с познатата двузначна логика. При размитите понятия, притежаването на дадено качество се определя с число между 0 и 1, а не с 0 или 1. Изчислява се надеждност на притежаването на качество, която при физическите качества, се изчислява от статистиката на неговото измерване, а при психическите качества се изчислява от статистиката на неговото оценяване, и то чрез процедурата “Експертно интуитивно оценяване с автоматично отпадане на некомпетентните оценители”, при която такива оценители се бракуват, подобно на повредени измерителни уреди.
Съдии и съдебни заседатели, допускат груба процедурна грешка, когато определят невинността или виновността на заподозрян, чрез гласуване с “да”-”не” и “особено мнение”, която води до голям процент несправедливи присъди, налага ползване на обърканото твърдение “Заподозреният е невинен до доказване на противното”, вместо ясното твърдение – “Заподозреният е с недоказана невинност”.
Пълните граждански или служебни свободи автоматично водят до разпад на обществата – анархия. Недопускането на анархия изисква дефиниране на съответни забрани за всеки вид свобода. Правата са остатъци от свободите, след ограничаването им с адекватни забрани. Всички права се комплектуват със съответни задължения. Правото на родителство се дава с поемане на задълженията за издръжка и възпитаване на създадените деца. Основателните привилегии са допълнителни права, давани на граждани, без които те не могат да имат нормален живот, и на служители, без които те не могат да изпълняват нормално служебните си функции. Даването на лобирани и недомислени привилегии, вреди на обществото и на самите привилегировани. Такава е привилегията, давана на заподозрените – “Имаш право да мълчиш, ако това което кажеш, ще се използва против теб”, защото тя узаконява разиграването на следователи и съдии от рецидивистите и недобросъвестните адвокати. Привилегията на осъдените – не плащане разноските по следенето, залавянията, следствието, арестите, охраната, отнема на правосъдието ефикасно икономическо средство за лечение на социалното заболяване рецидивизъм и неоснователно товари бюджета с издръжка на борбата с престъпността. Правото за ползване на терен (земя) е свещено, но свободата за разпореждане с терени е неоснователна привилегия, противоречаща на принципа – земята е общонародна собственост. Объркаността на понятието частна собственост на земя, формира престъпното съсловие на търговците на земи, а при отчуждаване на земи поставя държавата или общината в парадоксалната позиция – да изкупуват нещо, което по принцип им принадлежи,
Дискриминациите са неоснователно отнети права или основателни привилегии. Неравноправието е основен вид дискриминация
Свободата на самоинформиране основателно се ограничава от забраната за узнаване на тайни – информации, с които може да се злоупотреби, но при изпълнение на много служебни дейности – лечение, възпитание, разследване и пр. тази забраната блокира изпълнението им. Проблемът се решава с даване привилегия на служебни лица за достъп до определени тайни, комплектувана със задължение за опазване на узнатото.
Манипулирането, осъществявано чрез ходатайства, подкупи, клевети, лъжи, премълчаване на информация, едностранно информиране, е обществено вредна дейност, посегателство, насочено към формиране на поведение, изгодно за едни и вредно за други граждани или социални групи. Свободата на информиране, ограничена от забрана за манипулиране на информираните, определя правото на информиране; особена чувствителност към “свободата на словото” проявяват журналистите, мотивирайки се с блокиране на дейността им.
Държавниците като цяло търпят неадекватното представяне в конституциите на понятията свободи, забрани, права, задължения, привилегии и дискриминации, въпреки че то е главната пречка пред хармонизирането на интересите на социалните групи, чрез законодателство и решения на конституционния съд, и принуждава гражданите да водят примитивни борби – протести, контрапротести, неподчинения и пр. за защита на свои интереси, не винаги неоснователни.
Степента на политическа развитост на държава се определя от качеството на законите: за пенсиите, за заплатите, за цените и за изборите.
Депутатите периодично правят напъни за решаване проблемите на изборите, но не могат да направят оптимален изборен закон и правилник, осигуряващи на кандидатите за избор равнопоставеност при конкурирането, а на избирателите – правата на неманипулативно информиране, свободен избор, тайна на вота, удобна и евтина изборна технология.
Конституционният съд не осъзнава, че избори, провеждани по закон, неприет с референдум от избирателите, са нелегитимни, че неинкриминирането на всички видове манипулиране на избирателите пречи на народа да овластява само компетентни, прозорливи и почтени политици. Съвременните политици не осъзнават, че оптимален изборен закон и правилник, наложен от ООН на нейните държави членки, е ефикасното миротворящо средство, а не скъпоструващите мисии. Оптималният изборен закон праща в историята бунтовете, революциите, гражданските войни и пр.
Оптималният изборен закон е съставен от процедурите :
– Издирването на всички избиратели и изработване на достоверни избирателни списъци решава проблемите за фантомите и неправилно отнетите избирателни права.
– Информирането на избирателите от държавата чрез стандартни покани за избори – делови оферти, съдържащи предизборните обещания на кандидатите, включени в листите, техните имена и шестобалните им оценки за пригодност, получени при тяхното издигане, решава проблемите за равнопоставеността на електоралния пазар на партиите и кандидатите и за избягването на предизборно информационно манипулиране на избирателите. Икономисват се на данъкоплатците дотациите, давани на партиите, прахосвани за листовки, плакати, клипове, хонорари на певци и др.
Месец преди изборите всеки избирател получава по пощата комплект от офертите на участвуващите в избора и празен плик с адреса на неговата секция. Част от всяка оферта е бюлетината, която избирателят изрязва, поставя в плика и го запечатва. Тази процедура решава проблемите: за превръщане на изборите в делова дейност, за спокойното изучаване на всички предизборни обещания, за повишаване политическата култура на избирателите, за недействителните бюлетини, за купуването на гласове.
– Провеждането на изборите става в СИК, комплектувани от трима чиновници, и компютър за изработване на протоколите. Секциите, групирани в избирателни пунктове, са комплектувани с чиновници на РИК за приемане на място на протоколи и бюлетини. Избирателят или упълномощеният идват в секцията. Чиновниците проверяват има ли го в избирателния списък, той пуска плика си в прозрачна урна, разписва се в списъка, чиновникът изказва благодарност. Тази процедура решава проблемите за комфорт на гласуването, стреса при търсене на бюлетина или маркиране в интегрална бюлетина в условията на тъмна стаичка.
В секцията имат право да присъстват по време на изборите и след отваряне на урната само упълномощени застъпници или журналисти.
· След приключване на изборите, под зоркото наблюдение на застъпниците, членовете на СИК изсипват урната, преброяват пликовете, отварят ги с отрязване, регистрират празните пликове и недействителните бюлетини, преброяват действителните, разпределят ги по партии или кандидати и обявяват получените резултати. При липса на грешки, внасят данните в компютъра, който прави проверки на контролните суми. Разпечатват протокол, членовете на СИК го подписват и поканват присъстващите застъпници да го подпишат, с което те декларират, че не са забелязали нарушения.
Само членове на СИК, заедно с бюлетините, пликовете и протокола отиват в пунктовата приемна комисия на РИК. При проблеми протоколите и бюлетините се връщат в секцията за повторно броене. Ако няма проблеми, комисията приема протоколите, пликовете и бюлетините, прави компютърни разпечатки на протоколите за членовете на СИК и за всички застъпници. С това изборът в секцията приключва.
Дискетите с резултатите от изборите в отделните избирателни пунктове се носят в РИК, където се обобщават по избирателни райони, а дискетите с данни от РИК се носят за обобщаване, в съставена от чиновници ЦИК.
Тези процедури правят практически невъзможно манипулирането на изборна дейност и дават окончателни резултати до 6 часа след прекратяване на изборите.
– Политиците, немислещи размито, не осъзнават, че поставянето на процентна “изборна бариера” е неоснователно отнемане правото на гражданите да бъдат избирани. Това дискриминиране се премахва при “купуване” на депутатските места с цена на мандата (изборна бариера), равна на броя на всички действителни бюлетини, делен на броя на мандатите. Адекватната процедура за разпределение на мандатите, прави “преливане” на “излишъците” от гласове, спечелени от партия или независим кандидат, в избирателните райони, където те не им достигат, а не ги подарява на големите партии – монополистите на електоралния пазар. Вратите на парламента и на общинските съвети се отварят за малките партии и истински независимите кандидати.
Неприемането от парламентите или забавянето на внедряването на оптималната изборна технология водят до пропуснати огромни социални и икономически ползи, и дава основание на гражданските общества да съдят своите законодатели.
Венелин Чалъков
