Илия Вълков*, в. „Култура“
.
Някой спомня ли си вече какво стана на 13 юни 2012 г.? Българите помнят две седмици. Това не е от глупост, напротив. Те са с кратка памет, защото така ги е научила средата – не могат да смогнат на темпото й. Тук една криза следва друга и това натрупване уморява, притъпява, създава апатични хора. У нас една криза лекува друга. Звучи конспиративно, но се оказва прагматично за всяка власт. Чудото, което минава за три дни, бързо измества една обществена тема, сила и енергия, която е тръгнала да се развива и да помита устоите на елита. Представете си как, с устрема на пироман, някой, комуто е изгодно, решава да премести огнището на пожара от едно място на друго и така да укроти опърничавото гражданство.
Та, на 13 юни Народното събрание прие промени в Закона за горите. Сряда, 19 часа, карето на Орлов мост беше затворено от разгневени граждани, които се опълчиха не само срещу лобистките текстове, но и срещу притъпената социална чувствителност на властта. И си заслужиха в следващите дни да бъдат наричани с всякакви имена – еко-, нарко-, апати-, алко-, всеки да ги допълни сам. Имаше протести и контрапротести. Социалните мрежи жужаха като съборен кошер. Властта преговаряше с протестиращите.
Орлов мост отново разпери крилата на промяната от онези години на зората на българската демокрация (не, че ни е огряло). И така до първи юли, неделя, 14 часа. Тогава се получава първият сигнал за пожар във Витоша, планината, която отново припомни романтичния рефрен „хубава си, моя горо“. Бистришкото бранище пламна така, както пламна Орлов мост, със същото социално напрежение. Короядният бръмбар и повалени дървета тлеят четири дни. И същите тези, която бяха наричани с какви ли не имена от рупорите на властта, хукнаха да спасяват Витоша.
А през това време отговорните лица се оправдават с трудния терен, липсата на вода, липсата на техника. Мотаене четири дни. Държава, в която управляват възпитаници на милиционерска школа, ме принуждава да участвам във все повече конспиративни конструкции. Малко факти от изминалите дни.
Властта не иска да овладее пламъците в Бистришкото бранище, защото е биосфререн резерват, който подлежи на специален режим и огнеборците нямат право да секат дървета. Това убеждение у земеделския министър Мирослав Найденов разраства огнищата на пожара близо четири пъти. Три дни властта не иска да прочете чл. 17, ал.1, т. 5 от Закона за защитените територии: „в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“.
И докато управляващите умуват, десетки доброволци плъзнаха по билата на Бистришкото бранище да гасят пожарите. Страната, в която ни управлява генерал-лейтенант, инженер, доктор с научен труд „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“, специалист по гасенето на пожари, не може да овладее огнището на Витоша четири дни.
За сметка на това, властта се изказа:
– Мирослав Найденов за еколозите: „Вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат. Сега оттук отивам, свалям костюма и отивам там. Питайте (към медиите) природозащитниците къде отиват“.
– Бойко Борисов за доброволците: „Не заради това, че толкова е ценен трудът им, тъй като имаме прекрасни пожарникари, които са с огромен опит, не само в България, а и в Израел, и в Русия, а заради това, че те са съпричастни и толкова много хора искат да помогнат в погасяването на пожара“.
Говореното настрана. Пожарът се разрасна и заради липсата на техника, която да се справи с него. Първо се оказа, че двата ни хеликоптера, които не можеха да се движат в зимни условия около бедствието в с. Бисер, сега нямат нужното оборудване за гасене на пожари. Реши се да се наеме частен хеликоптер. Първо поискахме, а след това се отказахме от израелски самолет. Военните изпратиха хибрид между танк и пожарна! Горе в планината доброволци съобщиха, че нарочно са мотани да не участват в потушаването на огнищата.
Всичко това звучи като хроника на абсурда. Все по-убедително изглежда, че мотаенето, бавенето на гасенето на пожара на Бистришкото бранище има за цел да убие устрема на същите тези, които протестираха на Орлов мост. Тук няма значение дали огънят е запален умишлено или не. Важен е процесът на овладяването му. Всичко друго са нови димки: „Пожарът не е случаен. Следствените органи и полицията да направят своето разследване.” (Йорданка Фандъкова, кмет на София).
И още за организацията по потушаването на огъня: „Със сигурност има грешки, в критични ситуации винаги се допускат грешки” (Фандъкова). Да, властта може и да е допуснала грешки в борбата със стихията, но и направи опит да овладее надигащото се гражданско неспокойствие. Това, което се случи, е, че главнята на социалното недоволство, която лумна в краката на властта, беше изритана на билото на планината. Най-активните от протестиращите станаха опълченците на Витоша и влязоха в отбрана.
Сценаристите, обаче, не осъзнават, че това е с бумерангов ефект. Енергията на протеста вече е презаредена от други две победи. Европарламентът не прие спорното търговско споразумение АСТА. Морската градина във Варна беше спасена. Кризата може и да сплотява. Същите тези хора, които се събраха да бранят гората, се мобилизираха още повече. Заздравиха приятелството си, защото рамо до рамо правеха просеки в Бистришкото бранище. Социалните мрежи ги аплодираха, някои дори събираха сандвичи и вода, които да бъдат пратени за героите на Витоша. Последното звучи като епопея. Дали и тя ще се забрави?
––––––––––––––––––
* Илия Вълков е завършил “Връзки с обществеността” в Софийския университет, а след това защитава магистърска теза по социология в Алма Матер. В момента е докторант по комуникация при криза при проф. Тодор Петев. Работил за в. „Дневник” и Дарик радио. Занимава се с публични комуникации и академични изследвания. Участник в протестите на Орлов мост.
