Интервю на Светла Василева*
– Господин Рот, през 2008 г. излезе от печат книгата ви “Новите български демони”. Представихте я в България. Вашите “герои”, чиито истории разказвате, днес са все така недосегаеми. Групировката ТИМ е “нормално предприятие” по думи на премиера Борисов. Васил Божков и Младен Михалев – Маджо отсъстват от публичното пространство и никой не се интересува от тях. Валентин Димитров (бивш директор на Топлофикация – София) е оправдан. Братя Галеви са на свобода и обявени за международно издирване. За четири години, от излизането на книгата ви в България досега – никаква промяна. Как ще коментирате това?
– Поне в първите дни от управлението на правителството на Бойко Борисов имаше многобройни акции за преследване на някои от криминалните босове. Проблемът е, че министърът на вътрешните работи Цветанов прави някакви опити, но попада под огромен натиск. С днешна дата изглежда, че нещата с главатарите на организираната престъпност са договорени, с онези, които са все още живи, защото съдебната власт няма волята да се бори или защото доказателствата, с които разполага, не са в състояние да ги подведат под отговорност и вкарат зад решетките. Една от причините със сигурност е, че техните криминални деяния днес вече са неразкриваеми, защото междувременно следите са заметени и сега те действат в полето на законността. Това съвсем не означава, че вече трябва да си сътрудничим с тях. Пример за подобна трансформация е групировката ТИМ. По отношение на нея поведението на българския премиер от самото начало е изключително сдържано. Той каза пред мен, че днес никакви техни престъпни сделки и машинации не могат да бъдат доказани. Има нещо сбъркано в това, тъй като дори и при правителството на Борисов тази групировката е обгрижвана от властта. Това е голям скандал преди всичко. Влиянието на ТИМ, особено във Варна, според независими неправителствени организации показва, че все още има дефицит на правна култура .
– До края на м. юли Европейската комисия ще обяви в Доклад дали страната е постигнала практически и измерими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Марко Арндт и Торстен Гайслер от фондация “Конрад Аденауер” очакват негативен доклад и продължаване на мониторинга. Защо се случва това, според Вас? Българската мафия ли е толкова добре организирана и непобедима, или прокуратурата, полицията и съдът са слаби? Или просто се води театрална битка с престъпността за пред Европа и българските граждани?
– Шега е, че българското правителство е постигнало измерими резултати в борбата срещу корупцията. Системата от корупция не се е променила изобщо. Корупцията е структурен проблем на българското общество, следователно на икономиката и на политиката. Поради това е наложително и необходимо по-нататъшно наблюдение, макар че не бива да възлагаме големи надежди. Корупцията и организираната престъпност в днешните времена на криза в Европа не са от такова значение в политическия дневен ред. Те са част от нашата обществена система. Това най-накрая трябва да разбере.
Българската мафия, онази от деветдесетте години, е победена, защото главните герои са или погребани в земята или са се преродили в днешните мастити бизнесмени. Последните използват успешно стратегии за изнудване на политиците, поставяйки ги в зависимост така, че почти всички от политическия елит, без значение към коя партия принадлежат, имат в една или друга степен, повече или по-малко, тъмно минало. Поради това за полицията и прокуратурата, в случай, че не са корумпирани, е трудно да направят нещо срещу тези структури. Освен всичко останало, липсва и политическа воля за изчистване на миналото.
В действителност, борбата срещу организираната престъпност, особено срещу икономическата организираната престъпност, е чист театър. Но това важи не само за България, то е установено във всички страни членки на ЕС. Гражданите, за съжаление, нямат никаква алтернатива. И затова те са отчаяни и избират дясно-популистки партии като в Унгария.
– Правителството на ПП ГЕРБ получи доверието на българските граждани през 2009 г. с обещания за победа над корупцията и организираната престъпност. В началото на 2011 г. публично достояние станаха записи на разговор между Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, в който премиерът настоява за прекратяване на започнала проверка срещу частната пивоварна “Леденика”. Какви ще са реакциите на гражданите, правоохранителните органи, политиците, медиите, ако подобно нещо се случи в Германия? В България имаме поговорка – всяко чудо за три дни. Този случай я потвърждава.
– Примерът, описан от вас, не е единичен случай. Аз си спомням за упреци срещу един бивш главен прокурор, който беше заподозрян, че е съпричастен на две поръчкови убийства. Това ми го потвърди и българският министър на вътрешните работи. Нищо не се случи. Какво ще кажете за бившия министър на вътрешните работи Петков? Към него също бяха отправени обвинения от Танов, че е замесен в криминални машинации. Това бе потвърдено от Танов дори пред съда. Какво се случи – нищо. В Германия най-малкото щеше да има досъдебно разследване и лицата биха имали твърде големи проблеми. Но в България изглежда върховенството на мафиотските структури е политически приемливо.
– След първите сто дни на правителството, Вие казвате в интервю, че натискът от страна на Запада ще бъде от значение за реална битка с организираната престъпност. Натискът го има. Няма обаче ефективно осъдени. Тук дори има анекдот за знаковите обвиняеми. На първа инстанция – виновни с осъдителна присъда. На втора инстанция – условна присъда. На трета инстанция – невинни. На четвърта (така тук е известен Европейският съд по правата на човека в Страсбург) осъждат държавата за несправедлив процес. Какво още трябва да се случи, според Вас?
– В тази връзка аз се чудя какво трябва да се промени. Докато българските граждани нямат истинска демократична алтернатива, докато престъпните дейности продължават да носят облаги, дотогава няма да се промени нищо. Проблемът е, че западните страни, които обичайно са витрина на демокрацията, също не са много по-добри сега. Единствената ми надежда е в независимите медии и в младото поколение, което вече излиза на улицата, да сложат край на престъпните призраци.
– Двама независими български журналисти са сезирали създадената през м. март тази година към Европейския парламент специална Комисия за разследване на организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) относно подозрения за криминалното минало на Бойко Борисов, разкрити в американски дипломатически доклади, публикувани на сайта Уикилийкс. Премиерът бяга от въпроси, засягащи миналото му. Вие знаете добре това. Как мислите, комисията CRIM ще проведе ли разследване или Европа ще си затвори очите в името на политическата целесъобразност?
– Възхищавам се на независими журналисти като Атанас Чобанов, които са направили всичко това публично достояние. В тази връзка Чобанов беше злонамерено оклеветен по начин, познат ни от времената на комунизма. Аз също съм информирал тук в Германия за тъмното минало на настоящия български премиер. За съжаление реакцията е само вдигане на рамене, според обстоятелствата. Няма какво друго да се очаква. Много се надявам Комисията (CRIM) да се занимава не само с италианската мафия, но и с представители на българската мафия и с миналото на Бойко Борисов. Но за това имам известни съмнения.
– Откакто България е член на Европейския съюз, за нас се говори като за най-бедната страна със зависими медии, корупция, подкупни политици, държава на мафията. Има ли “рецепта” за лечение на тези болести?
– Има. Гражданите трябва да излязат на барикадите. И едновременно с това масивно да подкрепят и насърчават демократичните политици, каквито за щастие има и в правителството на Бойко Борисов. Вие трябва да сте силни и непримирими, ако наистина искате да промените нещо.
–––––––––––––––––––––––-
* Интервюто е направено на 4 юли т.г.
