Б. Рачева, Дойче Веле*
Богатите са горе, бедните – долу. Едните живеят здравословно и изкарват луди пари, другите седят пред телевизора и занемаряват децата си. Така изглежда Америка днес. Упадъкът й е не толкова икономически, колкото морален.
Известните американски политолози Джоузеф Брамл** и Чарлс Мъри*** хвърлят поглед към проблемите в Америка и описват – от различен ъгъл – измеренията на необратимата разруха в американското общество. Две гледни точки и две нашумели книги за упадъка на днешна Америка:
Тезата, застъпена в новата книга на Чарлс Мъри „Coming Apart“, е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се превръща все повече в една разпокъсана, разединена страна. Горният етаж се заема от един елит, който проповядва морализъм, елит, който не пуши, не пие, поддържа се в добра физическа форма, всячески поощрява и глези децата си, работи много и печели огромни пари. Долният етаж е обитаван от бедните, които работят тежък физически труд, прекарват 35 часа седмично пред телевизора, страдат от затлъстяване и занемаряват децата си.
Проблемът на Америка, според Мъри, е не в самото разделение, не е и в наличието на елитна прослойка. Проблемът е по-скоро в това, че този елит нехае за това как живеят американците от долния етаж на обществото. В началото на 60-те години една луксозна вила струва двойно повече от нормалната къща, а най-скъпият „Кадилак“ – 47 хиляди долара, според днешния курс. Тогавашният работник не може да мечтае за вила и „Кадилак“, ала социалните различия все пак не са така катастрофално големи. Работникът все още може да изхранва със заплатата си семейство с две или три деца; заплатата на шефа му тогава е 20 пъти по-висока от неговата, ала не 400 пъти по-висока, както днес.
Разруха, отчуждение и самота
Днес социалните различия са астрономически, от известно, макар само относително социално равновесие няма и следа. Независимо от конюнктурата. Защото упадъкът на морала всъщност предшества икономическия упадък. Пълзящо подронване на ценностите е обхванало обществото, смята Мъри. Добродетелите на дедите – трудолюбие, честност, вяра, съпричастие и вярност към семейството сякаш изчезват, те са забравени.
Все повече деца отрастват без единия от родителите или без социални грижи; престъпността в определени региони шокиращо нараства, броят на безработните – също. Общностите все повече се разпадат, самотните стават все повече и все по-самотни, социалното отчуждение се засилва, все повече хора загърбват религията и традиционните религиозни добродетели; трудовият морал упада, повсеместно упадат и нравите.
Лекът, който Мъри предлага срещу това тревожно развитие, e The Great Awаkening: духовно-морален обрат, връщане към подронените и забравени ценности, към традиционните добродетели, крепили някога основите на американското общество. Само че дали и колко този нравствен призив за презареждане с ретро-ценности действително ще помогне на Америка да преодолее стихията на далеч не само моралния, далеч не само социалния си упадък?
Известният политолог Джоузеф Брамл разглежда проблемите на Америка в малко по-различна светлина. Разпарцаливен американски флаг тъжно виси на пилона – изображението на корицата вече подсказва какво е внушението на книгата, написана от Брамл. „Американският пациент“ – такова заглавие е избрал Джоузеф Брамл за своя анализ на отчайващото икономическо положение в страната. Америка е болна, нуждае се от спешна помощ; нещо повече: тя е застрашена от колапс, твърди авторът. Само че кой е лекарят, който може да помогне на този пациент?
„Това би могла да бъде политиката, но и самата тя по много причини е парализирана, казва Брамл. Американската политика даде прекалено голяма свобода на пазарите, позволи различни групи да й оказват влияние и да диктуват интересите си. Така се стигна до невъзможна икономическа ситуация. През последните 30 години Америка живя над възможностите си. Тя има шанс да намери изход от кризата, но този шанс трябва да бъде използван.“
Страна на (не)ограничените възможности
За целта обаче трябва да се бръкне дълбоко в раните. Когато болестта е точно диагностицирана, и цярът срещу нея може да бъде намерен. Точно това прави Джоузеф Брамл в своята книга. Срещу дисбаланса, менталните блокади и парализата той препоръчва на Америка повече индустрия и по-малко нефт: с други думи, съсредоточаване върху вътрешното икономическо развитие, разширяване на индустриалното производство и успоредно намаляване на разходите на гориво. Американската икономика е застрашена от тотален срив, предупреждава Брамл и напомня, че ако се стигне дотам, това ще има непредвидими последици и за Европа.
Брамл описва Америка като държава, в която от една страна има остър недостиг на квалифицирана работна ръка, от друга страна обаче безработицата постоянно расте, а с нея и бедността. Така Америка се движи в омагьосан кръг. Един от най-важните двигатели на нейната икономика е вътрешното потребление, което обаче все повече се свива заради обедняването на все по-големи части от населението. Няма ли обаче потребление, няма и достатъчен икономически растеж, който би предотвратил или поне намалил обедняването на американците. Ниският икономически ръст мултиплицира на свой ред още по-голяма бедност. И още по-голям, вече не само икономически упадък.
–––––––––––––––––––––––––––––
* Оригиналното заглавие на текста е „Упадъкът на Америка“.
** Josef Braml: Der amerikanische Patient; Siedler Verlag
*** Charles Murray: Coming Apart: The State of White America
