На 26 юли 2012 г. от 18.00 ч. в Софийския университет се състоя Тържественият юбилей по случай петата годишнина на Асоциацията на българските училища в чужбина. Централно място в празника заеха филмовите презентации за историята на асоциацията. На Народната библиотека и на Софийския университет „Климент Охридски” бяха връчени ръкописни преписи на „История славянобългарска”, направени от ученици в българските училища зад граница. Състоя се премиера на нови образователни продукти, създадени от преподаватели в българските училища, членове на АБУЧ и финансово подпомогнати от програма „Роден език и култура зад граница“.
Това е официалното и кратко съобщение. Другото са емоциите ни и вълненията, свързани с подготовката и провеждането на това събитие. Това е, което ще остане завинаги с нас.
За някои завръщането през лятото в България означава ваканция и море, за учителя в чужбина най-често това означава още много и нужна работа, за да можем наесен да започнем учебната година с успех. Особено напрегнати са тези дни за Управителния съвет на АБУЧ.
Събираме се от цял свят в столицата, за да организираме ежегодното Общо събрание, на което отчитаме пред всички свършеното, да се срещнем с представители на държавните институции и набележим нови посоки на съвместна дейност, да подготвим и празника, който всички заслужаваме. И между другото, да закупим учебниците, да осигурим транспорта им, да заръчаме носии или оборудване и – ако остане време, да отдъхнем 3-4 дни някъде сред хубостите на България, заедно с близките си.
На 25 юли 2012 г. присъствахме на ежегодното тържество на ДАБЧ, на което се връчват наградите на децата, победители в конкурсите за литературни творби, рисунки и народни песни. В присъствието на посланиците на Австрия, Украйна и Молдова в България, и на зам.-министъра на отбраната, председателят на ДАБЧ Росен Иванов връчи наградите. Тържеството бе оцветено от усмивките на деца, родители, учители и от прекрасните изпълнения на народни песни и хора от пленителни млади таланти.
Следобед от 15.00 часа в Софийския университет се проведе семинар, организиран от нашата асоциация, за българските училища в чужбина. Бяха демонстрирани образователни продукти, създадени от български учители в училища, членове на АБУЧ и подпомогнати финансово от програмата „Роден език и култура зад граница”. Гостуваха ни от „Датамап-Европа”, издателствата „Аз Буки“, „Просвета“, „Булвест“ и „Анубис“, както и Центърът за образователни инициативи. Те представиха свои образователни продукти в помощ на обучението в чужбина.
Но да се върнем на 26-ти, денят на нашия празник.
Сутринта Софийският университет отново ни приюти, за да проведем Общото събрание на АБУЧ. Отчетохме направеното, поговорихме за постигнатото, набелязахме несвършеното, което да досвършим в бъдеще.
Но тази година най-големите ни вълнения бяха покрай петгодишния юбилей на нашата асоциация. Ние си знаем през какво сме минали и сме говорили десетки пъти за това. Важното беше да отпразнуваме докъде сме стигнали. И това да е заедно с хората, които през годините ни помагаха, за да напреднем и постигнем желаното. А какво е най-желаното: Българското училище в чужбина да бъде част от образователната система на България. От декември 2011 г. с Постановление 334 на Министерския съвет ние на практика сме го постигнали. Разбира се, окончателното признаване ще стане факт, когато официално бъдем включени в новия закон за предучилищното и училищното образование.
В 18.00 часа в ресторанта „Алма Матер” на Софийския университет се събраха много учители, директори на училища, приятели на делото ни, представители на медиите. Беше прекрасно да видим хората, които през годините първи подадоха ръка на делото. Това бе бившият зам.-министър на образованието – г-н Кирчо Атанасов – първият от ръководството на МОМН, който поведе разговор с нас. Това бе бившият зам.-министър на културата, поетесата Надежда Захариева, това бе журналистът и общественик – г-жа Велислава Дърева, Почетен член на АБУЧ, но преди всичко това бе зам.-председателят на Народното събрание, човекът, който първи отвори за нас вратите на Парламента – г-н Георги Пирински, зам.-председател на Народното събрание. Г-н Пирински също е Почетен член на АБУЧ, заедно с г-н Иван Станчов – бивш министър на външните работи и посланик във Великобритания. За съжаление г-н Станчов бе възпрепятстван да бъде с нас, но изпрати своите лични поздравления за юбилея ни.
За всички ни бе особено важно да посрещнем с искрена радост министъра на образованието, младежта и науката – г-н Сергей Игнатов. Като казвам, че искрено сме го очаквали, това не е шаблон. Защото именно той обеща и по мъжки направи възможно Българското училище в чужбина да получи нужното признание и подкрепа именно с Постановление 334 на Министерския съвет. Най-голяма бе делегацията на МОМН и това е обяснимо: водени от министър Игнатов, в салона присъстваха началникът на кабинета му Лидия Данева, Евелина Христова – съветник на министъра, както и хората, които ежедневно се трудят с нас и за нас в дирекцията ни: г-н Додев, г-жа Михалевска, г-жа Тошкова, г-жа Керка Андонова.
Тук бяха и многобройни наши приятели, не по-малко значими за нас. Г-жа Надя Барух – главен редактор на издателство „Аз Буки“, г-жа Диди Ходжева – директор на Фондация „Д. Бербатов”, г-жа Надя Петрова – директор на Първа английска езикова гимназия в град София, представители на Софийския университет, на Народната библиотека „Кирил и Методий”, на различни издателства, на медиите.
Тържеството откри д-р Боян Кулов – председател на АБУЧ, с поздравление към всички присъстващи.
Официалните поздравления от нашите гости започнаха с добрите думи, които отправи към нас верният и неизменен поддръжник на АБУЧ – г-н Георги Пирински. Неговата подкрепа през годините ни даде самочувствие и сила, а това не се забравя.
После водещият на вечерта – зам.-председателят на АБУЧ д-р Ирина Владикова предостави думата за поздрав на министър Сергей Игнатов. АБУЧ е признателен на всеки, който е направил нещо значимо за нас. А г-н Игнатов направи много. И го направи с желание. Беше истинска изненада, но тъмо затова още по-приятна, че той връчки на асоциацията ни Почетния знак на Министерство на образованието, науката и младежта.
Много пъти някои колеги от Управителния ни съвет казват: „Не сме за отличията, важно ни е да са с нас и да помагат”. Но отличията показват уважението, а това вече е нужно. Не толкова за нас самите, а за каузата. Когато има общонационална кауза, не е трудно на едно и също място да присъстват хора от различен политически спектър и всички да се чувстват едно. Това в България не се постига лесно. АБУЧ обаче е пример и ще продължава да бъде. И в това отношение. Ние, колегите от цял свят, никога не се питаме какви са политическите ни убеждния. И това не ни интересува. Но говорим на един език – родния. Езикът, в който противоречията никога не са политически, а само професионални и ако ги има, то е, за да се постигне нещо повече и по-добро за децата на България.
След г-н Игнатов пред микрофона застана г-н Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Той отдаде заслуженото на АБУЧ и използва прекрасния повод да награди нашият председател д-р Боян Кулов с почетния медал на ДАБЧ „ Паисий Хилендарски”.
От своя страна на това тържество УС на АБУЧ връчи Благодарствени грамоти за принос в делото на образованието по роден език и култура зад граница на следните институти,организации, личности:
1. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”;
2. Софийски университет „Климент Охридски”;
3. Фондация „Димитър Бербатов”;
4. Г-н Илко Шивачев, бивш посланик на Република България в Кувейт;
5. Г-н Костадин Коджабашев – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Испания.
6. Г-жа Райна Манджукова, съосновател на АБУЧ, бивш член на УС на АБУЧ, водещ на предаването „Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ;
7. Адвокат Димитринка Герганова, която през всичките тези години доброволно и напълно безплатно подпомага АБУЧ като юрист.
Централно място в празника ни бе връчването на г-жа Красимира Райнова от Народната библиотека „Кирил и Методий” в София ръкописните преписи на „История славянобългарска” , направени от ученици в българските училища в чужбина. Това бе по инициатива на нашата „Българка на годината – 2011” г-жа Петя Цанева, президент на Асоциация „Балкан” в Мадрид, Испания и АБУЧ. По този начин отбелязахме 290-тата годишнина от рождението на Паисий, 250-тата годишнина от написването на Историята и 50-тата годишнина от канонизирането на Хилендарския монах. Девет от дарените ръкописи ще бъдат изложени в специална витрина в Народната библиотека, заедно с най-ценните преписи, притежание на националната ни книгохранилница. Това ще се случи на 1 ноември – Деня на народните будители. Десетият ръкопис, направен от Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена, бе дарен на Софийския университет. Официалните гости разгледаха с особено внимание изложбата с детските ръкописи. Тук е мястото да споменем, че фонд „13 века България” и кабинетът на вицепремиера г-н Дянков обезпечават проекта с едноседмичен богат културно-образователен семинар за деца от новата емиграция. Благодарни сме и си пожелаваме подобни инициативи да станат традиция.
Преписването на „История славанобългарска” е приносът на АБУЧ към кампанията за съхраняване и разпространяване на българската история по света. Идеята ни има продължение – следващата година учениците ни да препишат Паисиевата история на различни езици и тези преписи да подарим на националните библиотеки в страните, в които живеем в момента.
Вечерта продължи приятелски в професионални разговори и запознанства, в споделени вълнения и бъдещи планове. Цяла година сме се трудили без отдих и сме бленували да дойде денят, в който да се видим, да се прегърнем, да се запознаем очи в очи, защото с мнозина сме приятели само чрез и-мейли. Имаше камери, имаше интервюта, имаше танци и музика, имаше и филми: За историята на АБУЧ, за Първата конференция на българските училища в Испания, проведена в Мадрид през ноември 2010 г., за награждаването на г-жа Петя Цанева с отличието „Българка на годината” от ДАБЧ, за първия Форум на българските училища в САЩ, проведен през април 2011-та г. Това са нашите стъпала към успеха. И този успех празнувахме всички заедно – учители, директори, държавни институции, издатели, медии, съмишленици.
АБУЧ има вече своя история, написана от всички. 5 години не са много за възрастта на човека, но са много за една обществена неправителствена организация, която се роди от ентусиазма и упорството на обикновения учител зад граница. Тръгнахме сами – сега не сме. Вниманието и подкрепата от всички са налице. Това е отвоювано и заслужено. Знаем го. И имаме право на гордост и на радост.
Много още ни очаква и със сигурност не е лесно това, което трябва да се прави и доказва. Но на този ден – 26 юли 2012 г. добрите думи отвсякъде „потупваха” гърбовете ни.
Браво, колеги! Браво, Българско училище зад граница! Браво, АБУЧ! Браво на тези, които са с нас!
Празникът отмина, имаме малко летни дни за отдих и много скоро школският звънец ще забие с български глас по всички континенти, за да сберем пак децата на България в час по България.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
