Как е по-правилно да се напише и каже – Чечня или Чечения, Хърватия или Хърватска, а може би Хърватско? Защо германците наричат държавата си Deutshland, а ние й казваме Германия? Каква е разликата между Тесалоники и Солун? За логиката и принципите, които законодателят на българския език – Институтът за български език при БАН, следва при определянето на имената на държави, градове и местности разговаряме с проф. Владко Мурдаров, в навечерието на излизането на новия правописен речник на БАН. Очаква се той да е на пазара през септември.
Интервю на Александра Маркарян, offroad-bulgaria.com
– Тези дни попаднах на интересна дискусия във форума OFFRoad-Bulgaria – за имената на държави, градове, местности, подбудена от въпрос за тъй наречените „нови“ държави, образували се в последните 20-ина години – Беларус, Молдова, Чечения. Как е правилно да се изписват и произнасят и каква логика следвате при определянето на имената на български език?
– В бившите съветски републики едно време имената им бяха оформени като от съответата територия се вземаше производното прилагателно и се говореше например за Белоруска съветска социалистическа република.
Днес препоръката е наименованията на републиките, тоест на самостоятелните вече нови държави, да бъдат изговаряни и писани по такъв начин, по какъвто се изговарят в съответните страни.
У нас едно време беше Белорус. Сега, тъй като в белоруски изговорът е Беларус, втората гласна вече е „а”. От друга страна, вече те наричат своята държава Беларус, така че и ние сме длъжни да уважим тяхното наименование.
При Молдавия или Молдавска република тяхното наименование е Молдова и поради тази причина и ние тряба да се съобразяваме с него и името на държавата трябва да бъде Молдова.
– Какво е положението при Хърватия, Хърватско и Хърватска?
Едно от имената, при които имаше най-големи спорове, беше Хърватия. Защото тук оказва влияние наименованието на държавата и в сръбския език. Заради това ще чуете понякога субстантивирано, превърнато в съществително, прилагателното име и се казва Хърватска, което най-много ме дразни.
Дразнещото е, че спортните журналисти не искат да се съобразят, че наименованието на държавата в български не е Хърватска, а Хърватия.
В сръбския е Хърватска. При нас в началото имаше една идея. Спомнете си, че при Паисий в неговата „История славянобългарска” той говори например за немско и затова даже се смяташе, че би трябвало държавата да се нарича Хърватско на български.
В началото, когато беше създадена самостоятелната държава, имаше и такава препоръка, но ние се съветвахме и с представителите на Хърватия у нас, тоест с посолството, и се утвърди и навсякъде в справочници посочваме – единствено правилно е името Хърватия. Всичко останало на български език не би трябва да се употребява.
Някои твърдят, че трябва да е Хърватско, защото си го представят като област. Но тук не става дума за област, тук става дума вече за държава.
Друго. Например при Босна положението е много интересно. Там колебание при името на държавата няма. Там е интересно как се нарича човекът, който идва от Босна. При нас, под влияние от сръбски, много често се употребява бошняк, а всъщност, според законите на българския език, е босненец.
Усещате ли, че все пак ние сме сродни езици и се появяват грешки.
– А кое е правилното при Чечения и Чечня?
– При името на държавата Чечения също е много интересно. Под влияние на руски името се употребява като Чечня, само че правилното е да се употребява Чечения. Даже, не съм проверявал, но четох, че Чечня се възприема даже като обидно.
– Защо?
– Защото така има пренебрежителен елемент заради руския.
При нас трябва да е Чечения.
При имената на тези няколко държави, които споменахме, които много често се употребяват, има колебания и не можем да изведем едно общо правило. Или ако го изведем, ще се състои от две части. Първо, името се изговаря така, както се изговаря и пише в съответната страна. Второ, оказва влияние и моделът, по който в българския език са оформени държавите.
Защото това, което си говорим за Чечения, Хърватия, имената, които употребяваме ние, почти всички завършват на –ия. Мислете си и за Германия, Португалия, Испания и Италия. Навсякъде е това –ия. За да подведем под общия модел, приемаме и тези форми на имената.
– Каква е логиката Черна гора да се казва така в българския?
– При Черна гора тяхното наименование е така. Разбира се, че няма Монтенегро, въпреки че в много от европейските езици това е наименованието на тази държава. Ние сме си възприели Черна гора.
Тук има и друг детайл – в българския тя не е църна. Има елемент на превеждане.
– А трябва ли да се превеждат имената?
– Това е спомен от преди. Например при Бряг на слоновата кост – тези наименования се превеждаха, но вече по международните стандарти беше възприето да няма превод, а да се употребява името така, както е. Но при Черна гора все пак става дума за славянски език. Може би затова сме си позволили да преведем.
– Ако се приложи превод автоматично, доста имена биха придобили различно звучене. Истамбул например няма да го познаем.
-Като си говорим за Истанбул, по начало знаете, че в турски при улесняване на изговора се вмъква това начално „и” и Стамбул става Истамбул. Тук българинът много се колебае, защото тук има една фонетична особеност. Ние казваме обикновено „мб” – Истамбул, и това е правилното. Обаче когато имаш комбинацията от „н” и „б”, пак българинът го изговаря като „мб”.
При Истанбул колебанието е между м и н и само това е правилно.
Хайде да го проверим и в речника. Не, няма го, защото не е столица.
– Тук, във вашия речник обаче пише Хърватско, а не Хърватия и това е официалният правописен речник на БАН…
– Пише Хърватско, защото тогава редакторът се наложи своето си виждане, а ние сме го регламентирали като Хърватия. Личният вкус понякога страшно влияе.
Но да знаете, че това е грешно.
– Е, как? Пише го в речника!
– Ами това е, това е лошото. В новия речник, който излиза през септември, ще пише Хърватия.
Знаете ли колко материали сме писали за тази Хърватия, че трябва по този начин да бъде името на държавата?
И тук значи ти лъжеш, подвеждаш хората.
– Но по речника на БАН се водят хората.
– Е да, обаче това е личният вкус на един човек. И логиката му е, че името на областта трябва да се превърне в име на държавата.
– Защо в българския Солун не е Тесалоники?
– Има една група имена на градове и държави, при които сме възприели да не бъдат променяни, за да се уважава българската традиция, независимо как се изговарят днес. Още в житията на Кирил и Методий фигурира името Рим. Те отиват в Рим. Затова Рим няма да го превърнем в Рома, уважавайки българската традиция. Още от старобългарски запазваме формата на името да бъде Рим. Същото е и при Солун. Името Солун пак е свързано с братята Кирил и Методий и не става Тесалоники.
Тоест, хайде да теглим черта, различни принципи действат при утвърждаването на формите на имената. Може да бъде под влияние на традицията. Може да бъде според словообразувателни процеси в българския език. Но може да бъде, и това е най-важното, името на държавата или на града да бъде отразявано и на българска кирилица по такъв начин, по какъвто се изговаря в съответния език.
– А защо тогава Германия е Германия?
– Германия е защото… Пак тук е традиция. Но тук има нещо много интересно при нас. Ние сме запазили и немец и германец.
– Германец не е ли правилното?
-Да, обаче тук има една тенденция при имената. Славяните ги наричат немци, което идва от ням, т.е. те не ги разбират. Затова е немци, немски. Всъщност днес спорим кога трябва да се каже, че той владее немски език. Защото в същото време казваме „това е написано на старогермански“. И самите германисти държат да се прави разграничението. В историята на българския език Германия от средата на XIX век името се употребява само по този начин.
В много от случаите много ни влияе и руски. И каквото е положението в руския, особено преди, както е било името на държавата на руски, или града, така е било възприемано и у нас.
Например това личи при Виена. Немското Vien – Вийн, което ще напишете с й, на руски е Вена и при нас става Виена. И поради традицията се запазва Виена.
– Малко миш-маш се е получил тук…
– Точно така. Тая тема е много интересна и сложна, защото много различни фактори влияят.
– Това не предпоставя ли и доста грешки – много фактори, различни принципи, логики?
– Точно. И заради това спасението е да гледаш справочниците. Защото те са премислени. Не поглеждайте правописния речник, мислете си за енциклопедиите.
– Обсъждат ли се имената на държави, градове и местности със съответната чужда държава?
Обикновено да. Отдавна е започнал този процес. Ние си говорим само за държавите, но знаете ли колко е по-сложно с имената на градовете, изобщо на селищата, на планините, на реките и тъй нататък. Обикновено се изработват списъци, засягащи еди коя си държава, и в тях има всякакви наименования и при тях се утвърждава основен принцип – как се изговаря името в съответния език.
Разбира се при нас има и още изключения, които не са малко.
– Какъв е масово възприетият принцип в другите държави?
– Това е – както е възприето името в съответната държава, така се изговаря. Навсякъде има и изключения.
Но българинът шава по Европа и от Средновековието има текстове, в които се появяват имена и градове. Например Лайпциг в XIX век в българските текстове се появява под наименованието Липиска, т.е. онова, което съвсем ясно ти показва славянският произход на името.
По същия начин Грац австрийското, което се появява при нас като Градец. Когато има славянски корен, затруднението е още по-голямо.
– Защо ние казваме Гринуич, а не Гринич, както си го наричат англичаните?
– Защото тук има една друга история. Ние през цялото време си говорихме за транскрипция, как се отразява изговорът, обаче в много от случаите се появява и влиянието на транслитерацията, т.е. какви букви са употребени при изписването на името.
И при Гринуич се появява някаква комбинация. Представете си, че аз там се стремя да изчета всички букви и затова се появява този по-особен изговор в сравнение с оригинала.
