Част І.
И като започнах, та нямам спиране. Написах текстовете „Дилемата – курвалък, промискуитет или полигамия?”, „Макар гола боса, добра стока нося ”, и сега пак ме сърби, м-м-м… всъщност езикът. Защо ли жените ми са толкова интересни? Навремето, когато момиченцата питаха в детската градина синчето ми защо има чурка, той им отговаряше: „Така ме е създала природата”. Явно и на мен по тази причина.
Всъщност, човекът е едно възгордяло се млекопитаещо, т.е. един от всички животински видове. Сравнявайки поведението на най-различни зоологични видове – от най-простите до най-висшите – откриваме удивителни паралели и закономерности, които говорят за наличието на общи поведенчески принципи, валидни за всички представители на животинското царство, в това число и за човека. Като че ли за много хора ще е неприемливо и дори обидно това, че съпоставям човешкото поведение с поведението на животните. Но какво може да разкаже тази прилика за човека? Много! За агресивността и за природата на властта, за вродения морал, за движещите сили на национализма и дори за странностите на любовта! А именно за странностите на любовта ще си поговорим, и основно за хетеросексуалната. Може би това е намек за дискриминация, но еднополовата любов ми звучи така:
– Обичаш ли ме?
– Да!
– Боже, къде са тези пчели… (Разговор между две цветенца.)
Ах, тези нежни създания. И те се нуждаят от хетеросексуална помощ, в краен случай медицинска, за да си създадат потомство.
Но да си изясним няколко основни неща. Известно е, че самият Дарвин е придавал голямо значение на половия отбор. Според него любовта е форма на подбор за размножаване на качествените индивиди. Но затова е необходим своеобразен съдия, който да взима решение, кой е достоен и кой – не. Най-лесно е разбира се да приемем, че това е Бог – но това е някакъв вид избягване на отговора. Всъщност, „съдиите“ са много и се наричат самки. Именно те произнасят присъдата за това кой от самците да има потомство и кой – не. Ето защо този избор се нарича полов. Постепенно си идваме на думата…
При тюлените 1/6 от мъжките оплодяват почти всички женски. При моржовете 4 % от мъжките извършват 88 % от опложданията. Филмчетата на Animal Planet показват яростните им битки, за да се сдобият с по-голям харем. А при другите бозайници самките от живеещите по двойки животни се съвокупляват преди образуването на двойки (семейства), а в някои случаи и после, но с друг самец, като често това става в присъствието на „законния мъж“. Т.е. двойката като че ли се образува с цел създаване и поддържане на домакинство, а оплодяването често се осъществява по стадните закони. Господи, колко са актуални, милите. Но приликите тепърва предстоят!
Фундаменталният принцип на двуполовото размножаване е този за незаменимост на самката. За да се ускори подборът и за да му се предаде целенасоченост, известна част от принципно потентните самци задължително трябва да бъде изключена от процеса на размножаване, при съответното увеличаване на ролята на останалите. Тук вече майката природа си казва думата, независимо дали се касае за животни или хора.
От принципът за приоритет на самката следват и разликите в поведението на самките и самците. Доколкото самките са много по-ценни за популацията, а самците са в повече, отколкото е необходимо, то персоналната ценност на всеки самец е по-малка за вида като цяло. Този факт е заложен в съответните инстинкти, изискващи от самките да бъдат по-внимателни, да избягват риска, да се грижат за себе си и да изискват грижа за себе си и потомството от околните. По силата на този инстинкт, жените са много по-егоцентрични и се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата си, отколкото на логиката. Интуицията и чувствата са основани на практическия опит на целия вид, т.е. те като че ли са проверени в практиката и поради това жените подсъзнателно ги приемат за много по-надеждни. Защото целта е детето, а мъжът е средство.
А сега от чистата биология към нещо по-човешко, а именно брачните стратегии. И пак стар, но свързан с темата анекдот:
Лекция в зооветеринарен институт:
Преподавателят:
— Добрият бик производител извършва до 12 съвокупления на ден…
Женски глас от първия ред:
— Колко, колко???
Преподавателят:
— До дванайсет.
Женски глас от първия ред:
— Повторете, моля ви се, по-силно това за последния ред!
Мъжки глас от последния ред:
— Извинявайте, с една или с дванайсет крави?
Преподавателят:
— Разбира се, че с дванайсет!
Мъжки глас от последния ред:
— Повторете го по-силно за първия ред!
Ако мъжът е носител на здрави и устойчиви гени, направо е престъпление спрямо вида те да не бъдат внедрени в популацията. А той, мръсникът, е верен само на една жена? Неслучайно общественото мнение е сдържано по отношение на мъжката изневяра. Такава е инстинктивната програма и трябва да признаем, че от биологична гледна точка тя е съвсем оправдана. Самецът не трябва да ограничава своята полова експанзия – та нали за това са самките. Целта на инстинктивното брачно поведение на мъжете е: повече женски тела, и то хубави и различни.
Защо в стремежа си един към друг мъжът и жената трудно постигнат съгласуваност? Просто защото търсенето се води в различни посоки, тъй като целите им са различни. Този стремеж не е безусловно приятелски и в много отношения прилича на поведението на хората на пазара. Продавачът и клиентът също се стремят един към друг, но и двамата целят да извлекат максимална лична изгода, много често въпреки възможните щети за другия. Уви, на природата й е чужда сантименталност. Всеки мъж подсъзнателно се стреми към максимално честа смяна на партньорките, предполагайки себе си като носител на уникално полезни гени.
Общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра. Жената, която не е придирчива по отношение на половите си партньори, не се грижи за качеството на своите деца! Мъжът, оставяйки гените си при некачествена жена, не губи практически нищо – ако утре попадне на качествена, той ще ги остави и там, но жената, която е заченала от некачествен мъж, много по-трудно може да поправи своята грешка – аборти, рискове и въобще, броят на нейните опити е твърде ограничен.
За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени, свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор, тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. И на колкото повече мъже се хареса, колкото повече обожатели има, толкова по-широк е нейният избор. Идеалният вариант е да влюби в себе си всички, а да допусне до себе си един. А често и никой… При което самото съвокупляване е едва ли не досаден страничен ефект от процеса на съблазняването.
И така, целта на инстинктивната брачна стратегия на жените е – повече мъжки сърца — хубави и различни. Завладяла сърцето на мъжа, жената може да загуби активен интерес към него и да го придържа само за колекция, като през това време съблазнява следващите.
…Разбира се всичко това не обяснява защо понякога точно умните жени правят грешни избори. Но е опит за вдигане на „завесата“ пред априорни, не апостериорни закони.
Светослав Атаджанов
––––––––––––––––––-
* Катехизис – от латински catechēsis, от старогръцки – κατηχισμός (поучение, наставление) ← старогръцки κατηχεῖν (внушавам, звуча в отговор) — огласително наставление, книга, съдържаща основни положения на някоя конфесия, излагани често под формата на въпроси и отговори.
