Част ІІ.
…Та за инстинктите. Формирани са преди много милиони години, дълго време преди човечеството да се формира и осъзнае като такова. Разбираемо е, че за еволюционни периоди само от хилядолетия те не биха могли да изчезнат. Формирани са по пътя на естествения отбор, бавно и постепенно, и също толкова бавно и постепенно отмират. Така че инстинктите не питат може ли човек да мине и без тях. Те просто се задействат, когато сметнат за необходимо. Нелогичната и необяснима от разсъдъчни позиции инстинктивна реакция е достатъчно логична и обяснима в първобитната среда. Такова поведение в съвременните условия, обаче, далеч не винаги е адекватно и ние често се учудваме на това, колко жестока и сляпа може да бъда любовта.
Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това. На нея просто й се иска – и това е. Логичният смисъл тук е ясен – да се привлече вниманието на мъжете. Същевременно голяма част от жените категорично биха отрекли това, твърдейки, че се гримират за самите себе си. Но нормалните мъже не се гримират — най-малкото „за себе си“! В техните инстинкти липсва подобна необходимост. А колкото по-ниско е културното ниво на една жена, толкова по-ярка и крещяща е „мазилката“ й. Така че инстинктивните мотиви не могат да бъдат удържани и коригирани от разсъдъка.
Те предизвикат също така усещане за правота по отношение на каквото и да е. Тяхното въздействие прилича на въздействието на наркотик. Наркотичните видения често се възприемат като висша мъдрост. Ето защо в любовта няма „мъдрост“. Налице е единствено усещане за мъдрост. На практика любовта оценява избрания обект твърде повърхностно – в съответствие с генетичната ни програма, която е в съответствие със стратегията за избор на брачен партньор. При това на разсъдъка не му остава нищо друго, освен да се занимава с търсене на оправдание. Изобщо, човек е склонен много често да търси оправдание, за да обясни инстинктивно мотивираното си поведение.
Равноправие не съществува никъде. Този, който е недоволен от несправедливостта в нашето общество, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е много по-тежко. Известно е, че йерархия има при всички живи същества, на които е присъщ групов начин на живот. Дори и при низшите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите на гръцката азбука: с алфа — високопоставеният индивид, с омега, съответно — нископоставения.
Рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на общността са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време — той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малкото, правото да вземе каквото си поиска от бета. Основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която всъщност често може да не е подкрепена от особени достойнства и да не се основава на нищо. Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самият него също.
Голям е броят на мъжете, които са непринудено смели с жените, но са отчайващо страхливи и отстъпчиви в условия, когато от тях се изисква да проявят истинска борбеност. Всъщност демонстрират визуален рангов потенциал, но изразен достатъчно ярко, за да предизвикат задействането на съответните инстинкти в женските индивиди. Превъзходен пример за визуален рангов потенциал е петел с прилепен висок гребен. Всички останали петли започват да го възприемат като високорангов. Но само да му се отлепи гребена и той пак се озовава на дъното на йерархическата пирамида. Ранговият потенциал е сбор на много параметри, един от които е физическата сила. А за високо организираните общества това е най-вече дълбоката увереност в правото си да бъдеш над всички останали, която увереност в основата си е вродена. Възможно е дори тя да не е подкрепена от някакви действителни достойнства и да не се основава на нищо.
Най-важният за всички живи организми процес, създаването на потомство, не може да бъде оставен без контрола на инстинктите. Съответно и любовта като най-силното чувство е глас именно на този най-първичен инстинкт, който ни кара да предпочитаме за партньор най-добрия индивид от другия пол. А най-лесният и нагледен признак за превъзходство е високия ранг в първобитната йерархия. И дори и да е очевидно, че рангът е по-скоро визуално-повърхностен показател при предпочитането, едва ли можем да си представим нещо по-добро в неразумната природа. Външната привлекателност (красотата) е много по-ненадеждна в това отношение. И изобщо, навсякъде в животинския свят броят на чифтосванията е най-елементарният и ясен количествен показател за ранга на самеца в йерархията.
А отнемането на самката от други в повечето случаи е излишно. Тя сама, подчинявайки се на заложения в нея инстинкт, предпочита високоранговия самец. Неслучайно когато говори за представата си за идеален мъж, жената използва думата „принц“. Истинският принц съвсем не е някой бачкатор, а обикновено е реален претендент за короната с високо самочувствие. За подобна самоувереност като илюстрация може да послужи този кратък руски виц:
Веднъж корнет Оболенски попитал поручик Ржевски:
– Господин поручик! Посъветвайте ме, в какво се състои умението Ви да скланяте толкова бързо жените да си лягат с Вас?
— За какво умение става въпрос? Подхождаш към дамата и казваш:
— Мадам! Разрешете да Ви го вкарам!
— Но господин поручик! За такава грубост може и да ви шамаросат…
— Може и да ме шамаросат. Да. Но кой знае защо го вкарвам!
А сега нека си представим, че корнет Оболенски последва съвета на поручика. Представихте ли си? Е, и? Точно така – ще го шамаросат. А ако корнетът си поиска в изискан стил? Ами в този случай няма да го шамаросат веднага, но пък финалът ще е горе-долу същият, с тази разлика, че известно време ще го водят за носа и ще се позабавляват за негова сметка. Т.е. за жената фактически няма голямо значение КАК мъжът ще си поиска, за нея е от съществено значение КОЙ ще направи това. И ако този мъж е с висок ранг („поручик“), то жените ще му простят едва ли не всякакво поведение и едва ли не всички недостатъци, но ако той е с нисък ранг („корнет“), на него няма да му помогне дори и безупречност във всичко.
Казват, че жените обичат покорителите. Това е така, но не винаги. Дори притежаването на „силни лакти“, т.е. на способността и готовността да се бориш за своите интереси има слабо влияние по отношение на брачните връзки. Като глас на инстинкта, любовта не разсъждава и точно поради това много често се привежда в действие от визуалният, а не от фактическият ранг. И се получава така, че „поручикът“ в действителност е някакъв жалък хленчещ лигльо. Очевидно е, че капризникът или лигльото не са най-достойните продължители на рода (дори и от първобитна гледна точка!) и че фактическият ранг, като признак на способността да се уредиш в живота на тези мъже да е много нисък, инстинктът реагира именно на посочената по-горе увереност, която е основния сигнален признак за висок ранг.
И доколкото инстинктът не се обременява с излишни обяснения, а разсъдъкът по принцип не отчита тази увереност като някакво особено достойнство, то у всички нас възниква възпятото в стихове и проза усещане за мистичността и загадъчността на любовния избор — иска ти се, въпреки всякакъв здрав смисъл и не разбираш защо.
А кого обичат мъжете? Не задължително принцеси. Инстинктивните критерии на предпочитане при мъжете са много по-опростени и са радикално различни от тези на жените. Главните качества, които една жена трябва да притежава за да привлече мъжете са: нейната новост за него, достъпността й и физическото й съвършенство. Разбира се ако тези три фактора са съчетани в една жена, то тогава нейната привлекателност ще е най-голяма и на нея ще й обръщат внимание всички мъже, но само докато не спечелят тялото й или не се убедят в това, че нямат никакви шансове. Впрочем, това е валидно само по отношение на жените, разглеждани като полови партньорки. Съпруга мъжете избират с разсъдъка си (но само тези, които имат избор и тези, които имат разсъдък). А иначе на мъжът не му трябва да си избира любовница – на него са му необходими всички жени наред.
Обаче женският ранг, имащ много голямо значение във взаимоотношенията между самите жени, за мъжете е по-маловажен. Разбира се, че от високоранговите жени на мъжете им се „взема акъла“, но скромните и срамежливи (нискорангови) жени са били ценени винаги. А пък е широко известно, че жените много по-често от мъжете се влюбват в своите началници, преподаватели и т.н., чийто висок визуален ранг е обусловен просто от служебното положение и отчасти от възрастта.
Ако при мъжете високият ранг е ключ към женските сърца, то за жените високия им ранг е източник на проблеми с мъжете. Средноранговите мъже съвсем не устройват една високорангова жена – нито сексуално, нито платонически (за нискоранговите изобщо да не говорим), а високоранговите са рядкост, пък и в болшинството си са „курвари“, А дори и да не са „курвари“, то са безнадеждно ангажирани. Нискоранговата жена, подобно на всички жени предпочита, разбира се, „алфа“, но се държи с „омегите“ все пак доста по-лоялно и при известни обстоятелства тя може да прости недостатъчно високия ранг на един мъж, при което има шанс някои други достойнства на този мъж да бъдат оценени.
Част ІІІ.
В обществото „омегите” са най-безропотни и се трудят повече от всички. Тези мъже се отнасят към жените по-последователно, което потвърждава тезата за това, че те се доверяват в много по-голяма степен на своя разум, т.е. те са по-слабо инстинктивни.
В тази „обърнатост“ на изискванията на инстинкта и на разума се крие и главната причина за затрудненията на високообразованите хора, каквито са повечето „омеги”, в търсенето на съпруг. Прието е да се смята, че причината за това е в завишените изисквания. Но сами по себе си тези изисквания могат и да не са толкова високи, за сметка на това, обаче те са твърде противоречиви – сърцето иска това, което разумът справедливо отхвърля, а желанията на разума съвсем не удовлетворяват сърцето. На практика такива качества като добрина, порядъчност, честност, уважение към другите, тактичност и съвестност, които с основание се признават за признаци на културния и порядъчен човек и добрия съпруг, от цивилизационна гледна точка са признаци на висок ранг в йерархията.
В контекста на тези разсъждения неволно се прокрадва мисълта, че отминалата практика за сключване на брак по усмотрение на родителите не е чак толкова лоша, въпреки очевидните й недостатъци. Разбира се, в условията на днешният култ към секса е много глупаво да се настоява за нейното възраждане, и освен бурни протести и ураган от насмешки, нищо друго не може да предизвика. Пък и изобщо не можем да си представим как в наше време може да се реализира нещо подобно. Защото всъщност става въпрос за следното: избирайки партньор за своите деца, родителите дори и да взимат под внимание своите собствени интереси, оценяват претендентите най-вече от цивилизационни позиции, осъществявайки по този начин самоселекцията на вида HOMO SAPIENS в посока ръст на нивото на култура и цивилизованост.
А доверявайки се на инстинктивният повик, човечеството бавно отстъпва обратно към първобитните времена и ние вече сме свидетели на някои от признаците на такова отстъпление. Интелигентността, отзивчивостта, взаимоуважението излизат от мода, а от екрана и печата се проповядва култ към сила, нахалство, необузданост и невъздържаност в желанията. Да се приписва всичко това само на влиянието на масовата култура най-малкото е некоректно. Масовата култура е обобщено отражение на природната култура на всички хора. Отслабването на цивилизационния избор има за първоначален резултат увеличение на инстинктивността и на средния рангов потенциал, а на тази основа, в последствие и падането на нивото на културата.
Няколко думи и за извънбрачните и децата без бащи. Очевидно е, че бащите на такива полусираци в по-голямата си част са „поручици“, независимо от това дали зачеването на децата е станало в рамките на брака или не. Дори и ако извънбрачното дете е израснало в нормално семейство, с втори баща, то околните често отбелязват неговата „трудност“. Известно е също така, че извънбрачните деца често са постоянни членове на криминалните групи. Обикновено евфемизмът „трудност“ означава неуправляемостта на детето по цивилизован начин, което свидетелства за неговия висок рангов потенциал.
Прието е „трудността“ или криминалността на детето традиционно да се отдава на затрудненията, които възникват при възпитанието на децата в подобни условия. Тези педагогически проблеми, разбира се имат голямо влияние, но не те формират специфичната високорангова и високо инстинктивна психика на детето. Решаваща роля тук има наследствеността. Кажете мъж, който е изоставил жена в бременност, порядъчен ли е? Не съвсем. Впрочем самците в първобитните общества точно така са и постъпвали. А дали е справедливо тези качества, които са обусловили неговата непорядъчност, да се предават по наследство?
А, колкото по-силна е инстинктивността на детето, толкова повече педагогически усилия ще са необходими, за да се възпита от това дете културен човек. Много е важно педагогът да има не по-нисък рангов потенциал от този на детето, както се казва – „педагогът трябва да има авторитет пред детето“. В противен случай всички положени педагогически усилия ще отидат на вятъра. Наследствеността не бива да се подценява. Може да се приеме за доказано, че дружелюбието или поне неговите съставни компоненти са генетично предопределени. Човек избира най-дружелюбните кутрета на вълка, за да селектира кучето. А изводът е, че зачеването на детето по любов (въпреки широко разпространеното мнение) само по себе си НЕ е обстоятелство, което да гарантира проявата на любов към околните и високи морални добродетели на това дете. Доколкото жените са склонни да се влюбват в егоцентрични мъже, то заченатото по любов дете най-вероятно ще бъде предразположено именно към подобен егоизъм.
А сега, време е за съпрузите и… любовниците.
– Какво е любовникът?
– Същото, каквото и съпругът, само че не мие чиниите.
Няма да разглеждаме любовника като източник на материални блага, а като средство за сексуално удовлетворение на жените. Доказано е, че физиологически всеки мъж може да удовлетвори всяка жена (ако изключим органичните патологии). Много от случаите на неудовлетвореност на жените се дължат на проблеми в нервно-психическата сфера. Достатъчно е да обърнем внимание на факта, че болшинството от тези неудовлетворени жени получават удовлетворение при мастурбиране. Жената се удовлетворява не от половия член, а от МЪЖА. При което не толкова като физика, колкото като ОБРАЗ, съответстващ в една или друга степен на определени критерии. Ако този образ съответства на тези критерии в достатъчна степен, то у жената възниква „настройка“ към този възможно измислен от самата нея образ на мъж. Тази „настройка“ може да има характер на влюбеност, заинтересованост, любопитство, очарование и още Бог знае какво… Без това удовлетворението е проблематично, особено за силно инстинктивните жени. Но ако една част от жените много лесно се настройват към един мъж, то други, по някаква неизвестна причина, се настройват на един от стотици. Очевидно е, че първите имат по-скоро нисък рангов потенциал или слаба инстинктивност, а другите – висок. „Настройката“ в този случай много често възниква по отношение на мъже, чийто рангов потенциал не е по-нисък от техния собствен, а поведението му е съгласувано с първобитните инстинкти. Случаите, в които жените не изпитват удовлетворение от мъжа, но се удовлетворяват при акт на изнасилване, добре илюстрират това. Изнасилването много често се извършва по съвсем животински начин, т.е. така, както са правили високоранговите в първобитното общество. Това явление между другото е една от причините изнасилените жени не винаги да съобщават за подобни произшествия на органите на реда. Известни са дори случаи, когато те защитават своите насилници и дори ги спасяват от наказание! Омъжвайки се по разсъдъчни мотиви, жената може да остане неудовлетворена, най-малкото на първо време, докато не си изработи привичка към този мъж. Ще свикне, ще обикне…
Иска ви се да накарате мъжа си да пере бельото, да мете, да се грижи за детето и т.н.? А дали високоранговите самци са вършили такива презрени дейности в първобитните времена? Дори и ако вие успеете да постигнете това (което е малко вероятно, ако той самият не е склонен), то разсъдъкът ви може би ще бъде удовлетворен за известно време. Но вашето първобитно „Аз“ веднага ще забележи понижаването на ранга на този съпруг и… ще ви се прииска да си намерите любовник. А привличането е най-вероятно по отношение на високоранговите и силно инстинктивните мъже, които са голямата част от успешните любовници.
И пак за избора. В животинският свят това винаги е самката. И пак не е в състояние да направи своя избор сама – тя може да провокира самците към самостоятелно изясняване на отношенията помежду им и след това да предпочете победителя Главният признак на този отбор е това, че на „входа“ в ситуацията са налице няколко самци, а на „изхода“ — един. Очевидно е, че такъв именно отбор се извършва и при хората. За жената е неприлично и дори невъзможно да направи своя избор направо, без предварително изясняване на взаимоотношенията между самите мъже, най-малкото задочно или дори мнимо (средновековните рицари са се биели за дамата на сърцето си). Ето защо за нея е много трудно да не предпочете мъжа, който демонстрира поведение на победител.
Вече си изяснихме, че изграждайки своите отношения с мъжете, жената инстинктивно преследва две цели. Първата – на нея й се иска да получи от мъжете повече материални блага (при това вече не само инстинктивно, но и съзнателно), и втората – на нея й се иска да има един мъж, от когото сърцето й да примира, дори при мисълта за него. В хода на икономическото развитие на човечеството, обаче, възникват предпоставки за фиксирането на брачните отношения под формата на моно- или полигамен брак. При което чрез закон или по силата на на традицията, свободната смяна на парньора след сключването на този съюз е забранена. С това разбира се не се забраняват категорично половите връзки извън рамките на този съюз. Тъй като става в един исторически по-късен период, това обстоятелство въобще не е отразено в инстинктите. Чувствата продължават да се формират по същият начин, както и в първобитните времена.
Ако при такива условия на бъдещите съпрузи се е предоставяла малко по-голяма свобода при избора, то жената изпада в значително по-сложно, и в много отношения противоречиво положение. От една страна тя има нужда от СЪПРУГ, т.е. от другар и помощник, който да се отнася с нея като към ЧОВЕК, а от друга страна – доколкото сексуалният акт е разрешен само със законния мъж, на нея й се иска той да бъде такъв, с когото ще й е приятно да го прави, такъв, който я привлича. А това в повечето случаи е високорангов самец.
А доколкото днес личната свобода, а също така и свободата при избора на партньор са издигнати в култ, то пред инстинктивните пориви вече няма практически никакви препятствия. Разбираемо е, че при това жените настойчиво се стремят да избират високорангови мъже, като предполагат в повечето случаи съвсем наивно, че лесно могат да ги пленят монополно. А доколкото в по-голямата част на света като основна форма на брачни отношения е утвърден моногамния брак, а високоранговите съвсем не са достатъчно, за да удовлетворят всички, това създава илюзията, като че ли избират мъжете. Това, че далеч не всички мъже могат да избират се забелязва от малцина – просто защото нискоранговите срамежливо премълчават затрудненията си. Да, имайки голям успех сред жените, високоранговите наистина имат достатъчно голям избор и без да се обременяват с мисли за по-нататъшно развитие на отношенията, реализират този си избор („ВЗЕХ СИ“ жена — това е за тях). А на доминантния мъж бракът съвсем не му е нужен. Той и без брак може да получи всичко, което поиска от жените. Той без особени затруднения ще си намери жена (и дори не една), която ще го нахрани, ще го опере и ще го обслужи сексуално. При което тя сама ще отгледа заченатите от него деца, докато безднадеждно мечтае той да й стане съпруг.
При жените е много по-лошо. Инстинктивните сексуални предпочитания ги заставят да предпочитат високорангови мъже. Реалностите в съвременния живот, обаче налагат създаването на семейство. Получава се така, че желаейки мъже-доминанти, жените създават конкуренция от 5–10 жени за мъж. Тези мъже, с които те биха предпочели да създадат моногамно семейство, не са достатъчно за всички и именно това е причината за оплакванията от недостиг на мъже. Женските погледи са приковани към поручиците, те внимателно пазят в спомените си само техните образи (макар и не винаги приятни) и говорейки за мъжете „изобщо“, жените подсъзнателно имат в предвид точно тях.
„Колкото по-малко обичаме жената, толкова повече й харесваме…” Що се отнася до поручик Ржевски, то това безспорно е така и препоръки от рода на: „не и обръщайте внимание“ или „веднага я поставете на място“, са съставна част от поведението на „поручиците“ и работят прекрасно в тяхно изпълнение. Доминантът няма нужда от жени – те и така си го обичат. А ако вашият ранг е нисък, то вашето необръщане на внимание ще остане незабелязано, а опитът ви да я „поставите на мястото и“ ще е равносилен на ръмженето на хартиен тигър и ще има като резултат или смях, или справедлив гняв, защото „някой друг не си е на мястото“.
Да-а-а… Най-зле от всички им е на нискоранговите мъже. Те си патят от всички. „Омегите“ така и така ги бият всички, а с жените: „Само дертове, бе братче“. Макар, че по отношение на семейния живот те са за предпочитане пред „алфите“. Най-малкото са по-предани. Бедата им, така както и причината за тяхната самота, е че те не предизвикват никакъв интерес у жените. И се оказва, че измежду мъжете, които жените харесват, порядъчните са твърде малко. Нискоранговият мъж се нуждае от брак най-вече заради секса и за да има деца. Извън брака обикновено го „шамаросват“, пък и в брака гледат да го прекарат. Както споменах, на нискоранговият понякога му позволяват да прави секс, и то най-вече в замяна на изпълнението на други задължения, с голяма част от които той се справя доста по-добре от високоранговия. По причина на своя егоцентризъм жените са склонни да преувеличават неспособността на мъжете да се грижат за себе си, както и тежестта на женската си участ. Така че „да ми пере и ми сготви“ не е главния мотив на нискоранговите мъже да се оженят.
На жените им е естествено присъщо да се забавляват по всякакъв начин за сметка на нискоранговите мъже, но си струва да приемете това философски и да продължите с опитите си. Най-малкото недейте да правите трагедия от това и не изпадайте в депресия. Още повече, че светът е крайно вероятностен и както вече споменах, високия ранг сам по себе си все още не е гарантира пълен успех, така както и ниския ранг не е гаранция за неуспех. Това просто са фактори, които влияят в достатъчно голяма степен върху вероятността за възникване на взаимност. Пък освен това съществува и инстинктът за сексуално любопитство…
Светослав Атаджанов
––––––––––––––––-
Б.а.: В съчинението са ползвани трудове по биология, психология, социология и сексология на Ч. Дарвин, Фр. Енгелс, Фройд, Протопопов и др.
