Новата книга на Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството“ е единственият най-всеобхватен контрааргумент както на неолиберализма на демократите, така и на теорията „лесе-фер“ (от френски laissez-faire – естествен икономически ред, който се поддържа автоматично – бел. ред.) на републиканците, пише в. „Ню Йорк таймс„.
И докато авторитетни икономисти с най-различни възгледи – от десноцентристи до левоцентристи – описват мрачното ни настояще като резултат от привидно необуздаеми явления – глобализация и автоматизация, самовъзпроизвеждаща се върхушка, изградена върху „меритократична“ (основана на заслуги – бел. ред.) конкуренция, предизвикания от дългове крах от 2008 година – Стиглиц се разграничава от тях с предизвикателното си отхвърляне на такива понятия за неизбежност.
Той се стреми да промени фразеологията на дебатите.
Стиглиц твърди, че не неконтролируемата технологична и социална промяна е създала двупластово общество, а упражняването на политическа власт от интереси, свързани с пари, влияе върху законодателните и регулаторните процеси.
„Макар че в основата може да има икономически сили„, пише той „политиката е оформила пазара, и го е оформила по начини, които дават предимство на върхушката за сметка на останалите„.
Стиглиц обаче подчертава, че политиката подлежи на промяна, изтъква публикацията.
Джоузеф Стиглиц е нобелов лауреат и професор по икономика в Колумбийския университет.
Източник: БГНЕС
