Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при Сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Успение на Св. Богородица е и голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона – дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за „Бог да прости умрелите“. „До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!“- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера – дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със „спорниче“ – полска билка, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ.
Обредна трапеза: жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.
Именници: Мария, Марияна, Мариана
Източници: horo.bg, Уикипедия
