След като по научному изследвахме корените на любовта, и я профанизирахме до елементарен полов подбор, вместо да се спрем на Соломоновата „Песен на песните” стигаме до нейния фундамент – матрака. Имам спомен от двустишие, може би на Валери Петров. Дали не беше от „Таванска любов”?
„И матрака тихо трака:
трака-трак, трака-трак”
Да… Матракът е алфата и омегата в домашния бит. Любовната база, радваща се на всеобщото ни уважение. Основата на семейното ни щастие. Мястото, в което под напевното му скърцане се зачева бъдното поколение. Какви чудни сънища сънува човек, заспиващ в меката му прегръдка. Той е олицетворение на домашното огнище, начало на бъдещата мебелировка и домашния уют. Главните му купувачи са младоженците и новодомците.
На какво уважение се радва всеки собственик на матрак… Това е средно статистическият ни гражданин. Човек, лишен от матрак, е за оплакване. Той не съществува. Не плаща данъци, няма жена, познатите не му дават пари назаем, шофьорите на таксита му подхвърлят оскърбления, момичетата му се подиграват. Те не обичат идеалистите.
Матракът пречупва човешкия живот. В тапицировката и пружините му се крие някаква сила, притегателна и все още неизследвана. Хора и вещи се стичат на призивния звън на неговите пружини. Идва банковия агент, отпускащ кредите, дохождат и момичета. Те искат да се сприятелят с притежателите на матраци. Банковият агент върши това с фискална цел, в полза на банката си, а момичетата — безкористно, подчинявайки се на законите на природата.
Разцъфва младостта. Събрал вноските, както пчелата събира пролетен прашец, банковия агент с радостно жужене отлита за своя банков кошер. А момичета биват заменени от съпруги, жилище, кола и обзавеждане. Матракът е ненаситен. Той иска жертвоприношения. Нощем издава земетръсен шум. Нужна му е гарнитура. Нужна му е маса с модерни крака. Пружините му дрънчат – той иска завеси, пердета и кухненски съдове. Той тласка човека и му казва:
– Тръгвай! Купи пералня и дъска за гладене!
– Срамувам се заради тебе, човече. Ти все още нямаш килим!
– Работи! Скоро ще ти донеса деца! Трябват ти пари за памперси, дрешки и детска количка.
Матракът всичко помни и всичко върши по своему.
Дори поетът не може да избегне общата участ. Ето, той си носи от мебелния магазин матрак, като с ужас се притиска до мекия му търбух.
– Ще сломя упорството ти, поете! — казва матракът. — Сега вече няма да бодърстваш над лаптопа, за да пишеш стихове. И изобщо струва ли си да се пишат стихове? Започни работа! И салдото винаги ще бъде в твоя полза. Помисли за жената и децата.
– Аз нямам жена! – мълви поетът и се отдръпва от пружинения учител.
– Ще имаш. Но не се обзалагам, че тя ще бъде най-красивото момиче на земята. Не зная дори, дали ще бъде добра. Бъди готов за всичко. Ще ти се родят деца.
– Не обичам децата!
– Ще ги обикнеш!
– Вие ме плашите, гражданино матрак!
– Мълчи, глупако! Ти не знаеш още нищо! Ще вземеш и мебели и жилище на кредит.
– Ще те убия, матрако!
– Паленце! Ако дръзнеш да сториш това, ще те убие животът.
Така всеки ден из улиците кръстосват щастливци, под радостния звън на матраците.
Светослав Атаджанов
–––––––––––––––––-
* Перифразирано от „Дванайсетте стола” – на Илф и Петров
