Къде е знанието, което изгубихме в информацията?
Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?
Т.С. Елиът (1888-1965)
Къде е моралът, който изгубваме в комерсиализацията и конкуренцията? Сега аз ще пиша за знаещото и моралното училище и университет.
На 17 септември 2012 г. Любознанието пак ще отвори вратите на училищата и университетите и ще изпълни класните стаи и аудиториите. В началото на учебната година по традиция се обръщам към учениците и студентите с „На добър път, лебеди мои!“ (от притчата на Йордан Радичков за циганчетата, които се потопили в една кална локва и станали по-черни от дявола и като ги видял, циганинът казал „О, лебеди мои!”). Пожелавам на учениците и студентите да бъдат по-здрави, по-умни, по-добри – това да бъде девизът на нашите училища и университети. Да развиват моралните си рефлекси, arеte – старогръцката педагогика на добродетелите, взаимното уважение и обич. Да не завиждат, да се радват и да се учат от умните и мъдрите хора. Всичко, което правят, да е arete – съвършено и красиво.
В корените на гръцките думи paidagogos и paideia („водя детето” на училище) и на английската education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш това, което го има“, да разкриеш способностите на ученика, където ducere означава „да водя“. Следователно учителите са „слуги“ на учениците и студентите – и водачи на нацията. За разлика от политиците – нито „слуги“ на народа, нито водачи на нацията. Защото никой от тях не спазва non ducor, duco (не ме водят, аз водя). Тях ги водят – на гръцки politagogos (политагог) означава „този, който води политика“ в парламента, правителството, президентството, бизнеса. Същият този политик, който не е „изпълнил своите палати с книги“ – защото, ако има палати, няма книги; ако има книги, няма палати. Големият пример за политик с палати и книги е цар Симеон Велики. Той е учил в Magna aula (великата зала) – Магнаурската школа на Императорския пандидактерион в Константинополис. По каноните на аретологията. Пренесъл arete в България и позлатил културата й.
Напомням ми мъдростта на Конфуций: “Да учиш без да мислиш е безполезно. Да мислиш без да учиш е опасно.” И Aut viam inveniam aut faciam – аз ще намеря пътя или ще го направя. Ще имам кураж и късмет поне веднаж на прекося пътя на науката на червено, за да направя своя собствена зелена пътека. И да извикам Eureka! (Открих!) – синдромът на Архимед, възторгът на откривателството.
Предоставянето само на информация и изискването тя да бъде репродуцирана (извратеният вариант, на което е зубрачеството) е малка цел на образованието. Съвременното образование учи как информацията става знание и как знанието – начин на мислене, йерархия на ценности.– „образователните ритми”, за които е писал в „Целта на образованието” Алфред Уайтхед – един от големите математици, физици и философи на XX век. Тогава ученикът и студентът ще могат да почустват, че the world looks so different after learning science, както е казвал Ричард Файнман – нобелист за физика през 1965 г.
Salutationem vobis facio in scole! – поздрави на всички в училището!
Д-р Георги Чалдъков
