Стихове от Хабил Курт*
АЗ И ТОЙ – РАЗЛИЧНИТЕ
Еднакво се родихме
За да делим въздух и слънце
Уж сме си лика-прилика
И той ожаднява
Но не пие чешмяна вода
Не сяда и на софра
На сиренце, лучец и маслинка
За него празник е всеки ден!
Не се радва като мен
На нарисувани яйца
И на раздавано месо за милостиня
Що е работно облекло не знае
От магазин „Всичко за един лев“
Няма какво да закупи
Надсмива се на почиващия
Само на обяд на сянка
Под дърво на нива
Не ще къща с прозорец без стъкло
С вестник и тесто залепено
Не понася просяка
Сакатия и като мен – бедняка
Защо и кой ли ни раздели?
А и не сме сърдити
За да се сдобрим на байрама!
Значи по начало съдбата ни е разделила!
Ж Е Н А
Пред огледалото застанала
Измъчваш се до изнемога
За косата си побеляла
И за младостта отминала
Без да мислиш за делата
В един живот събрала…
Ти бе мома най-гиздава
Любима най-красива
Майка най-усърдна
Съпруга незаменима…
Ти просто бе Жена!
Дори това стига!
ИНТИМНО
По снега – твоите стъпки
Мигове приятни…
В хижата – разсеяни
И само пъновете
Безмълвни свидетели
В забрава волна
Аз пиех от мака
На червените ти устни
Сока на любовта…
Любима моя, защо ли
След толкова години
Все още съм в гората
На миговете
–––––––––––––––––––––––
* Друго стихотворение от същия автор, публикувано в Еврочикаго, можете да видите тук.
