„Хората трябва да бъдат държани непрекъснато в нищета, за да бъдат послушни.”
. Еразъм Ротердамски
На Запад едно от понятията на Hit Man e свързано с работата на наемния убиец. Разширено с прилагателното „икономически” се употребява за онези хитмен-икономисти, високоплатени професионалисти, които насочват паричните потоци от Световната банка към джобовете на гигантските концерни, и на няколкото свърхбогати семейства, контролиращи ресурсите на света. С помощта на нагласени, привидно научно обосновани икономически прогнози и отчети, манипулирани избори, подкупи, изнудване и компромати стимулират политически мероприятия в интерес на американската и световна коалиция от правителства, банки и крупни производители. Услужливи помагачи са компрадорските правителства, както и „демократични” политици, продаващи народното богатство, приватизиращи успешни държавни предприятия и обществени услуги и всякакъв вид кокошки, снасящи златни яйца, превръщайки ги в частна собственост на чуждестранни инвеститори. Всеизвестни са примерите за транспортните авио и ЖП компании, мобилни комуникации, електро и водни дружества и т.н.
Тези „специалисти”, в ролята на мисионери на международния капитал са плъзнали по целия свят. Влезли в ролята на висши чиновници и банкови служители, се афишират като скромни и доброжелателни към местните. Преливат от любов към ближния. Дават интервюта в медиите за всички полезни и прекрасни неща, които вършат. Така ги приема и зомбираното от медиите мнозинство от хората. Отрупват правителства и местни власти с таблици, изчисления и финансови проекти. С охота подготвят уж безкористно крупни международни кредити, за не по-малко огромни технически проекти, от които гражданите на страните нямат почти никаква полза. По този начин не се постигат някакви социални подобрения. Впоследствие парите се връщат обратно в страните, отпуснали кредите, където са и седалищата на фирмите, реализиращи проектите в страните кредитоползвателки.
Когато кредитите се изплатят, изтощавайки икономиките им, страните често стават неплатежоспособни. Щом това е постигнато, те стават завинаги зависими от кредиторите си. Сега вече лесно могат да бъдат принудени да приемат военни бази, „правилно” да гласуват в международните организации, да разрешат достъп до контрола над природните си ресурси и цялата палитра от зависимости.
В момента дългът на Третия свят надхвърля 5-6 трилиона долара. А разходите по обслужването му са около 400-500 млрд. годишно.
Представител на тази кохорта от мисионери е Симеон Дянков. Откъде, от нищото ли се пръкна този нагъл очилатко? Роден през 1970 г. Потомък на стар чорбаджийски род. Завършил е елитната ловешка немска гимназия. Според Иван Славков е изпратен да следва във Виенския университет от фондация „Знаме на мира” на Людмила Живкова. След това се премества в Свободния университет на Западен Берлин, откъдето през 1991 г. заминава за Питсбърг. Там защитава докторска степен по международни и финансови отношения. По-късно става доктор на икономическите науки в Мичиганския университет. През 1995 г. постъпва на работа в Световната банка. Симеон Дянков е женен за американката Керълин Фройнд, с която имат двама сина Андрей и Марко. Семейството ѝ е от еврейски произход с корени от Тимишоара. Съпругата му до пристигането на семейството в България работи във Федералния резерв на САЩ под ръководството на Алън Грийнспан, а малко преди преместването им в София получава покана за работа в антикризисния екип на Барак Обама.
През февруари 2009 г. Бойко Борисов е на посещение във Вашингтон и посещава централата на Световната банка. Там му представят Дянков и след разговор на четири очи е припознат за свой и нает в екипа му, непосредствено след като е на път да загуби мястото си там.
Като всички самозабравили се егоцентрици и той е поредна жертва на сексуални, секретарски аспирации. Бракът му с Каролин Фройнд е поставен на изпитание, твърдят източници от финансовото министерство. Семейният срив е настъпил заради съмненията за по-специални отношения между вицепремиера и шефката на кабинета му Ирина Велкова, за което имало многобройни симптоми. Известно е и характерното му за нашенеца и описано от Алеко Константинов в „Пази боже сляпо да прогледа” отродяване, дори и от родния му баща. И в момента именно този безродник решава съдбините на страната, уж подчинен на премиера си.
Любим икономист на Дянков е Нобеловият лауреат Фридрих Хайек – основен пропонент на класическия либерализъм и свободния пазар, а като любима икономическа теория посочва тази за съзидателното разрушение (creative destruction) на Йозеф Шумпетер. Доколко е съзидателно това разрушение го виждаме ежедневно.
През 2003 г. Световната банка стартира проекта „Правене на бизнес”, в който водеща роля като експерт има българинът Симеон Дянков. Проектът заимства принципната идея от разработката „Индекс на икономическата свобода” на консервативната „Heritage Foundation”, оповестена още през 1990 г.
Предназначението на индекса е да подрежда страните според равнищата на регулации и данъчно облагане. Екипът на Световната банка разширява приложното поле на наследената методология и от 2004 г. започва да публикува годишни класации, давайки най-много точки на онези страни, които имат най-ниски равнища на регулация. Първи „победител” е Колумбия; в по-късните издания „шампиони” са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да да се откажат от кодексите си на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема и освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда (МОТ). На 27 април 2009 г. ръководството на Световната банка излиза с меморандум, в който информира своите подразделения, че елиминира индикатора за гъвкавите пазари от условията, които поставя на страните, кандидатстващи за заем.
По този начин методологията на Дянков и сие, добила известност като EWI, става излишна (EWI e индикатор, който показва административните трудности при наемане и освобождаване на работната сила в частните фирми). Класацията на нейна основа , публикувана за последен път през есента на 2009 г., звучи като епилог на една провалена шестгодишна мисия.
Американизацията на Симеон Дянков е завършена. В политически и в професионален план той се държи и ще продължи да се държи като представител на елитни университетски и финансови институции от САЩ и глобалните капиталови центрове: с високо лично самочувствие, идейно пристрастие, увереност в правотата на делото, на което се е посветил. И което е най-важното – с ампутирана социална чувствителност…
За началото на краха на тази политика и свързаните с нея хитмени, ще си поговорим по-нататък, в продължението на тази статия.
Светослав Атаджанов
