ЕСЕНТА –
тази стара несретница
оня ден прошумя.
И изпръхна, и нежно просветна
късче черна земя.
Само шипката викаше яростно
с кървав, шеметен глас.
И вървях срещу шумата падаща
през бодили и храсти.
Есента –
всеки път ненадеждна
ненадейно дойде.
И не знам откъде се процежда
дъх на гнило и тлен.
И от лятото с пясък в обувката –
право сред есента.
И пътеката стръмно се спуска –
крачка – и в пропастта.
И от тъмно до тъмно не срещнах
ни едничък човек.
Чудна птица вещаеше нещо
с глас протяжен и мек.
И валяха води, и валяха,
а пътеката бе
толкоз суха, че гъбите спяха
под далечно небе.
И броях – седем стройни дървета,
седем трупи до тях.
Горе някой пролука открехна.
И отново видях
есента – цяла в огън и пяна
до самите била.
Тя разхождаше свойте поляни
от скала до скала.
После тъмното блъскаше устни
и вихрушка изви.
И очите й мръзнеха – пусти,
пусти – всички треви.
Но не ще, и не ще да избяга.
Аз до нея стоя –
като шарена златна тояга
спи на слънце змия.
Есента ми разкъса сърцето.
И по мокри стъбла
зрее леко и хапе проклето.
…………………………….
Сякаш капе мъгла.
Рада Александрова
–––––––––––––––––––––––––-
* Рада Александрова е родена през 1943 г. в Свиленград. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор в отдел „Поезия“ на БНР и в списание „Пламък“. Била е управител на ИК „Иван Вазов“ и началник отдел „Военноиздателска дейност, военни културни институти и учреждения“ към Министерство на отбраната. Издала е стихосбирките „Златните момичета“ (1972), „Невъзможно бягство“ (1975), „Коприва“ (1977), „За близкия човек“ (1980), „Камък“ (1985), „Сега разбирам“ (1987), „Зимна роза“ (1989), „Някой е идвал“ (1993), „Беше зима и лято“ (1997), „Било е дадено“ (2000), „Откъслечни фрази“ (2004), „Къщата на Мери“ (2012); книга за деца „За Айя и други разкази“; романите „Всяка вечер е петък“, „Другия“ (2010). Автор е на пиесите „Полегати дъждове“, „Въздух за всички“, „Леон“, „Всичко се сбъдва“, „Ангелът“. Поезията ѝ е превеждана на много езици.
